ЕИСК с фокус върху: справедливата трудова мобилност, бъдещето на професионалното образование и обучение, заетостта и условията на труд

На заседанието на ресорната секция по: „Заетост, социални въпроси и гражданство“ (SOC) на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), проведена в последната седмица на февруари 2026г., членовете разгледаха важни теми, сред които тези свързани с консултациите по Пакета за справедлива трудова мобилност, с Качеството на заетостта и условията на труд в контекста на цифровия и зелен преход, както и с предложенията за новата стратегия на ЕС за професионалното образование и обучение (2026-2030).

Относно подготвителната работа на Европейската комисия (ЕК) по Пакета за справедлива трудова мобилност, чието приемане е планирано за третото тримесечие на 2026 г., бе проведен дебат между представителите на бизнеса, синдикатите и неправителствените организации от ЕИСК, заедно с директорите от Генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“ (DG EMPL) на ЕК: Антоан Касел (Трудова мобилност и международни въпроси) и Мануела Геленг (Работни места и умения), както и представители на CEDEFOP (Джордж Костакис), Европейския орган по труда (Йозеф Ксинан), BusinessEurope (Робърт Плъмър) и Европейската конфедерация на профсъюзите (Йоаким Смедман). Темата е от изключителна важност, тъй като понастоящем около 14 милиона граждани на ЕС живеят и работят в други държави - членки на ЕС и именно правото на свободно движение и свободата на предоставяне на услуги са крайъгълни камъни на Единния вътрешен пазар на Съюза. Както е посочено в съобщението ЕК до Европейския парламент, както и в писмото за определяне на ресора от председателя Фон дер Лайен до нейния заместник-председател Мънзату, е необходима допълнителна работа за улесняване на трудовата мобилност на практика, като същевременно се гарантира правилното прилагане на правилата, с подкрепата на силен и овластен Европейски орган по труда. Необходима е и допълнителна работа за модернизиране, опростяване и цифровизиране на координацията на системите за социална сигурност.

В доклада на Енрико Лета „Много повече от пазар“ се отбелязва, че свободното движение на хора продължава да бъде най-слабо развитата от четирите свободи на ЕС. За да се разреши този проблем, в доклада се изброяват редица мерки, които трябва да бъдат предприети, като например подобрения в координацията на социалната сигурност в ЕС, завършване на системата за електронен обмен на данни за социалната сигурност, изпълнение на пилотни проекти относно Европейския паспорт за социална сигурност (ESSPASS) и подобряване на достъпа до информация относно социалноосигурителните права. В тази връзка и на база на множество съществуващи предизвикателства, ЕК поставя във фокуса на внимание през 2026 г.: предложение за Европейски паспорт за социална сигурност; по-силен мандат за Европейския орган по труда и инициатива за преносимост на уменията. Съобщението разглежда модернизирането и опростяването на правилата за трудова мобилност и координацията на системите за социална сигурност, включително за трансгранични дистанционни работници, командироване на граждани на трети държави и подизпълнение в трансгранични ситуации. Очертават се стъпки за въвеждане на трудови/социални карти в строителния сектор и тяхната оперативна съвместимост, както и мерки за улесняване на временното трансгранично предоставяне на услуги при защита на правата на работниците чрез цифрови инструменти като портфейла на ЕС за цифрова самоличност и европейския бизнес портфейл. По последните две теми, респективно в Икономическия и социален съвет на България – по портфейла на ЕС за цифрова самоличност и в ЕИСК за Eвропейските бизнес портфейли работи заедно със своите колеги представителят на БТПП и университетски преподавател в УНСС – Моника Панайотова.

Относно доклада на ЕИСК за Качеството на заетостта и условията на труд, специален акцент бе поставен върху новите технологии, включително изкуствения интелект (AI). В хода на дискусията многократно бе подчертано, че изкуственият интелект и алгоритмичното управление все по-силно променят организацията на труда и пазара на труда в ЕС. Все по-активното използване на т нар. алгоритмично управление крие рискове, като засилен контрол на работниците, повишено натоварване, психосоциални рискове, технострес и намалена автономия при вземане на решения. В тази връзка, предвид, че алгоритмичните системи често използват големи обеми данни за наблюдение и оценка на работата, е важно да има ясни правила за използването на данни и ограничения върху прекомерното наблюдение на работното място. За да се избегнат дискриминация и непрозрачност, е необходимо използването на AI системи на работното място да бъде по прозрачен, ясно разяснен и справедлив начин за работещите.

От страна на работодателите имаше изказани съображения, особено относно настояването на докладчика от групата на „работещите“, че колективното договаряне е ключово за гарантиране на справедливото използване на AI и алгоритмично управление, както и за адаптиране на правилата към различните сектори и предприятия.

Всички се обединиха около важността на социалния диалог за разработването и прилагането на политики, свързани със заетостта и условията на труд, както и че инвестициите в умения, преквалификация и дигитална грамотност са решаващи, за да могат работниците да се адаптират към промените, свързани с AI и новите технологии.

Относно бъдещето на професионалното образование и обучение (VET) в Европейския съюз, Европейската комисия подготвя нова стратегия за развитие на VET за периода 2026–2030 г., която ще бъде част от инициативата „Съюз на уменията“ и е в отговор на Доклада на Марио Драги, който подчертава, че инвестициите във професионални и технически умения са критични за иновациите, стратегическата автономия и социалното сближаване в Европа. В условията на зеления и дигиталния преход европейската икономика се нуждае от повече квалифицирани специалисти с практически умения, а анализите на ЕК показват, че недостигът на компетенции се задълбочава в редица стратегически сектори.

Предвид, че около 10.4 милиона млади хора в ЕС учат в системи за средно професионално образование, а 9 от 10 професии с недостиг на работна сила изискват професионална квалификация, новата стратегия на ЕС има за цел да направи професионалното образование: по-привлекателно за младите хора и възрастните обучаеми; по-гъвкаво и модерно, съобразено с технологичните промени; по-добре свързано с пазара на труда; по-приобщаващо и достъпно.

Петте основни направления, които се очертават за бъдещето на професионалното образование и обучение са: 1) Повишаване на качеството и релевантността на обучението спрямо нуждите на пазара на труда; 2) Увеличаване на привлекателността и участието в професионалното образование; 3) Насърчаване на иновациите и центровете за професионални постижения; 4) Разширяване на международната мобилност на обучаемите и преподавателите (към момента тя е ниска около 5.3% при цел 12% до 2030 г.); 5) Засилване на международното сътрудничество и обмена на добри практики.

Представителят на БТТП - Моника Панайотова все участие в дискусията, като подчерта, че: „В целия ЕС компаниите се сблъскват с постоянен недостиг на достатъчно работна ръка и квалифицирани кадри. Това не е проблем, свързан само с работната сила, то е проблем, свързан с конкурентоспособността. Той засяга иновациите, инвестициите и способността ни да се развиваме в една бързо променяща се глобална икономика. Нуждаем се от по-тясно сътрудничество между образователните институции и работодателите, по-бързо адаптиране на учебните програми и по-активно прилагане на т.нар. обучение, базирано на работа (WBL). Политиките в областта на уменията следва да бъдат достатъчно гъвкави, точно както се налага на нашите икономики да бъдат.

Ето защо професионалното образование и обучение е интелигентен избор, тъй като системите за професионално образование и обучение, в тясно сътрудничество с бизнеса, са от съществено значение за подготовката на хората (не само младите, но и възрастните) за новите реалности на пазара на труда и за преходите в него, свързани най-вече с цифровата трансформация. В тази връзка предстоящата стратегия за професионално образование и обучение на ЕС за периода 2026-2030 г. е реална възможност“. В заключение, тя отправи въпроси към Европейската комисия дали: предвиждат системите за професионално образование и обучение да предоставят на учащите се умения, необходими все повече за индустриите с двойно предназначение и за тези на бъдещето (като например квантовите технологии), които допринасят за конкурентоспособността, технологичното лидерство и стратегическата автономност на Европа?

До края на месец февруари, Европейската комисия провежда широк процес на консултации със заинтересовани страни - образователни институции, работодатели, социални партньори, експерти и граждани. Събраните мнения и анализи ще бъдат използвани при изготвянето на новата стратегическа рамка за периода 2026-2030 г.

Заседанието на секцията по: „Заетост, социални въпроси и гражданство“ (SOC) бе проведено на 24.02.2026г. в сградата на ЕИСК в Брюксел.