Проучването на Фискалния съвет разглежда публичните инвестиционни разходи в България за периода 2015-2024 г., като фокусът е върху планираните и отчетените капиталови разходи , отклоненията между тях и причините за неизпълнение и пренасочване на средства. Данните показват, че през по-голямата част от изследвания период капиталовите разходи остават под заложените с годишните разчети, като отделни изключения са годините с по-високи разплащания по европейските проекти от програмните периоди 2014-2020 и 2021-2027 или други фактори на национално ниво. Изключенията са през 2015, 2018 и 2023 г. Често срещани причини за отклоненията са забавени или обжалвани обществени поръчки, административни препятствия, промяна на бюджетните приоритети, пренасочване на средства към текущи разходи или капиталови трансфери, както и забавяне при изпълнението на европейски проекти и плащанията по НПВУ. След 2020 г. допълнително влияят кризата от пандемията, повишаването на строителните цени и прекъснатите вериги на доставки. Важно е да се има предвид, че удължителните бюджети през 2022 и 2023 г. допълнително затрудняват инвестиционната програма, ограничавайки разходите за инвестиционни проекти и отдалечавайки предвидените средства за изпълнение от предвидените капиталови цели.
Анализът разделя данните по държавния бюджет (ДБ) и тези по КФП, заради различията в обхвата им – тенденцията на моменти е сходна, а в други случай – дори противоположна. При ДБ сравнението е между актуализирания план (с най-новото изменение на ЗДБРБ за годината) с отчетените капиталови разходи по данни на МФ и Сметната палата. Одитните доклади на Сметната палата дават по-конкретни данни за неизпълнението на разходите по ДБ, докато в доклада по отчета за изпълнението на ДБ, МФ описва предимно КФП и съответно неизпълнението в по-всеобхватен план, включвайки данни за общините и средствата от ЕС. Анализът за 2016 г. например дава възможността да се отдели ефектът на пренасочени средства от реално неизпълнените, но за всички останали години ефектът на тези два фактора е по-трудно разделим.
Агрегиране на данните за всички анализирани години дава резултат от общо 6 383.3 млн. лв. неизпълнение на капиталовите разходи за периода по разчетите от ДБ и 15 296 млн. лв. неизпълнение по КФП. Значителна част от тези суми са пренасочени спрямо променените приоритети на различните нива на държавно управление, като голям процент се преструктурират в текущи разходи, особено във второто полугодие и последните месеци на годината. Тези преструктурирания не само са проблем сами по себе си, заради липсата на предвидимост и целенасоченост на средствата, а и заради алтернативния разход, който носи със себе си всяко отклонение на средства от капиталови инвестиции и съответния икономически растеж, свързан с тях.