©AdobeStock/Urbans78
Преди близо година докладът „Драги“ относно конкурентоспособността на ЕС подчерта, че енергийният сектор е един от тези с най-голям потенциал да се възползва от възможностите на изкуствения интелект (ИИ) за повишаване на ефективността и ускоряване на иновациите.
Дигитализацията и ИИ имат потенциала значително да ускорят енергийния преход, но пред тях стоят четири основни предизвикателства:
- Достъп до качествени данни
Една от основните пречки пред прилагането на иновативни енергийни услуги и решения, базирани на ИИ, е липсата на последователни, висококачествени и оперативно съвместими енергийни данни. Често данните са изолирани между различни оператори и региони, а съществуващите рамки за споделяне са ограничени. Това затруднява обучението и прилагането на ИИ модели, забавя иновациите и ограничава възможностите за оптимизация на процесите по цялата верига за създаване на стойност в енергетиката.
- Бавно приемане и фрагментация
Забавеното въвеждане на цифрови технологии в енергийния сектор се дължи на остаряла инфраструктура, съпротива срещу промени и фрагментирани национални усилия. Това води до неравномерен напредък в отделните държави членки и ограничава икономиите от мащаба, като подкопава способността на ЕС да изгради интегрирана интелигентна енергийна система.
- Нарастващо енергийно потребление на цифровите технологии
Увеличаващите се енергийни нужди на цифровите технологии, особено свързани с обучението на модели и дейностите в центрове за данни, създават сериозни предизвикателства. Без координирани стандарти за ефективност, това потребление може да натовари местните електрически мрежи, да увеличи емисиите на парникови газове и да обезсмисли част от ползите от енергийния преход, особено в региони с вече ограничен производствен капацитет.
-
Присъщи рискове, свързани с мащабното внедряване на цифрови и ИИ инструменти
Въпреки наличието на солидна законодателна рамка, включително хоризонтални (като Директивата NIS2 и Закона за киберустойчивостта) и секторни инструменти (напр. Мрежовия кодекс за трансграничните потоци на електроенергия), масовото прилагане на ИИ в енергийния сектор създава редица предизвикателства. Това важи особено при интеграцията в критична инфраструктура. Прозрачността и обосновката са ключови за изграждане на обществено доверие. Необходим е засилен надзор, за да се гарантира защита на потребителите.
В стремеж да отговори на тези четири основни предизвикателства, Европейската комисия стартира открита обществена консултация и покана за представяне на доказателства относно предстоящата Стратегическа пътна карта за цифровизация и изкуствен интелект в енергийния сектор. Двете инициативи представляват основни стъпки в подготовката на документа, който се очаква да бъде публикуван през първото тримесечие на 2026 г.
Добавената стойност на Пътната карта се състои в създаването на общоевропейска рамка, която да предотврати фрагментация чрез различаващи се или противоречиви национални подходи, които биха могли да отслабят конкурентоспособността на ЕС. Тя ще се основава на Плана за действие на ЕС за цифровизация на енергийния сектор, приет през 2022 г.
Мерките, заложени в Пътната карта, ще целят постигане на редица ползи, включително:
- Оптимизиране на мрежовото планиране (например чрез определяне на подходящи локации за нова енергийна инфраструктура);
- Подобряване на управлението на мрежите чрез прогнозна поддръжка и предвиждане на потреблението;
- По-добра интеграция на възобновяеми източници чрез усъвършенствано прогнозиране на производството и потреблението;
- Повишена роля на потребителите чрез интелигентно управление на енергията в сградите и динамично ценообразуване;
- Засилване на системната гъвкавост чрез управление на търсенето и разпределените енергийни ресурси (DER);
- Принос към достъпна енергия, декарбонизация и постигане на климатичните цели;
- Насърчаване на нови бизнес модели (напр. peer-to-peer търговия);
- Ускоряване на научните изследвания и иновации (напр. използване на ИИ за откриване на нови материали за батерии от следващо поколение);
- По-добра интеграция и планиране на центровете за данни в електрическата мрежа, насърчаване на тяхната енергийна ефективност и използване на чиста енергия;
- Засилено сътрудничество между заинтересовани страни и юрисдикции с общи интереси за максимално използване на възможностите, предоставени от цифровизацията и ИИ, като същевременно се минимизират рисковете.
В рамките на следващите 14 седмици (до 5 ноември 2025 г.) Европейската комисия ще събира мнения от заинтересованите страни. Освен откритата консултация и поканата за представяне на доказателства, се провеждат и целенасочени диалози чрез специализирани семинари с участници от сферата на цифровите технологии и енергетиката.
Източник: Институт за енергиен мениджмънт