Фискалният съвет е разработил прогноза за БВП за 2025 г. във вариант на оптимистичен и песимистичен сценарий. Това е оценка на варианти на отклонение на параметрите в рамките на възможните политики и поведение на властите. За целите на оценка на фискалните правила, ФС е използвал данните от прогнозата на МФ. Към момента наличните данни на НСИ за БВП са за деветмесечието на 2025 г. и сравненията се извършват на база очакваното му изпълнение от ФС от 225 759 млн.лв и реален растеж от 3.2%, се посочва в анализа.
2025 г. завърши с по-висок БВП от прогнозите, но и с по-висока инфлация, слаби приходи, раздути текущи разходи и неизпълнени инвестиции.
Фискалният съвет дава силно критична предварителна оценка на изпълнението на консолидираната фискална програма (КФП) за 2025 г., характеризирайки я със силно надценени прогнози; висока инфлация; нереалистични данъчни приходи; прекомерни текущи разходи и голямо неизпълнение на капиталови проекти.
Прогнозите на МФ и други институции бяха за БВП около 212–215 млрд. лв., реален растеж 1,8–2,8% и инфлация 3,9–4,1%. Реално обаче (по данни на НСИ): БВП е 225,8 млрд. лева; растежът 3,2%, но инфлацията е значително над очакваното - 6,8%. Грешката е около 5%, което е значително над международните стандарти за допустима грешка (0,25–0,5%).
От Фискалния съвет посочват, че неизпълнението на данъчните приходи е близо 3% от БВП, а грешката е около 10%, а номиналното неизпълнение на данъчните приходи, коригирани с приходите от разликата в оценката на БВП е около 6-6,2 млрд. лв. Основното неизпълнение на данъчните приходи е следствие на неизпълнение на приходите от ДДС с близо -2% от БВП и акцизите в размер на -0,3% от БВП. При нетиране на непланираните авансови приходи от данък печалба на банковия сектор, неизпълнението на данък печалба би било около -0,4% от БВП. ФС счита, че администрациите на НАП и Агенция“Митници“ са функционирали нормално.
По-ниските извършени разходи (с около 3,8 млрд. лева) спрямо планираното, спасява дефицита да не е още по-голям, коментират още от ФС, посочвайки, че като дял от БВП те са 41,2 на сто (при планирани 44,9%), но са с 3% по-високи от 2024 г.
В анализа се посочва наличието на фрапантно неизпълнение на заложените капиталови разходи - с 21% (приблизително 2,5 млрд. лв.), като това е свързано не само с обичайните проблеми в управлението, но и със съзнателни опити за контрол за дефицита. Разходите за персонал надвишават плана с 1,5 млрд. лв., и са с 20% по-високи спрямо 2024 г., което е основен двигател на дефицита години наред, а броят бюджетните служители расте.
ФС застъпва тезата, че неконтролираният ръст на текущите разходи подбива устойчивостта на икономическия растеж. С оглед на натиска за инвестиции в отбрана, дългосрочния демографски натиск върху пенсионната система и здравеопазването, отново от ФС поставят въпроса за необходимостта от структурни реформи с оглед осигуряване дългосрочна фискална устойчивост и избягване необходимостта от значително вдигане на данъците. ФС отново призовава към спазване духа на Закона за публичните финанси.
„Фискалните иновации, които бяха предприети през 2025 г. създават дългосрочни проблеми. Изтеглянето на авансов данък от банките, изземването на 100% дивидент от държавните дружества и капитализирането на някои от тях чрез увеличение на капитала им, са решения, създаващи големи проблеми през следващите години. Капитализацията на ББР с цел финансиране на капиталови проекти дава лош сигнал към спазването на бюджетната дисциплина поради заобикаляне на фискалните правила. Ангажирането на ББР като платец е необяснимо: не може да има друг „краен платец“ извън МФ“, се посочва в анализа.
Анализ на Фискалния съвет за реалното изпълнение на бюджета за 2025 г.