Българската пенсионна система е сред най-слабо ефективните в ЕС в способността си да намалява бедността сред възрастните

Този факт се дължи до известна степен на много големите разлики в доходите на днешните пенсионери и работещите, чиито заплати растат далеч по-бързо, но и на хроничните и растящи дефицити в бюджета на общественото осигуряване, които не позволяват по-осезаемо увеличение на пенсиите без това да налага допълнителен трансфер за сметка на държавния бюджет.

Това посочва икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика.

В настоящия си модел обаче пенсиите няма как да станат по-ефективни в свиването на бедността*; това няма да се случи и след предложеното увеличение на осигуровката, което е насочено единствено към свиване на  дефицита в системата, при това със спорен средносрочен ефект.

Сред населението на 65 и повече години (за целите на сравнението, Евростат не взема предвид реалната възраст за пенсиониране), делът на бедните в ЕС пред 2024 г. е 17%, като остава без големи промени през последните 15 години.

Разликите между отделните страни-членки обаче са много големи – докато в Чехия, Словакия и Люксембург бедните пенсионери са под 10% от всички, то в Латвия са над 40%, в Естония – 39%. Големите европейски държави са по средата, като в Германия бедните над 65 години са 19%, във Франция – 12%.

Липсата на ясно групиране подсказва, че бедността сред пенсионерите отразява най-вече общата бедност и неравенство в европейските общества.

--------------------------

Бедност в ЕС*: според определението на Евростат, в риск от бедност се намират домакинствата, които имат еквивалентен доход по-нисък от 60% от медианния за цялата страна. Този относителен подход позволява пряко сравнение в дяловете на бедните, но не включва разликите в покупателната способност и стандарта на живот.