На своето пленарно заседание през юни 2026г. Икономическият и социален съвет (ИСС) прие с единодушие анализ на тема: „Приложение на Европейския портфейл за цифрова самоличност в България: предизвикателства и възможности“, с докладчик от групата на работодателите – Моника Панайотова, представител на БТПП и университетски преподавател в УНСС.
Документът разглежда готовността на България за прилагането на Регламент (ЕС) 2024/1183, съгласно който до края на 2026 г. всяка държава членка следва да предостави на гражданите, жителите и бизнеса безплатен, доброволен и сигурен европейски портфейл за цифрова самоличност.
Представа за всеобхватността на Европейския портфейл за цифрова самоличност може да се добие най-ясно от следните описани от ЕК ежедневни ситуации с приложение за гражданите и/или бизнеса:
- достъп до държавни услуги, като например подаване на заявление за паспорт или свидетелство за управление на превозно средство, подаване на данъчна декларация;
- откриване на банкова сметка чрез доказване на самоличност онлайн, без да се въвеждат личните си данни.
- доказване на самоличността при получаване и/или регистриране на SIM карта, което ще доведе до намаляване на измамите и на разходите за операторите на мобилни мрежи;
- съхраняване и представяне на мобилно свидетелство за управление на моторно превозно средство както онлайн, така и лично през устройството;
- подписване на договори онлайн, без да са необходими документи на хартиен носител и физически подписи;
- изпълнение на рецепти в аптека;
- представяне на информация от документите за пътуване (напр. паспорт, виза), което позволява по-бързо преминаване през проверките за сигурност на летищата и през митниците;
- доказване на цифрова самоличност за организации и на законен представител на организация или дружество;
- потвърждаване на самоличност при извършвате онлайн плащания;
- предоставяне на свидетелства за образование като дипломи, степени и удостоверенията при кандидатствате за работа или за по-нататъшно образование;
- достъп до социални обезщетения, до социалноосигурителна информация и съхраняване на документи като Европейската здравноосигурителна карта.
„Европейският портфейл за цифрова самоличност не е просто нов технологичен инструмент. Той е част от изграждането на общоевропейска инфраструктура на доверие, която ще определя начина, по който гражданите, бизнесът и институциите ще взаимодействат в цифровата среда през следващите години“, подчерта Моника Панайотова. По думите ѝ успехът на този процес ще зависи не само от законодателството и технологичните решения, а преди всичко от доверието на гражданите и бизнеса, високото ниво на киберсигурност и ефективната координация между институциите.
В рамките на анализа са разгледани предизвикателствата и възможностите на три равнища – публичен сектор, частен сектор и граждани, както и ролята на социалните партньори в процеса. Направен е преглед на стратегическите тематични документи на европейско и национално равнище, свързани с т. нар. „Цифров компас“ и Политическата програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г., както и обзор на законопроекта за ЕПЦС.
Докладчикът подчерта, че „без достатъчно практически приложения, демонстрирани примери и без ясно осъзнати ползи за потребителите съществува риск портфейлът да остане формално внедрен, но ограничено използван инструмент”.
Затова в анализа са представени различни европейски практики и изведени в приложение широкомащабните пилотни проекти на равнище Европейски съюз, които тестват спецификациите на цифровите портфейли за самоличност, през последните години чрез широк набор от сценарии за употреба на ЕПЦС в реални условия - публичен сектор, финансов сектор, трансгранично пътуване, взаимоотношения между фирми, между тях и държавни институции, фирми и потребители.
Анализът идентифицира три ключови направления, които ще бъдат определящи за успешното въвеждане на Европейския портфейл за цифрова самоличност в България – институционална и нормативна готовност, киберсигурност и активното участие на социалните партньори. Сред основните препоръки са изграждането на устойчив механизъм за междуинституционална координация, ускоряването на оперативната съвместимост между държавните регистри, ясна визия за бъдещия модел на цифровите портфейли и по-широкото включване на социалните партньори и организациите на гражданското общество в процеса на управление и внедряване.
Според анализа България все още изостава от средните европейски нива по използване на електронна идентификация и електронни услуги, което налага сериозни инвестиции в цифрови умения, информационни кампании и мерки срещу задълбочаването на цифровото разделение.
„България е изправена пред избор – или да се опита да навакса изоставането си в областта на електронната идентификация, или да направи качествен скок напред и не само да навакса, но и да се нареди сред водещите страни във внедряването на европейските цифрови портфейли. Тъй като тази технология е нова за целия Европейски съюз, страната ни има реална възможност чрез своя силен технологичен сектор да изгради конкурентно предимство и да заеме водеща позиция в нейното разработване и прилагане“, заяви Панайотова.
Тя акцентира и върху необходимостта киберсигурността и защитата на личните данни да бъдат поставени в центъра на процеса. „Доверието в цифровата самоличност е пряко свързано с доверието в сигурността на цифровите портфейли. Киберсигурността не е само технически въпрос – тя включва институционална надеждност, обществено доверие и споделена отговорност на всички участници в цифровата екосистема“, посочи тя.
В заключение Моника Панайотова подчерта, че успешното внедряване на Европейския портфейл за цифрова самоличност изисква широко партньорство между държавните институции, бизнеса, синдикатите и гражданските организации.
„Социалният диалог е ключов фактор за изграждане на обществено доверие, за развитието на цифровите умения, за защитата на правата на гражданите и за адаптирането на бизнеса и пазара на труда към новата цифрова среда. За успешното внедряване на Европейския портфейл за цифрова самоличност е необходимо да работим заедно“, заключи Панайотова.
Преди да бъде приет на пленарна сесия в присъствието на Министерството на иновациите и дигиталната трансформация, анализът бе разгледан на две заседания на Комисията по европейски политики и европейски процес (14.05.2026 г.; 15.06.2026 г.) на ИСС, в които председателят Офелия Кънева, Мария Минчева зам.-председател на БСК, Пламен Димитров, президент на КНСБ, и Андон Роков, КТ „Подкрепа“, допринесоха със своята експертиза и опит за финалната му версия.
Интерес по темата бе проявен от Радио Фокус – виж тук