България на кръстопът: бизнесът, науката и институциите търсят общата посока в новата глобална икономика

Глобалната икономика навлиза във фаза на ускорено пренареждане – процес, който засяга изцяло веригите на стойност, енергийната инфраструктура, технологичния напредък и пазара на труда. В този момент на историческа промяна България се оказва в специфична позиция: вече част от Шенген и еврозоната, но все още търсеща своята стратегическа идентичност в новия световен ред.

Точно върху този въпрос – къде е България и къде иска да бъде – се фокусира форумът, организиран от Бюрото на Съвета на браншовите организации към БТПП.

Стратегическото откриване: България трябва да участва, не да наблюдава

Във встъпителното си слово председателят на Бюрото на Съвета на браншовите организации, д-р инж. Веселин Тодоров, открои основния контекст на дискусията: България не може да си позволи лукса да бъде периферия в новата икономическа архитектура.

Той постави рамката на целия форум:
„Въпросът днес не е дали България може да бъде конкурентна, а дали ще поиска да седне наравно с останалите икономики на масата, където се взимат решенията. Без обща посока между бизнес, академия и институции пропускаме възможности.“

Този акцент зададе тон и на следващите изказвания.
Председателят на БТПП Цветан Симеонов подчерта необходимостта от предвидима среда и стратегически диалог, напомняйки, че липсата на структурирани политики вече се отразява върху икономическите очаквания и поведението на бизнеса. А председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова насочи вниманието към историческия шанс пред България след членството в Шенген и еврозоната:
„Оттук нататък задачата е да превърнем това членство в реални доходи, растеж и конкурентоспособност. Бъдещето няма да е розово – то ще бъде зелено и дигитално.“

Така още в откриването прозвуча едно общо разбиране: България се нуждае от национална цел за следващото десетилетие, която да обедини институции, бизнес и академични среди.

България в новите глобални вериги на стойност — между уязвимост и възможност

Първият панел естествено продължи поставените в откриването въпроси, но ги разгърна в дълбочина.
Дипломатическият поглед на посланик Петър Попчев очерта широката геополитическа рамка — преход от еднополюсен към многополюсен свят. Този преход, подчерта той, създава нестабилност, но именно тя отваря пространство за държави, готови да действат бързо и смело.

Академичната перспектива, представена от доц. Косьо Стойчев, добави аналитична яснота. Той използва концепциите на Нобеловия лауреат Пол Кругман, за да опише мястото на България в новата икономическа география:
„България е структурно и технологично уязвима. Но точно в многополюсния модел държави като нашата могат да спечелят, ако намерят своя ниша в процесите на локализация и регионална специализация.“

Този анализ постави ключов въпрос: дали България действа като пазар на труда и евтина производствена база, или като страна, която развива капацитет за участие във вериги с висока добавена стойност.

Отговорът бе доразвит от Георги Стефанов, който свърза геополитиката с климатичната и енергийната трансформация:
„Енергийният преход не е заплаха, а шанс. Въпросът е дали България ще влезе в сектора на съхранението на енергия, батериите, умните мрежи и нисковъглеродните технологии – или ще гледа отстрани.“

В тази логика д-р Веселина Господинова допълни, че европейските програми могат да бъдат реален инструмент за промяна, но само ако се използват стратегически:
„България трябва да влезе активно в европейските мрежи и партньорства. Релокализацията ще следва държавите, които демонстрират капацитет, а не само добри намерения.“

Така първият панел очерта голямата картина: България има възможност да промени мястото си в глобалната икономика — но само ако придобие яснота за своята специализация, инвестира в хора и технологии и се позиционира в правилните мрежи.

България на уменията – може ли образованието да стане националното конкурентно предимство?

Плавният преход към втория панел бе логичен: ако първият панел очерта възможностите на глобалната трансформация, то вторият показа предпоставките за реално участие в нея — кадрите и уменията.

Зам.-министър проф. Георги Ангелов постави фокус върху изследователските и иновационни центрове:
„Научната инфраструктура вече я имаме. Сега трябва да създадем механизми тя да се превърне в икономическа мощ.“

Проф. Николай Щерев добави, че университетите не могат да бъдат само реактивни институции:
„Образованието не трябва да догонва бизнеса — то трябва да предвижда технологичните промени. Нужно е повече предприемачество, повече индустриален опит и повече практичност.“

Темата за бъдещето на дигиталното обучение бе разгърната от Светлана Михайлова от Google for Education, която предупреди, че технологиите не са панацея:
„Истинската дигитализация е достъп, не устройства. AI може да смали неравенствата – ако се въведе умно и отговорно.“

Д-р инж. Веселин Тодоров акцентира върху кадрите за зеления преход:
„Устойчивостта не е в панелите и кабелите, а в хората, които ги създават. Ако не изградим инженерното мислене в младите, няма да има кой да движи индустрията след 10 години.“

Силвия Янева-Стоянова представи практическата гледна точка на частния сектор:
„България може да бъде регионален център за техническо образование. Но за това са нужни реални казуси, стажове, връзка с компаниите и ранна информираност на учениците и семействата.“

Така вторият панел допълни първия: глобалната трансформация създава възможности, но именно образованието и уменията решават дали България ще успее да ги използва.

Какво означава всичко това за България?

Вместо изолирани заключения, форумът очерта единна логическа линия, която преминава през геополитиката, индустриалното развитие и образованието.
От дискусиите става ясно, че:

• България има уникален момент на възможност — членството в еврозоната и Шенген съвпада с глобална релокализация.
• Зеленият и дигиталният преход не са заплахи, а поле, в което страната може да изгради нови индустрии.
• Образованието е най-големият неизползван ресурс — не заради липса на талант, а заради липса на системност.
• Бизнесът, академията и институциите имат сходна визия, но България все още няма национална стратегия за реализирането ѝ.

Всичко това води до един извод: потенциалът е налице, но скоростта и координацията ще определят успеха.

България може да бъде печелившият играч в новата икономика — ако избере да бъде!

Форумът на Бюрото на Съвета на браншовите организации към БТПП не просто представи гледни точки — той показа зрялост в разговора между секторите, каквато рядко се наблюдава в български контекст. В центъра на тази дискусия стоеше усещането, че страната има всички предпоставки да бъде фактор, а не периферия.

Както обобщи д-р инж. Веселин Тодоров:
„Трансформацията се случва вече. Въпросът е дали ще участваме в нея — или ще чакаме тя да се случи без нас.“

България трябва не просто да реагира на промяната, а да я предвиди, да инвестира в хора, да постави национална цел и да действа смело.