КЗК счита, че Проектът на Наредба за ВиК системите вoди до ограничение за конкуренцията

С Решение № 1414/13.12.2018 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) прие становище, с което извърши оценка относно съответствието с правилата на конкуренцията на Проекта на Наредба за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и констатира, че някои негови разпоредби водят до ограничение на конкуренцията.

Предвиденото в Проекта на Наредба преминаване само към водомери с дистанционно отчитане, които са по-скъпи и преустановяване използването на водомери без дистанционно отчитане, които също са надеждни измервателни средства, въвежда изисквания за качество, които осигуряват предимство за някои участници на пазара и са над нивото, което много на брой добре информирани потребители биха избрали. Като се има предвид, че на практика водомерите без дистанционно отчитане стават непродаваеми от момента на влизане в сила на Наредбата, този рязък преход създава риск от изключване от пазара на производители и търговци на водомери без дистанционно отчитане.

Също така задължението за съвместимост на водомерите с дистанционно отчитане с ИТ инфраструктурата на ВиК оператора би могло да доведе до „закрепостяване“ на потребители от цяла лицензионна територия на един оператор към определена марка водомери за неопределен период от време. На практика това може да доведе до изключване от пазара на производители или търговци на водомери от други марки и парцелиране на територията на страната на отделни пазари съобразно лицензионните територии на отделните ВиК оператори. В тази връзка Комисията предлага това изискване да бъде заменено с използването на отворени/стандартни протоколи за излъчване и приемане на данните от водомерите или за обмен на данни между информационните системи на всички предприятия, които отчитат показанията на водомерите.

Предвиденият в Проекта на Наредба начин за разпределение на разликата между количество вода по общия водомер и сумата по индивидуалните водомери, при наличие на потребители без индивидуални водомери, следва да влезе в сила незабавно, с цел осигуряване на справедливо разпределение на количеството изразходвана вода, а не след изтичане на предвидения в Проекта срок от 1 година за монтиране на индивидуални водомери, тъй като такова задължение се съдържа и в действащата нормативна уредба повече от 13 години. Когато в сграда – етажна собственост има разлика между общия водомер и сумата по индивидуалните водомери, ВиК операторът трябва да уведоми представителя на етажната собственост за твърде високо потребление при по-нисък процент от предвидените в Проекта 30%. По отношение на начина на разпределение на общото потребление, когато всички имат водомери, КЗК счита, че то трябва да е пропорционално на идеалните части, а не поравно или пропорционално на потреблението.

С оглед избягване на противоречия в нормативната уредба, КЗК счита, че в Проекта на Наредба следва да остане само една дефиниция на понятието „потребител”, която да препраща към разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги или да я повтаря.

Във връзка с решаването на спорове между потребителите и ВиК операторите, КЗК счита, че нормативната уредба следва да установи система за административно производство и произнасяне по жалби на потребители срещу ВиК операторите, чийто предмет е извън обхвата на контролните правомощия на секторния регулатор, като регламентацията на системата за защита на потребителите във ВиК сектора следва да бъде установена в закон, а не в подзаконов нормативен акт.

По отношение на възможността ВиК операторът да открива, променя или закрива партида служебно или въз основа на решение на общото събрание на етажната собственост, КЗК счита, че едностранното прекратяване на договор за водоснабдяване от ВиК оператор и съответно преустановяване на водоснабдяването, поради неизпълнение на финансовите задължения от страна на потребителя, представлява необосновано прекомерна санкция, засилваща дисбаланса между потребителя и ВиК операторите. Изменението на договорните отношения между ВиК оператора и потребителя чрез решение на етажната собственост също представлява сериозно нарушение на правата на потребителя, поставяйки го в позиция на зависимост от трето лице.

Относно предвидената в Проекта на Наредба възможност за установяване на евентуално „виновно поведение“ от страна на потребителя чрез протокол, съставен от представител на ВиК оператора, КЗК е на мнение, че съставеният протокол не би могъл да послужи като официален документ, доказващ истинността на описаното виновно поведение на потребителя, особено в негово отсъствие.

Според Комисията не е оправдано потребителят да е задължен да обезщети ВиК оператора за повреди, без ясно установена вина или причинно-следствена връзка.

КЗК предлага в Проекта на Наредба да бъде включена изрична разпоредба, постановяваща, че върху прогнозните количества вода не се начислява лихва за просрочие, тъй като не представляват задължение, установено по размер.

КЗК счита, че изискването за осигуряване на копия от екзекутивни чертежи възлага на потребителите задължение, което те не са в състояние да изпълнят.

Според Комисията би било неприемливо и недопустимо върху потребителите на ВиК услуги да се възлагат задължения за изграждане, поддръжка и ремонт на ВиК мрежи.

Пълният текст на решението е достъпен на интернет адрес: http://reg.cpc.bg/Decision.aspx?DecID=300053814