Снимка: Институт за енергиен мениджмънт
Основен елемент в наскоро постигнатото търговско споразумение между САЩ и ЕС засяга енергетиката, и по-специално – вноса на петрол и втечнен природен газ.
Все още няма официален текст на това споразумение, но в медийните изявления на двете водещи институции – Европейската комисия и Белия дом – се посочва, че то включва намерението за закупуване на повече американски втечнен природен газ (LNG), петрол и ядрени горива, както и авангардни технологии и инвестиции през следващите три години – до края на 2028 г. – на обща стойност от 750 милиарда долара (приблизително 700 милиарда евро). Това означава 250 милиарда долара (около 233,3 милиарда евро) годишно в рамките на този период.
Сметките на ЕК зад споразумението:
Стойността от 250 милиарда долара годишно през следващите три години представлява средна прогнозна стойност на общия внос на енергия от САЩ, базирана на задълбочена и солидна оценка, отчитаща следните елементи:
- Текущите обеми на внос на американски втечнен природен газ, петрол, ядрено гориво и свързани услуги в ЕС възлизат на около 90–100 милиарда долара годишно;
- Очакваното увеличение на обемите на внос на петрол, газ и ядрени горива – включително като част от отказа от руски изкопаеми горива. През 2024 г. вносът на ЕС на изкопаеми горива от Русия възлиза на около 22 милиарда евро, а на ядрени доставки – около 700 милиона евро;
- Ключови инвестиции в енергийни технологии, услуги и износ от САЩ към ЕС, особено в ядрения сектор – за конвенционални и малки модулни реактори (SMR), където вече има ясни индикации за ангажимент на американски компании.
Въпреки че са направени солидни прогнози, крайните обеми и разпределението между петрол, втечнен природен газ и ядрено гориво/услуги ще зависят от множество фактори – включително цени на стоките, валутни курсове, окончателни инвестиционни решения от страна на участниците в проектите и други търговски параметри.
Вносът на петрол и газ от САЩ през 2024 г. възлиза на около 60 милиарда евро, според данни на Евростат. Предвид това, както и инфраструктурните ограничения от двете страни на Атлантическия океан (плюс пазарните развития), изглежда малко вероятно да бъде постигната целевата сума от 233,3 милиарда евро годишно.
По повод споразумението генералният секретар на Eurelectric, Кристиан Руби, заявява:
„„Сделката отразява деликатната нова геополитическа реалност, в която Европа трябва да се ориентира. Макар че остава от решаващо значение да се запази силна трансатлантическа връзка, основана на сътрудничество в областта на търговията и сигурността, е ясно, че Европа трябва да предприеме смели и бързи действия за укрепване на стратегическата си автономност.
Това включва диверсификация на веригите за доставки и засилване на вътрешния капацитет в критични сектори като отбраната и цифровата икономика, като същевременно продължаваме да се стремим към надеждни и локални доставки на климатично неутрална енергия.
Заявеното намерение на ЕС да закупи изкопаеми горива на стойност 700 милиарда евро от САЩ през следващите три години пряко противоречи на тази цел. Дори при необходимост от диверсификация и отказ от руски доставки, Европа към момента не е подготвена да приеме или потребява такива обеми изкопаеми горива от САЩ.
Изграждането на допълнителна инфраструктура за изкопаеми горива на този етап крие риск от отклоняване на вниманието и ресурси от критични инвестиции в чиста енергия и електрификация. Това може да засили зависимостта на Европа от настоящия и модел на енергийни доставки, базиран на внос. Затова този елемент от споразумението следва да бъде премахнат или съществено преразгледан.“
Очакванията на Европейската комисия са споразумението да допринесе за изпълнението на инициативата REPowerEU и за пълно заместване на руския енергиен внос.
Политическото споразумение от 27 юли 2025 г. не е правно обвързващо. Освен незабавните ангажименти, които вече са поети, ЕС и САЩ ще продължат преговорите в съответствие със съответните си вътрешни процедури за пълното прилагане на договореностите.
За да бъде ратифицирано споразумението, е необходимо да бъде проведена официална процедура по одобрение в рамките на институциите на ЕС и държавите членки, която може да отнеме няколко месеца. Този процес включва:
- Европейската комисия следва да публикува споразумението и да го представи на Съвета и Европейския парламент;
- Съветът (с квалифицирано мнозинство) и Европейският парламент следва да разгледат окончателния текст и да гласуват за неговото одобрение;
- Държавите членки също трябва да го ратифицират индивидуално, тъй като споразумението обхваща области, попадащи в обхвата на националната компетентност;
- След завършване на ратификационната процедура, Европейската комисия ще приложи споразумението чрез актове за изпълнение или делегирани актове, в зависимост от конкретното съдържание.
Източник: Институт за енергиен мениджмънт