Препоръчано четиво: Социално отговорни корпорации: видимото и невидимото

Какво представлява корпоративната социална отговорност? Докато терминът е лесен за дефиниция, то определянето коя компания е социално отговорна и коя – не, остава трудна задача. Според професора по икономика Дуайт Лий трудността при правилното определяне на социално отговорните фирми е пример за по-широкия проблем за правене на правилни икономически преценки, при които трябва да се вземат предвид всички ефекти от икономическите решения – не само тези, които се виждат лесно, но и тези, които обикновено остават невидими. В своята статия „Социално отговорни корпорации: видимото и невидимото” Лий обяснява, че именно разликата между привидното и действителното води до погрешното идентифициране на корпорации като социално отговорни, когато в същност те не са. Компании се радват на положителен имидж за неща, които са лесно видими, докато техните вредни дейности, които имат много по-широки ефекти, остават скрити и не се говори за тях. Разбира се, някои компании са социално отговорни както по отношение на видимото, така и по отношение на невидимото. Но много не са.
Професорът коментира как незримите за обществото ползи, които една бизнес организация получава в резултат на нейните дарения, надхвърля първоначално дарената сума. Компаниите предпочитат да получават, вместо да се лишават от средства, въпреки искрената солидарност на някои от тях. Така биват подценени предимствата, с които те разполагат и постигат чрез даренията си и политически лобизъм, като например облаги от рестрикции върху вноса, протекционистки регулации и данъчни привилегии.
За да изложи по-ясно своят аргумент, Лий предоставя хипотетичен пример с корпорации А и Б. В началото и двете компании са с еднаква нетна стойност, не правят дарения, не използват лобистки дейности и не се радват на привилегии. Компания А, обаче, започва да дарява голяма сума на регионално ниво, но в същото време лобира с други фирми и постига рестрикции върху вноса, което рефлекира в повишаване на нейните приходи. Така се оказва, че потребителите са губещите, тъй като в крайна сметка или плащат по-високи цени, или въобще не си позволяват да използват продуктите на компанията.
От друга страна, корпорация Б решава да не дарява  за обществено полезни каузи, но също така се отказва от лобиране за различни рестрикции и специални привилегии. Оказва се, че това я прави повече социално отговорна отколото А, на базата на нетната стойност която те допринасят към обществото. Чрез промотирането на действията на компания А, широката публика наблюдава как единият бизнес е социално отговорен в ярък контраст с другия. Негативите на по-високите цени и пропуснати ползи остават невидими за потребителите, заблудени от привидната социална загриженост на корпорацията. Илюзията се подсилва и от медийното изкривяване на информацията относно ограничителни регулации за вноса, представени като полезни за заетостта. По този начин загубите от политическото влияние на корпорация А остават невидими, но незрим остава и отказът на Б да упражни влияние и да обремени своите клиенти.
Лий продължава своята дискусия като прилага примери от реалния бизнес свят като пояснява, че е много по-лесно да се види колко точно една компания е дарила на обществото, отколкото колко му е отнела чрез политически натиск.
Първият пример е корпорацията Арчърс Даниелс Мидланд (АДМ), която се занимава с преработването на земеделски култури и е дарила повече от $ 15 млн. за различни инициативи. Известна с влиянието си над политиките за употребата на етанол, компанията изкуствено влияе на цената на житните растения, от които биогоривото се произвежда. Корпорацията претендира за природосъобразно развитие на чисти източници на енергия, въпреки че няма еднозначни данни етанолът да влияе категорично положително на контрола върху въглеродните емисии. Така обществото заплаща разходите по зелената алтернатива, докато богати земевладелци придобиват още повече средства благодарение на правителството, което АДМ успешно агитира в своя полза.
Втория действителен пример, предоставен от Лий, е Енрон, който преди да се срине от счетоводни измами през 2001, е бил смятан за образец на социална отговорност. Неговите дарения и по-специално насочените суми от управляващите директори са успели да привелекат „подаръци” от федералното правителство. Предоставената политическа сигурност е довела до поемането на неразумни рискове и следователно до края на компанията.
*Публикацията е резюме на статията „Социално отговорни корпорации: видимото и невидимото” на проф. Дуайт Р. Лий. Резюмето е изготвено от Яна Мушкова, стажант в ИПИ.
Пълният текст на статията на английски език е достъпен: http://www.econlib.org/library/Columns/y2013/Leecorporations.html
Прочетете повече на: http://ime.bg/bg/articles/socialno-otgovorni-korporacii-vidimoto-i-nevidimoto/#ixzz2LF7jAn2p