Дългов калкулатор изчислява, че държавният дълг, разпределен към всяко българско домакинство, възлиза на средно 21 905 лв. към края на 2025 г.

Икономистите Стоян Панчев и Макс Баклаян представиха в Националния пресклуб на БТА в София нов дигитален инструмент за анализ и визуализация на държавния дълг.

Дълговият калкулатор "Пазител на стойност", който може да бъде намерен на адрес https://app.valuekeeper.bg/, показва в реално време както номиналния размер на публичния дълг на България, така и съотношението му спрямо размера на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Държавният дълг възлиза на 62,7 млрд. лева или 28,43 на сто от БВП към днешна дата, сочи приложението.

Според икономистите бързото нарастване на държавния дълг носи риск от повишаване на данъчната тежест в България.

По думите на Стоян Панчев българският държавен дълг нараства с темп от 83 лева на секунда към края на 2025 година. Така, според инструмента, за да бъде изплатен държавният дълг, всяко българско семейство трябва да плати 21 905 лева. Тази стойност се очаква да нарасне с приблизително 50 на сто през следващата 2026 година, ако прогнозите на Министерството на финансите за поемане на нов дълг се реализират. Макс Баклаян поясни, че в резултат на това покачване публичният дълг, разпределен към домакинствата у нас, ще се увеличи средно до 31 383 лева, а темпът на нарастване на дълга ще скочи седемкратно до 280 евро на секунда.

Баклаян подчерта, че този дълг се изплаща от всички граждани в страната чрез данъци и осигуровки, а нарастването на публичния дълг предполага увеличаване на данъчната тежест - нещо, което и Международният валутен фонд вече препоръча на българските управляващи.

Той посочи още, че в резултат на влизането в еврозоната България ще премине от система, базирана на валутен борд, при която паричната маса по закон е обезпечена, към фиатна монетарна система. По думите му това ще увеличи достъпа на страната до дълг, което може да засили допълнително темпа на задлъжняване.

Стоян Панчев добави, че именно заради тази промяна в начина, по който функционира паричната система, се наблюдава увеличаване на публичния дълг при голяма част от страните, присъединили се към еврозоната. По думите му България трябва да поддържа ниско ниво на задлъжнялост, за да не се налага вдигане на данъци и да се подобрява конкурентоспособността на икономиката.

"Ключово за здравето, особено на една такава малка отворена икономика като българската, е да се поддържа ниско ниво на задлъжнялост. Първо, за да дава възможност икономиката да произвежда, а не да изплаща вече изхарчени пари и на второ място, за да държи данъчната тежест относително ниска. Не е случайно, че със сваления от протестите бюджет беше предложено увеличение на пенсионните осигуровки, увеличение на данък дивидент. Това е така, защото в последните 3 години имаме значителни скрити дефицити в бюджета“, каза Панчев.

"Тези скрити дефицити трябва да бъдат финансирани и логично управляващите започват да вдигат данъците. Това за съжаление е един очакван ход, предвид разширяването на тези дефицити. За да можем да имаме по-ниски данъци и по-конкурентоспособна икономика, ние искаме да обърнем внимание на дълговата тежест и да отворим разговор за това как тя ще се променя след влизането в еврозоната“, добави Панчев.

Икономистите уточниха, че държавният дълг сам по себе си не е нещо лошо, ако се инвестира в повишаване на конкурентоспособността на икономиката. Според тях след членството в еврозоната страната ни трябва да поддържа фискална дисциплина, за да не се стигне до бързо повишаване на задлъжнялостта й.

Източник: БТА