На първото си заседание за новата 2026 година, ресорната секция по: „Заетост, социални въпроси и гражданство“ (SOC) на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) проведе дискусия между представителите на бизнеса, синдикатите и неправителствените организации с председателя на ЕИСК – г-н Séamus Boland (2025-2028), който представи своя доклад, озаглавен „Гражданското общество в сърцето на Европа: Съвместно изграждане на Съюз на възможности, сигурност и издръжливост“.
В дискусията взе участие от името на групата на работодателите в ЕИСК – д-р Моника Панайотова, университетски преподавател, представляващ най-старата работодателска организация в България - БТПП.
В условията на война на европейския континент, нарастващи геополитически напрежения, задълбочаващи се социални неравенства, климатична криза и тревожни тенденции на отслабване на демократичните устои, ЕИСК ясно заявява, че отговорът на тези предизвикателства минава през активното, защитено и ангажирано организирано гражданско общество в ЕС. Според визията на новия председател, Европейският съюз трябва да се утвърди като „Съюз на възможности“, „Съюз на сигурност“ и „Съюз на издръжливост“, а гражданското общество трябва да бъде поставено в самото сърце на този процес.
В основата на първия стълб - „Съюз на възможности“, е заложена амбициозната цел за изкореняване на бедността и преодоляване на социалното изключване. В момент, когато над една пета от гражданите на ЕС са изложени на риск от бедност, включително работещи хора, деца и възрастни, ЕИСК поставя социалната справедливост в центъра на европейския дневен ред. Подчертава се необходимостта от балансиране на икономическия растеж със социалното благосъстояние, като особено внимание се отделя на ролята на малките и средните предприятия, социалната икономика и подкрепата за уязвимите групи. Достъпното жилищно настаняване, кризата с разходите за живот, бездомничеството и правата на хората с увреждания са сред темите, по които председателят на ЕИСК заявява активна ангажираност. Особено силен акцент се поставя върху младите хора и тяхното структурирано участие в изготвянето на европейските политики и необходимостта да се обърне внимание на така наречената „тиха криза“ на емоционалното и психичното здраве сред децата и младежите.
Вторият стълб - „Съюз на сигурност“, разглежда сигурността не само в традиционния смисъл, но и като защита на демокрацията, свободата на медиите и гражданското пространство. Председателят предупреждава с своя доклад за тревожната тенденция на свиване на пространството за действие на гражданското общество, недофинансирането му и нарастващото влияние на дезинформацията и външната намеса. ЕИСК се позиционира като видим защитник на европейските ценности, като настоява за по-силна подкрепа и финансиране за гражданските организации, участие в инициативи като „Щита на ЕС за демокрацията“ и активни усилия срещу дезинформацията. Същевременно се подчертава значението на подготвеността и управлението на кризи чрез по-добра координация между институциите, държавите членки и организираното гражданско общество, както и необходимостта от включване на страните кандидатки за членство в ЕС в тези процеси. Ясно бе заявена и постоянната солидарност с Украйна и подкрепата за нейното гражданско общество, както и вниманието към бъдещи предизвикателства като климатичните бежанци и последиците от климатичните промени върху здравето и сигурността в Европа.
Третият стълб - „Съюз на издръжливост“, свързва бъдещето на Европа с устойчивия растеж, конкурентоспособността и отговорното управление на ресурсите. Председателят на ЕИСК настоява за балансирани инвестиции в рамките на бъдещата многогодишна финансова рамка, които да обхващат социални, иновационни, селскостопански и регионални приоритети. Подчертава значението на завършването на единния пазар, укрепването на индустриалната база, инвестициите в научни изследвания, зелени технологии и качествени работни места, както и необходимостта от силна европейска програма за умения. Специално внимание отделя на устойчивите агро-хранителни системи, подкрепата за селските общности и обновяването на интереса на поколенията към земеделието. В контекста на климатичните промени и загубата на биологично разнообразие, ЕИСК заявява ангажимент за запазване на високите амбиции на Европейския зелен пакт и поставя управлението на водните ресурси чрез „Синия пакт“ като стратегически приоритет.
Цялостното послание на доклада бе, че Европейският съюз не може да бъде нито справедлив, нито сигурен, нито устойчив без силно, активно и подкрепено организирано гражданско общество, в което са представени бизнесът, синдикатите и НПО на европейско ниво. ЕИСК поема ролята на катализатор на участието на гражданите и техните организации в европейските политики, с цел възстановяване и укрепване на доверието в демокрацията и европейския проект. Във времена на несигурност и трансформация, гражданското общество се очертава като ключов партньор за изграждането на една по-справедлива, по-сигурна и по-издръжлива Европа.
По време на дискусията Моника Панайотова подчерта ключовата роля на гражданското общество и социалните партньори за изграждането на Европа, която отговаря на реалните очаквания на хората. „Гражданското общество е и трябва да бъде в сърцето на Европа, защото именно организациите на гражданското общество, представителите на бизнеса и организациите на работещите са най-близо до хората. Ние усещаме реалния пулс на работните места, на бизнес средата и на местните общности и носим уникалната отговорност да пренасяме тази реалност в европейския дневен ред“, заяви Панайотова.
В изказването си, вдъхновена от председателя на „ЕвроКлуба“ към БТПП проф. Шикова, тя постави въпроса в каква Европа искат гражданите да живеят и подчерта, че очакванията са многоаспектни, тъй като: „Хората искат Европа, която има авторитет, но не е авторитарна. Европа, която е добре организирана, но не е бюрократична. Европа, която е конкурентоспособна на световните пазари, но същевременно е социално справедлива“.
Според Панайотова е важно да се преодолее изкуственото противопоставяне между икономиката и социалната политика. „Трябва да бъдем пределно ясни: конкурентоспособността и социалната справедливост не са противоположности. Те са двете страни на една и съща монета. Няма силна социална Европа без силна конкурентоспособна Европа. Икономическият растеж, производителността и заетостта не са отделени от социалната политика, те всъщност представляват нейната основа“, подчерта тя.
Панайотова предупреди за рисковете от свръх-регулация и от натрупване на бюджетни дефицити, които се прехвърлят върху бъдещите поколения. „Повече регулации в социалната сфера не означават автоматично повече социален напредък. Често това, от което имаме нужда, е по-добро прилагане на вече съществуващите правила, спазване на принципа на субсидиарност и уважение към разнообразието на националните модели на индустриални отношения“, заяви Панайотова. Тя подчерта също, че инвестициите в социалната политика трябва да бъдат обвързани с реформи и реални подобрения на пазара на труда. „Като продължаваме да бъдем близо до хората и активни Националните икономически и социални съвети, можем да допринесем за изграждането на онази Европа, в която хората действително искат да живеят“, заключи Панайотова.
Заседанието бе проведено на 27 януари 2026г. в Брюксел.