ЕИСК: Европейският бизнес портфейл трябва да бъде надежден и ориентиран към конкурентоспособността
По време на февруарското заседание на секция „Единен Пазар, производство и потребление“ (INT) към Европейския икономически и социален комитет, бе обсъдено предложението на Европейската комисия за регламент за създаване на Европейски бизнес портфейли.
Предложението на ЕК е в отговор на констатацията в доклада на Марио Драги „Бъдещето на европейската конкурентоспособност“, че Европа е изправена пред предизвикателства, свързани с административната тежест, като тя е най-осезаема за малките и средни предприятия (МСП) и посочена от повече от 50% от тях като основно препятствие пред дейността им. Според ЕК понастоящем предприятията отделят прекалено много време и ресурси, за да отговорят на редица административни изисквания, като за МСП това са до 2,5 % от оборота им.
Затова Европейският бизнес портфейл цели премахването на тези пречки за икономическите оператори в рамките на Единния вътрешен пазар като предвижда увеличаване на цифровизацията и опростяване на проверките между предприятията (B2B), както и между предприятията и правителствата (B2G), така че да бъде стимулирано транснационалното сътрудничество, търговията и инвестициите в рамките на ЕС. Като представят една уникална цифрова самоличност и един канал за кореспонденция с правителствата в целия ЕС, предприятията ще имат 26 пъти по-малко проблеми, когато извършват дейност навсякъде на територията на Съюза.
Като член на проучвателната група по това законодателно досие, представителят на БТПП и университетски преподавател в УНСС - Моника Панайотова, открои в своето изказване три ключови аспекта, свързани с развитието на Европейския бизнес портфейл.
„На първо място, е необходимо ясно разграничение от страна на ЕК и съ-законодателите между портфейла за европейската цифрова самоличност от европейския бизнес портфейл. Бизнес портфейлът е специално разработен за нуждите на икономическите оператори, но европейският цифров портфейл, който държавите-членки следва да въведат до края на 2026 г. в сегашния си вид е както за физически, така и юридически лица. Въпреки че и двата инструмента стъпват върху рамката на портфейла за европейската цифрова самоличност и имат сходни технически основи, те следва да обслужват различни потребители и цели и това следва да бъде ясно разяснено на потребителите на двата инструмента“, заяви Панайотова. Тя подчерта, че ясното определяне на ролите, регулаторния обхват и взаимодействието със секторното законодателство е от съществено значение за избягване на припокривания и за гарантиране на последователно прилагане в целия Европейски съюз.
Вторият момент в изказването й открои значението на доверието, ефективната комуникация, прозрачността и участието на европейски компании.
„Доверието, което ще бъде изградено ще е определящо за степента на използване на Европейския бизнес портфейл от икономическите оператори. Необходимо е да бъдат представени конкретни практически приложения и реални примери, които да намалят несигурността и да насърчат участието на бизнеса. В същото време изграждането на портфейла от европейски доставчици и с европейски технологии, в пълно съответствие с европейските и националните стандарти за киберсигурност, е ключово за ограничаване на рисковете и за гарантиране на стратегическата автономия на ЕС“, заяви Панайотова.
Третият ключов акцент в изказването ѝ бе, свързан с необходимостта Европейският бизнес портфейл да използва пълноценно потенциала на предстоящия „28-и режим“. „Очакваното предложение от Европейската комисия за хармонизирана правна рамка на равнище ЕС – „28 режим“, ще позволи на предприятията – особено на МСП, стартиращите и бързоразвиващите се компании, по-лесно да тестват, приемат и разширяват обхвата на различни иновативни цифрови решения отвъд националните граници. Затова синергията между Европейския бизнес портфейл и „28-ия режим“ може да се превърне в силен двигател за иновации, оперативна съвместимост и европейска конкурентоспособност“, сподели тя.
В заключение Панайотова отбеляза, че при правилно структуриране Европейският бизнес портфейл може да се превърне в ефективен дигитален инструмент и в надежден фактор за задълбочаване на Единния цифров пазар и укрепване на конкурентоспособността на европейската икономика.
Заседанието на секция „Единен Пазар, производство и потребление“ (INT) бе проведено в Брюксел, 11 февруари 2026 г.