Акценти от 604-та пленарна сесия на ЕИСК – цифрова трансформация, европейска отбрана и развитие на единния пазар на ЕС

604-та пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) разгледа и прие становища по широк кръг от въпроси, свързани с Икономическия и паричен съюз и икономическото и социалното сближаване, заетостта, социалните въпроси и гражданството, транспорта, енергетиката, инфраструктурата и информационното общество, единния пазар, производството и потреблението, земеделието, развитието на селските райони и околната среда, както и европейската отбранителна индустрия.

За читателите на ИнфоБизнес екипът на БТПП ще посочи всички разгледани актове, с линкове към становищата на ЕИСК по всеки от тях и ще насочи по-подборно вниманието върху няколко от тях.

Под шапката на въпросите, свързани с Икономическия и паричен съюз, икономическото и социално сближаване, пленарната сесия разгледа становища за: 1) Регламента относно оповестяването на информация за финансирането за устойчиво развитие и 2) Интеграция на пазара на ЕС и ефективен надзор. По отношение на втория акт, Европейският икономически и социален комитет подчертава, че добре функциониращите капиталови пазари са от съществено значение за ефективното разпределение на капитала и са показател за доверието на обществото в бъдещето на европейската икономика. Комитетът призовава за по-амбициозни реформи за задълбочаване на Съюза на капиталовите пазари, включително по-силна интеграция между държавите членки, централизирано и координирано надзорно управление на трансграничните пазарни инфраструктури, намаляване на административната тежест и припокриващите се изисквания за докладване, както и мерки за повишаване на прозрачността и ликвидността на европейските пазари. ЕИСК подкрепя също насърчаването на иновациите, включително решенията, базирани на технологията на децентрализирания регистър, разглеждането на нови европейски инструменти за финансиране на трансгранични емисии и преразглеждането на правилата за “сетълмент” и финансови обезпечения с цел изграждане на по-конкурентоспособен, интегриран и устойчив европейски финансов пазар. Комитетът предлага да се разгледа възможността за създаване на категория „покрити трансгранични облигации“ за големите частни емисии ценни книжа съгласно нормативна уредба на равнището на ЕС под надзора на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA). ЕС следва да извлече прагматични поуки от успешните инициативи в чужбина. Подходящ пример е Законът на САЩ за подобряване на националните пазари на ценни книжа  (NSMIA).

Под шапката на въпросите, свързани със Заетостта, социалните въпроси и гражданството пленарната сесия разгледа актовете за: 1) Повишаване на качеството на заетостта и подобряване на условията на труд чрез въвеждане и насърчаване на свързани инструменти (включително ИИ) и укрепване на социалния диалог и колективното договаряне; 2) Социално приобщаване и независим живот за хората с увреждания чрез висококачествени и специализирани социални услуги.

По отношение на първия акт, Европейският икономически и социален комитет счита, че изкуственият интелект и алгоритмичното управление могат да допринесат за по-добри условия на труд, по-висока производителност и по-конкурентоспособна европейска икономика, при условие че се запази принципът на човешкия контрол и се гарантират прозрачност, справедливост и защита на работниците. Според Комитета новите технологии могат да подобрят организацията на труда, баланса между професионалния и личния живот, здравословните и безопасни условия на труд, както и да подпомогнат обучението, преквалификацията и развитието на уменията. В същото време ЕИСК предупреждава за рисковете от прекомерно наблюдение, психосоциален натиск, технологичен стрес, ограничаване на автономността и потенциална дискриминация, поради което настоява за стриктно прилагане на действащото европейско законодателство, включително правилата за защита на данните и Акта за изкуствения интелект. Комитетът подчертава ключовата роля на социалния диалог и колективното договаряне, за да се гарантира, че внедряването на изкуствения интелект на работното място подкрепя справедлив, приобщаващ и устойчив цифров преход, който отчита нуждите на работниците, предприятията и обществото като цяло.

Под шапката на въпросите, свързани с Транспорта, енергетиката, инфраструктурите и информационното общество, пленарната сесия разгледа актовете за: 1) Освобождаване на електрическите превозни средства от категория N2 от изискванията за устройство за ограничаване на скоростта; 2) Изчисляване на кредитите за емисии от тежкотоварни превозни средства (2025—2029 г.); 3) Програма за научни изследвания и обучение на Европейската общност за атомна енергия за периода 2028—2032 г.; 4) Военна мобилност; 5) Екологосъобразни корпоративни превозни средства; 6) Пакет за европейските електроенергийни мрежи; 7) Справяне с недостига на жилища чрез политики за финансово достъпно, устойчиво и ориентирано към семействата жилищно настаняване.

Oтносно Пакета за европейските електроенергийни мрежи, ЕИСК подчертава, че устойчивите, сигурни и достъпни енергийни доставки са обществено благо и основа за конкурентоспособността, просперитета и социалното сближаване в ЕС. Комитетът подкрепя мерки за модернизиране и разширяване на електроенергийните мрежи чрез по-добре структурирани мрежови тарифи, насърчаване на децентрализираното производство на енергия и по-силна координация на европейско равнище, съчетана със запазване на отговорността на държавите членки за планирането и надзора. ЕИСК призовава за ускоряване на цифровизацията на мрежите, увеличаване на европейското и публичното финансиране за инфраструктурни проекти, включително чрез Механизма за свързване на Европа и Европейската инвестиционна банка, както и за въвеждане на иновативни финансови инструменти, които да намалят разходите и да осигурят по-достъпни цени за потребителите. Според Комитета инвестициите в енергийна инфраструктура следва да допринасят не само за енергийната сигурност, но и за регионалното развитие, заетостта и справедливия преход. Комитетът призовава за признаване на разширяването на мрежата като мярка, свързана със сигурността, и за включването му в механизмите за финансиране и подкрепа на Регламента за създаване на инструмента „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE), като същевременно се гарантират ускорени процедури за издаване на разрешения чрез предоставяне на достатъчно ресурси на органите.

В контекста на недостига на жилища в ЕС, ЕИСК счита, че в следващата МФР трябва да бъдат увеличени средствата за Социалния фонд за климата, Фонда за справедлив преход и ЕСФ+, както и че потоците на финансиране от ЕС за екологосъобразно саниране трябва да са пряко достъпни за домакинствата и семействата в нужда.

Относно Програмата за научни изследвания и обучение на Европейската общност за атомна енергия за периода 2028-2032 г., ЕИСК призовава за осигуряване на адекватно финансиране за предприятия от всякакъв мащаб и за насърчаване на трансграничното сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите с цел укрепване на конкурентоспособността на европейската икономика и икономическата сигурност на ЕС. Комитетът определя развитието на енергията от ядрен синтез като стратегически приоритет и подкрепя продължаващото участие на ЕС в проекта ITER, както и инвестициите в други ключови ядрени технологии, включително малки и усъвършенствани модулни реактори, иновативни горива и материали и безопасни решения за управление на радиоактивни отпадъци. ЕИСК подчертава също значението на приложенията на ядрените технологии извън енергетиката – в медицината, космическите изследвания, селското стопанство и индустрията, като поставя специален акцент върху безопасността, защитата на хората и околната среда и активното информиране на обществото по тези теми. Наред с това Комитетът настоява за целенасочени инвестиции в образование, обучение и развитие на умения, за да се гарантира наличието на висококвалифицирани специалисти и да се засили привлекателността на професиите в ядрения сектор чрез по-тясно сътрудничество между държавите членки и научноизследователските организации.

Под шапката на въпросите, свързани с Единния пазар, производството и потреблението, пленарната сесия разгледа становищата за: 1) Сборния пакет от мерки в областта на цифровите технологии; 2) Доклад за стратегическо прогнозиране за 2025 г.; 3) Европейски бизнес портфейли; Моторни превозни средства/Опростяване на техническите изисквания и изпитванията.

Относно Европейските бизнес портфейли, ЕИСК подчертава, че развитието на европейския бизнес портфейл трябва да бъде съобразено с реалните нужди на предприятията и да надхвърля целта за административно опростяване, като същевременно стимулира иновациите и улеснява дейността на бизнеса в рамките на единния пазар. Комитетът призовава за по-хармонизирани механизми за удостоверяване на самоличност и представителни права, ясно разграничение между бизнес портфейла и портфейла за цифрова самоличност, както и за гарантиране на високо ниво на сигурност, отчетност, надеждност и правна яснота. ЕИСК подкрепя международната оперативна съвместимост на системата, насърчаването на нейното използване от малките и средните предприятия чрез подходящи стимули и защитата на работниците, ангажирани с управлението на бизнес портфейлите. Комитетът обръща специално внимание и на необходимостта от прецизни правни преводи на националните форми на предприятия и организации, така че новата рамка да осигурява правна сигурност и еднакво прилагане в целия Европейски съюз, без да води до занижаване на социалните стандарти.

Представителят на БТПП в ЕИСК Моника Панайотова бе в проучвателната работна група по този акт и в своите изказвания по време на заседанията и на ресорната секция подчерта необходимостта от ясно разграничение между портфейла за цифрова самоличност и бизнес портфейла, за да се избегнат припокривания и да се осигури последователно прилагане на новата рамка. Тя акцентира върху потенциала в обвързването на бизнес портфейлите с бъдещия „28-и режим“, за да се улеснят малките и средните предприятия, стартиращите и бързоразвиващите се компании при внедряването на цифрови решения в целия ЕС, насърчавайки иновациите, оперативната съвместимост и конкурентоспособността. Според нея успехът на Европейския бизнес портфейл ще зависи и от ясната комуникация, прозрачността и доверието на потребителите, както и от използването на европейски технологии и доставчици за тяхното разработване и в съответствие с европейските стандарти за киберсигурност.

Относно Сборния пакет от мерки в областта на цифровите технологии, ЕИСК подчертава, че предстоящите пакети от мерки в областта на цифровите технологии и изкуствения интелект трябва да допринесат за изграждането на динамична, справедлива и устойчива цифрова икономика в полза на предприятията, работниците, потребителите и обществото като цяло. Комитетът настоява за по-голяма правна яснота чрез хармонизирани определения на ключови понятия в европейското законодателство, за съгласуване на изискванията към високорисковите системи с изкуствен интелект с наличието на необходимите стандарти и за въвеждане на подходящи механизми за прозрачност при тяхното класифициране. ЕИСК подкрепя създаването на единно европейско звено за контакт за изпълнение на задълженията за докладване по различни цифрови регулации, както и допълнително опростяване на административните изисквания за предприятията, включително за малките дружества със средна пазарна капитализация. Комитетът счита, че задължителният обмен на данни следва да се прилага само в строго обосновани случаи, като извънредни ситуации или защита на основни права, и насърчава Европейската комисия да постави акцент върху стимулите за доброволно споделяне на данни и развитието на общи европейски пространства на данни, които да укрепват прозрачността, доверието и конкурентоспособността на европейската икономика.

Под шапката на въпросите, свързани със Земеделие, развитие на селските райони, околна среда, пленарната сесия разгледа становищата за: 1) GreenData4All — актуализирани правила относно геопространствените данни за околната среда и достъпа до информация за околната среда; 2) Изменение на регламента за биологичното производство; 3) Сборен пакет от мерки за околната среда — Опростяване на административната тежест в законодателството в областта на околната среда; 4) Стратегия за обновяване на поколенията в селското стопанство; 5) Стратегия на ЕС за устойчивост на водните ресурси и европейска интегрирана рамка за издръжливост спрямо изменението на климата и управление на риска; 6) Преразглеждане на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ)

Относно механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ), ЕИСК потвърждава подкрепата си за целите на ЕС в областта на климата и за Схемата за търговия с емисии като основен инструмент за насърчаване на декарбонизацията, като същевременно подчертава необходимостта от внимателно наблюдение на рисковете от изместване на въглеродни емисии и на ефективността на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ). Комитетът подкрепя разширяването на обхвата на механизма по веригата на за създаване на стойност, засилването на мерките срещу заобикалянето му и ускоряването на неговото прилагане, включително чрез увеличаване на капацитета на проверяващите органи. ЕИСК подчертава, че всяко временно изключване на продукти от обхвата на МКВЕГ следва да бъде ясно регламентирано, за да се избегне несигурност за бизнеса и инвеститорите, като същевременно се гарантира предотвратяването на изместването на въглеродни емисии и отрицателното въздействие върху декарбонизацията. Комитетът припомня, че основната цел на механизма е да подпомага глобалните климатични цели по икономически ефективен начин, а не да служи като инструмент за генериране на приходи, и призовава за създаване на дългосрочни механизми в подкрепа на европейските износно ориентирани отрасли след постепенното премахване на безплатните квоти. Наред с това ЕИСК насърчава активен диалог с международните партньори, особено с развиващите се държави, за да се подпомогне тяхната подготовка за прилагането на механизма и развитието на надеждни системи за отчитане и ценообразуване на въглеродните емисии.

Стратегията за стимулиране на производството на акумулаторни батерии също бе предмет на разглеждане от членовете на ЕИСК. Основните акценти на ЕИСК са, че стратегията е ключов елемент за укрепване на европейската индустриална база и веригите за създаване на стойност, но Комитетът настоява за по-ясни приоритети, по-силни инструменти и по-широк обхват, който да надхвърля сектора на електрическите превозни средства. Комитетът призовава за дългосрочен европейски план за финансиране, подкрепен от Европейската комисия и държавите членки, както и за навременен достъп до финансиране, съгласувани процедури за издаване на разрешителни и равнопоставени условия за всички продукти на европейския пазар. ЕИСК подчертава, че марката „Произведено в Европа“ трябва да бъде символ на високо качество и високи социални и екологични стандарти, като публичната подкрепа се обвърже със създаването на качествени работни места, спазването на европейските правила и насърчаването на технологичния трансфер и местната добавена стойност. Комитетът подкрепя и развитието на цялата екосистема около батериите, включително малките и средните предприятия, доставчиците и рециклиращите компании, както и инвестициите в нови технологии, рециклиране, критични суровини и алтернативни химически решения. Същевременно ЕИСК подчертава, че бързото разширяване на производствения капацитет трябва да бъде съпроводено с високи стандарти за здраве и безопасност при работа, адекватно обучение на работниците, ефективен контрол и активен социален диалог.

Представителят на БТПП в ЕИСК и университетски преподавател в УНСС, д-р Моника Панайотова взе участие както в дебата за военната мобилност в Европейския съюз, така и в дискусиите по становищата за Пътна карта за европейската отбранителна готовност и Пътна карта на ЕС за трансформация на отбранителната промишленост, които в подробност са представени в самостоятелен тематичен материал на ИнфоБизнес, озаглавен: „БТПП поставя във фокуса на внимание европейската отбранителна индустрия“.

604-тата пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет се проведе в периода 18 и 19 март 2026 г. в залата на Европейската комисия в Брюксел.