ЕК публикува ръководство за прилагането на критериите за обичайно пребиваване в областта на социалната сигурност

Европейската комисия публикува практически наръчник за критериите за обичайно пребиваване, който да подпомогне държавите членки в прилагането на правилата на ЕС за координация на социалната сигурност за европейските граждани, които са се преместили в друга държава членка. Новият наръчник дава повече яснота за критериите на ЕС за обичайно пребиваване и ще улесни прилагането им на практика от компетентните органи на държавите членки.

В изготвения съвместно с държавите членки наръчник се изясняват понятията „обичайно пребиваване“, „временно пребиваване“ и „престой“. Тези определения, посочени в законодателството на ЕС (Регламент (ЕО) № 883/2004, последно изменен с Регламент (ЕО) № 465/2012), са необходими, за да се установи коя държава членка е отговорна за предоставянето на обезщетения по социалноосигурителни схеми на граждани на ЕС, които пребивават в различни държави членки. Съгласно правото на ЕС може да има само едно обичайно място на пребиваване и съответно само една държава членка, която отговаря за плащанията на обезщетения по социалноосигурителните схеми, отпускани по местожителство.

Заетите и самостоятелно заетите лица отговарят на условията за социална сигурност в държавата по месторабота, а неактивните (напр. пенсионери, студенти) — в държавата членка по обичайно пребиваване. Определянето на държавата членка по обичайно пребиваване на лицата е важно и по отношение на лицата, които работят в повече от една държава членка.

В наръчника се разглеждат специфичните критерии, които трябва да бъдат взети под внимание, за да се определи мястото на обичайно пребиваване на дадено лице, като например:

• семейното положение и роднинските връзки на лицето;
• продължителността и непрекъснатото пребиваване в съответната държава членка;
• състоянието на трудова заетост (по-специално мястото, където обичайно се упражнява съответната дейност, постоянният ѝ характер, както и продължителността на договора за работа);
• упражняването на неплатена дейност;
• в случай на студенти — източникът на доходите им;
• доколко постоянно е жилищното положение на лицето;
• държавата членка, в която лицето плаща данъци;
• причини за преместването;
• намеренията на лицето въз основа на всички обстоятелства и подкрепени с конкретни доказателства.

При необходимост могат да се вземат предвид и други факти.

Наръчникът предоставя също така конкретни примери и насоки за случаите, в които е трудно определянето на мястото на пребиваване — например при погранични, сезонни или командировани работници, студенти, пенсионери, както и при неактивни хора, за които е характерна голяма мобилност.

Например, ако гражданин на Обединеното кралство се пенсионира в Португалия и прекарва по-голямата част от времето си там, мястото му на обичайно пребиваване става Португалия, независимо дали все още притежава жилище в Обединеното кралство и поддържа културни и икономически връзки с родината си.

Новият наръчник е част от по-подробно ръководство, което има за цел да помогне на институциите, работодателите и гражданите, когато се налага да решат законодателството на коя държава е приложимо за дадена ситуация. В ръководството се изясняват също така правилата, които се прилагат за командированите работници и за хората, работещи в две или повече държави членки, включително правилата, приложими по отношение на транспортните работници, и по-специално на членовете на полетните и кабинните екипажи.

За повече информация: Наръчник за критериите за обичайно пребиваване