Доклад на Eurofоund „Живот и работа в Европа през 2020 г.“

Според доклада на Eurofоund (Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд) „Живот и работа в Европа през 2020г.“  редица елементи в икономиката и начина на живот са се променили - някои временно, други завинаги. Започнала е сериозна промяна в работата от разстояние, като половината работещо население в даден момент е работило от домовете си.

Фондацията отчита спад на вложения труд през юли 2020 г., като 37% от анкетираните съобщават, че работното им време е намаляло по време на пандемията. В България процентът надвишава 40, а за сравнение в Румъния процентът е идентичен с този за ЕС (37%). Интерес предизвиква и наблюдението, че през 2020 г. нестандартната заетост,  като например работата в движение, извън помещенията на работодателя, се среща вече във всички държави от ЕС, докато през 2013–2014 г., тази форма на заетост е  присъствала в 16 държави.

Констатациите на Eurofound очертават седем ключови практики на успешни организации, ориентирани към хората:

1. Дизайн на работата - да дава възможност за самостоятелност;
2. Служителите да надхвърлят тясно дефинираните работни задачи, като показват гъвкавост, помагат и подкрепят колеги и споделят идеите си;
3. Служителите да бъдат мотивирани да положат допълнителни усилия чрез използване на парични и непарични стимули;
4. Осигуряване на работниците чрез обучения умения за настоящата им работа или подготовка на работниците за преместване на други позиции;
5. Работното място предоставя всеобхватни възможности за обучение; с готовност да промени работните графици, за да позволи участие в обучението;
6. Участие/включване на служителите (служителите се консултират редовно и са в състояние да влияят на управленските решения);
7. Социален диалог.

Компаниите, които прилагат няколко или всички от тези практики, се представят по-добре от тези, които прилагат отделна практика, което предполага, че тези практики са най-ефективни, когато се прилагат като пакет.

БТПП смята, че тези констатации са очевидни и препоръчителни да се прилагат от фирмите, като обаче апелира компаниите да не изоставят и КСО и гововността и ангажираността си към зелената политика и борбата за намаляване на вредните емисии и замърсяването на въздуха.

Базата данни за COVID-19 на EU PolicyWatch на Eurofound е регистрирала 659 политически мерки, колективни трудови договори и фирмени практики, въведени от правителства, социални партньори и други, за да смекчат социално-икономическите ефекти от пандемията. Анализът показва, че в разработването на половината от тях са участвали социалните партньори. Участието на социалните партньори, обаче е било по-силно в онези страни, където социалният диалог традиционно играе по-важна роля. Най-голямата степен на участие на социалните партньори е установена в областта на защитата и запазването на заетостта и мерки за насърчаване на възстановяването. В България още през месец април 2020г. национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите се обединиха около пакет от мерки в подкрепа на бизнеса и запазване на заетостта, както и през целия период до момента изразяваха и предлагаха конструктивни промени и коментари по мерките, които не действаха добре.

Пандемията даде изключителен тласък на дистанционната работа. Към юли 2020 г. почти половината от всички служители в ЕС са работили от вкъщи до известна степен по време на разгара на пандемията, докато една трета от служителите са работили изключително от дома си, според проучването. Това е огромен ръст от нивата преди пандемията: през 2015 г. 12% от служителите в ЕС са работили от време на време от дома си, докато само 3% са го практикували ежедневно. БТПП също бе пример за въвеждането на работа с отдалечен достъп. Дистанционната работа се оказа важен елемент в обслужването на фирмите и в това Палатата да не спре да работи в нито един момент, дори и в разгара на пандемията.

Пандемията нанесе удари не само на благосъстоянието на хората, но и на нагласите им. По-малко от половината население (45%) е оптимистично настроено за бъдещето през април 2020г. - в сравнение с 64% през 2016 г. В България процентът е по-висок от този за ЕС (около 50%) и е сравним с този на Румъния и Словакия.  Психическото благосъстояние на хората също е пострадало от пандемията: по индекса на психичното благосъстояние на СЗО, който измерва благосъстоянието по скала от 1–100, средният резултат в ЕС е 49; за 2016 г. е бил 64 , за България резултатът е около 48%.

За мрачното колективно настроение на континента допринася и финансовият удар, който мнозина получиха, когато фирмите затвориха вратите си и съкратиха персонала. Докладът сочи, че  близо половината от всички респонденти (47%) казват, че домакинството им е имало затруднение да „свърже двата края“. 5% или по-малко от населението на Австрия, Дания, Естония и Холандия са имали големи трудности, а за  Хърватия, България, Гърция и Словакия процентите са били между 17– 24%. Един на всеки 10 респонденти съобщава, че има просрочени плащания по наеми или ипотечни плащания или сметки за домакинствата.

Пълният доклад на английски език вижте ТУК