Ограничаване на риска за работодателите от разпространение на Covid-19 чрез спестяващите много разходи "сборни тестове" на служителите

Предприемачите Кирил Петков и Асен Василев предлагат българските фирми да правят сборни тестове за COVID-19 на своите служители, за да могат те да продължат работа спокойно. Вирусологът проф. Радка Аргирова потвърждава, че това е лесно, евтино и ефективно решение, което може да облекчи държавните политики. Въпросът обаче е ще събере ли идеята критична маса, за да има въздействие.

На влизане в лабораторията на проф. д-р Радка Аргирова в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда се случва нещо немислимо за времената на социална дистанция. Аргирова, която е и председател на Българското дружество по медицинска вирусология, подава ръка.

На 75 години, тя е във вихъра си – ден по-рано сама е изследвала пробите на пациенти със силни COVID-19 симптоми, редовно говори с медии, включи се и в Медицинския експертен съвет към МС. Въобще казва, че времената, които ние възприемаме като смутни, за нея са „жътва“ на нови знания и експертност.

Поводът Forbes да се озове в лабораторията ѝ (и да ѝ подаде ръка) е следният: в последната седмица проф. Аргирова обединява усилия с предприемачите Асен Василев и Кирил Петков, за да – простете очевидната метафора – подаде ръка на българския бизнес.

Още в края на март Василев и Петков предложиха на правителството ясен план, който да облекчи бизнеса. Идеята на плана беше повече фирми да могат безпрепятствено да продължат работа, за да се предотврати потенциалният икономически и социален колапс в следващите месеци. В неговата основа стоеше масово тестване на населението.

„Стана ясно, че правителството не може да набави достатъчно тестове“, казва Петков, който е съосновател на Центъра за приложни изследвания и иновации и управител на „ПроВиотик“ АД. Василев и Петков в сътрудничество с проф. Николай Денков, преподавател по химия в Софийския университет, обаче продължават да търсят работещо решение. Те разбират за изследвания в Германия и Израел, които показват, че единичните Real-time PCR тестове, може би най-надеждните за установяване на болестта, могат да бъдат и масови. С други думи, при правилно взимане на пробата до 20 души могат да бъдат изследвани едновременно на цената на един тест. „Така разходът за един PCR тест се разпределя върху 20 служители. 5 лева на човек би трябвало да е приемливо за повечето работодатели в България“, казва Петков.

Проблемът, който сборните PCR тестове решават, е т.нар. мълчалив период – времето, в което заразеният може да предава COVID-19, но все още няма симптоми. Този период обикновено е ден или два, но в редки случаи може да продължи и до 12 дни. В това време позитивните пациенти са опасни и засичането им чрез PCR тест е ключово. Сборният PCR тест според Кирил Петков пък е ефективното решение заразени служители бързо да бъдат изключени от работния процес, а компанията да продължи дейността си.

Ефект от сборните тестове би имало и на макрониво, смята Кирил Петков. „С тях ще направим първа стъпка към разбиране на реалната ситуация с коронавируса в България, при това независимо от действията на държавата. Да, правителството не е осигурило тестове, но частните лаборатории имат такива. Работодателите могат да форсират сборни тестове през тях“, казва той.

Когато той разбира за сборните тестове, бързо се свързва с проф. Аргирова. Вирусологът потвърждава, че те са реална възможност. „Процесът дори не е нещо особено и не е страшно“, казва тя.

Кирил Петков, който вече дори прави тестването във фирмата си, разписва протокол  който включва четири различни варианта. Този с най-ниска инвестиция от работодателя включва един тест на седмица. „Протоколът много ясно показва колко лесно постижими са сборните тестове и защо трябва да се правят“, казва проф. Аргирова.

„Отнема около минута на служител. Добре е медицинско лице да вземе достатъчно правилната проба, казва Кирил Петков. В „ПроВиотик“ на края на седмицата един от нас носи шишенцето със сборната проба в лабораторията, а резултатът се получава в рамките на 24 часа. В момента болшинството българи са все още здрави и вероятността в сборния тест да има положителна проба е малък. Ако все пак има такава, ще бъде необходимо да се направят повече индивидуални тестове и да се реагира адекватно“.

Той обаче отново насочва вниманието към по-широкия ефект от сборните PCR тестовете. „Колкото повече хора хванем рано след тяхното заразяване, толкова по-малко вирусът ще се разпространи между здравите хора. В същото време фирмите ще могат да продължат работа, казва Петков. Мярката да си стоим вкъщи е добра, но колко време може да продължи тя? Месец? Два? Рано или късно те ще имат проблем с дохода и няма да могат мотивирано от медицинска гледна точка да останат вкъщи.“

Накратко, пилотният проект със сборните тестове би спрял пламването на COVID-19 във фирмите, но и в обществото. „Като работодател аз имам отговорност за моите служители, казва Кирил Петков. Ако повече компании припознаят идеята, отговорността може да стане споделена. Така ще можем да предотвратим страшните пикове, за които всички говорят, без да си стоим заключени в килерите за три месеца.“

Той обаче признава, че въздействието на идеята има „срок на годност“. Времето, в което компаниите трябва да се включат – при това масово – е в дните преди Великден. След това при актуалната интерпретация на мерките срещу коронавируса има вероятност броят на заразените да е нараснал до степен, която бизнесът да не може да овладее. „Ние сме в карантина, която ни позволява да обикаляме по магазините, да избираме кой е най-мекият домат, казва Кирил Петков. Трябва да се помисли по-интелигентно, да слушаме хора като професор Аргирова.“

Самата тя допълва, че смисленото противопоставяне с COVID-19 включва икономически и медицински мерки. В разговора ни тя дълго време използва сложна терминология, но когато стига до ефекта от наложените в момента мерки, променя тона. „Заразени, незаразени, ние стоим заедно под карантина. И уж се пазим. Как може такова нещо?!“

Източник: Forbes Bulgaria