АОБР настоява за ревизия на продуктовите такси за фотоволтаични панели и батерии за съхранение на енергия
Г-Н РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ,
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н МАНОЛ ГЕНОВ,
МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
Г-Н ЖЕЧО СТАНКОВ,
МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА
ПОЗИЦИЯ
Относно: Необходимост от ревизия на продуктовите такси за фотоволтаични панели и батерии за съхранение на енергия
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА МИНИСТРИ,
Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) изразява своята сериозна загриженост относно прилагането на непропорционално високи и икономически необосновани продуктови такси за фотоволтаични панели и батерии за съхранение на енергия. Тези такси не отразяват реалните разходи за оползотворяване, както размерът им е между 3 и 10 пъти по-висок от нивата в други държави от Европейския Съюз (ЕС).
Несъразмерно високите продуктови такси водят до изкуствено оскъпяване на ефективни и устойчиви технологии в момент, в който България има спешна нужда от модернизация на енергийния сектор, стабилизиране на цените и повишаване на енергийната сигурност.
С настоящото писмо АОБР настоява за незабавно разглеждане на този въпрос от Министерския съвет (МС), Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Министерството на енергетиката (МЕ) и предлага предприемането на следните спешни мерки:
- Временна дерогация на задължението за заплащане на продуктови такси за фотоволтаични панели и батерии за срок до 24 месеца, в рамките на който да бъдат изработени актуални, устойчиви и работещи промени в нормативната рамка. Този срок е индикативен и цели да даде възможност за диалог между отговорните институции и заинтересованите страни.
- Сформиране на междуведомствена експертна работна група с участието на МОСВ, МЕ, работодателските организации и браншови асоциации, която да изготви предложение за актуализация на нормативната уредба и въвеждане на прозрачен и разходно-ориентиран механизъм, съобразен с реалните технико-икономически параметри на дейностите по оползотворяване.
- Създаване на гаранционен механизъм, за да има предвидимост за държавата и инвеститорите, че заплатената държавна продуктова такса и/или членството в колективна схема, покриват реалните отговорности на задължените лица и водят до действително оползотворяване в края на жизнения цикъл на оборудването.
Несъразмерно високи продуктови такси за соларни панели и батерии
Държавните продуктова такса за фотоволтаични панели и батерии, и свързаните с тях задължения, са определени с (1) „Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса“ и (2) „Наредба за батерии и акумулатори и за негодни за употреба батерии и акумулатори“. Тези подзаконови нормативни актове не отразяват съвременните икономически реалности, технически възможности за оползотворяване и стратегическата важност на възобновяемата енергия (ВЕИ) и системите за съхранение на енергия чрез батерии (ССЕБ) за декарбонизацията на българската икономика, за подобряване на енергийната сигурност на страната и като източник на ценни суровини и редки метали.
Към днешна дата, държавната продуктова такса за фотоволтаични панели е 0,90 лв/кг, което се равнява на приблизително 460 евро на тон. За 1 kW инсталирана мощност таксата в България достига 53 лв. (27 евро), при цена на самите панели от около 160 лв. (80 евро). Това води до 34% оскъпяване на панелите и около 10% увеличение на крайната цена за изграждане на соларна система до ключ. За сравнение, в Нидерландия продуктовата такса е едва 40 евро на тон, или 11 пъти по-ниска, като заплащането й се равнява на 3% оскъпяване на соларните панели и 0,8% оскъпяване на самата електроцентрала.
За литиево-йонните батерии продуктовата такса в България възлиза на 5,50 лв/кг (2,81 евро/кг), което води до 19% оскъпяване на батериите и 13% увеличение на крайната цена за изграждане на ССЕБ. Тези нива са между 3 и 10 пъти пъти по-високи от ставките в държави-членки на ЕС като Дания (0,86 евро/кг), Унгария (0,60 евро/кг) и Румъния (0,30 евро/кг). За 1 MWh ССЕБ, продуктовата такса в България е около 36 000 лв (18 000 евро), в Дания тя възлиза на 5700 евро, в Унгария - 4000 Евро, а в Румъния е под 2000 евро.
Фотоволтаици и системи за съхранение – инструмент за повишаване на конкурентоспособност
През последните три години във ВЕИ сектора са привлечени над 6 милиарда лева частни инвестиции. По данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), към средата на 2025 г. в България са инсталирани около 5000 MW фотоволтаични мощности, които вече покриват голяма част от дневното потребление. Соларните централи произвеждат електроенергия с ниска себестойност и допринасят за изключително ниски борсови цени. Това подпомага както домакинствата, така и индустриалните потребители.
Наред с това, значително е нараснало - както в България, така и в други части на Единния пазар - търсенето на покривни фотоволтаици, съчетани със системи за съхранение на ел. енергията – предимно от домакинства /крайни потребители/ и малки и средни бизнеси. Несъразмерната продуктова такса в случая се явява асоциална мярка, препятства достъпни решения за намаляване на енергийно бедните у нас и допълнително затруднява създаването на граждански енергийни общности.
Да напомним, че ЕК прие (като част от Чистата индустриална сделка) План за действие за достъпна енергия, чиято основна цел е да се намалят сметките за енергия на индустриите, бизнесите и домакинствата. Планът обхваща ускоряване на производството на чиста енергия, увеличаване на темпа на електрификация, рязко увеличаване на физическите интерконектори в Единния пазар (в ЮИЕ това е особено наложително), както и мощно навлизане на средства за индустриална и битова енергийна ефективност. На свои ред тези положителни развития ще способстват за внедряване на умни (смарт) технологични и дигитални решения в енергетиката и различните индустриални отрасли, отваряйки път за разработване на така необходимия нов дизайн на електроенергийния пазар у нас. Предлаганият проект за увеличаване на продуктовите такси противоречи изцяло на тези постановки в Чистата индустриална сделка.
Бързият спад в цените на батериите, в комбинация с евтиния соларен ток, създаде условия за мащабни инвестиции и в индустриални системи за съхранение. ССЕБ имат потенциала да „прехвърлят“ ниските борсови цени на тока през деня към вечерния пик, като по този начин облекчават ценовото натоварване и подобряват предсказуемостта на цените за индустрията. По данни на ЕСО, към август 2025 г. вече са изградени над 1300 MWh ССЕБ, а очакванията на системния оператор са този капацитет да нарасне до над 12 GWh към средата на 2026 г.
Именно в този момент на трансформация, в който комбинацията от производство и съхранение на евтина възобновяема енергия подпомага намаляването на разходите за електрическа енергия за индустриалните консуматори, настоящите продуктови такси и остарели подзаконови нормативни актове заплашват да подкопаят положителните ефекти от декарбонизацията, да застрашат ключови проекти от НПВУ и да отблъснат нови инвестиции в един от най-динамичните сектори на енергетиката.
От гледна точка на индустриалните консуматори, нормативно предизвиканото оскъпяване на соларните технологии и ССЕБ ограничава достъпа до евтина електрическа енергия, предизвиква по-високи разходи и води до намалена конкурентоспособност на българските предприятия.
Липса на капацитет за постигане на заложените в нормативната уредба задължения
Само по двете процедури в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), до средата на 2026 г. в страната ще бъдат инсталирани около 12 GWh ССЕБ - или около 80 000 тона батерии. След прилагане на продуктова такса върху това количество възникват 440 млн. лв. разходи, които не са предвидени в бизнесмоделите на проектите, финансирани по НПВУ. Това създава риск за тяхната реализация и поставя под въпрос бъдещи инвестиции в ССЕБ, които са ключови за управлението на електроенергийната система и за намаляване на цената на тока за индустрията и битовите потребители.
Допълнителен проблем произтича от нормативно определеното изискване съгласно чл. 17(5) от „Наредба за батерии и акумулатори и за негодни за употреба батерии и акумулатори“, според което задължените лица трябва да осигурят събиране на поне 25% от количеството индустриални батерии, които са пуснати на пазара за съответната година. Това означава, че 20 000 тона негодни батерии ще трябва да бъдат събрани в рамките на една година от задължените лица. По данни от сектора, в България няма капацитет за събиране и оползотворяване на такова количество негодни за употреба батерии, съгласно изискванията на наредбата. Част от колективните организации вече отказват да поемат отговорност за нови проекти, тъй като нямат възможност да изпълнят нормативно определените си задължения. Това създава ситуация, при която задължените лица не могат да изпълнят изискванията, дори при желание.
Налице е противоречие между политическите цели и регулаторната рамка в страната.
Инвеститорите очакват от българската държава предвидимост, а не необосновани регулаторни тежести. Събирането на стотици милиони левове за продуктови такси – несъразмерно високи спрямо реалните разходи и без гаранции за наличие на капацитет за оползотворяване - създава усещане за административно наказание, а не за екологична политика. Вярваме, че това е нежелан ефект и институциите са отворени за сътрудничество с АОБР относно отстраняването му.
Оставаме на разположение за работна среща с МС, МЕ и МОСВ, като заявяваме готовност за участие в междуведомствена експертна работна група, която да изготви конкретни предложения за промени в нормативната уредба.
С УВАЖЕНИЕ,
РУМЕН РАДЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АИКБ,
РОТАЦИОНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АОБР ЗА 2025 Г., ПО ПОРЪЧЕНИЕ НА АИКБ, БСК, БТПП И КРИБ