През миналата 2025 година производството на азотни торове в Казахстан е възлизало на 384 800 тона, което е увеличение с 11,4% в сравнение с 2024 г. от 345 500 тона. Въпреки положителната тенденция, секторът все още не се е възстановил до нивото от 2021 г., когато производството е достигнало 445 000 тона. Амонякът, ключова суровина за производството на азотни торове, демонстрира сходна динамика: производството му през 2025 г. е възлизало на 213 700 тона, в сравнение със 198 000 тона през предходната 2024 година.
Сегментът на фосфатните торове претърпява значително непостоянство в производството си. След рязък спад през 2023 г. (15 000 тона) и 2024 г. (22 000 тона), производството се е увеличило до 32 400 тона през миналата 2025 година. За сравнение, през 2021 г. цифрата е била 195 800 тона.
Към януари 2026 г. произво дството на азотни торове е възлизало на 38 700 тона (увеличение с 12,2% на годишна база), на амоняк - на 22 200 тона (увеличение с 21,4%) и на фосфатни торове - на 2300 тона (намаление с 16,8% спрямо предходната 2025 година).
Въпреки наличието на собствено вътрешно производство на минерални и химически торове, вътрешният пазар на Казахстан разчита в голяма степен на вноса. Местните производствени предприятия са задоволили търсенето на азотни торове (продажби на вътрешния пазар плюс износ) с 43,6% в периода от януари до декември 2025 г. Вносът е възлизал на 497 100 тона, което е увеличение с 5,2% на годишна база. Износът на азотни торове е намалял с 45,9%, достигайки само 116 100 тона (в сравнение с 214 400 тона година по-рано). Вътрешните продажби, междувременно, са се увеличили с 26,9% до 765 800 тона.
Ситуацията в сегмента на фосфорните торове е била по-стабилна: вътрешното производство е формирало 98,5% от търсенето от януари до декември 2025 г. Вносът е бил само 483,2 тона, което е увеличение със 74,2% спрямо предходната 2024 година. Износът е показал ръст от само 5,3%, до 5,5 хиляди тона, докато продажбите на вътрешния пазар са се увеличили с 60,2%, до 27,3 хиляди тона.
За Перу е бил реализиран най-големия обем износ на азотни торове през 2025 г.: 69 300 тона. Украйна е на второ място сред купувачите на казахстански азотни торове (19 100 тона), следвана от Нигерия (11 900 тона). Полша (7 900 тона) и Турция (3 600 тона) също са реализирали значителни обеми на износ. Вносът е бил почти изцяло задоволен от доставки от Русия (332 400 тона) и Узбекистан (155 200 тона). Други страни са реализирали общо само 9 500 тона.
Износът на фосфатни торове е възлизал на общо 5 500 тона, от които 3 000 тона са били за Таджикистан, 1 400 тона за Узбекистан, 1 000 тона за Киргизстан, 137,9 тона за Русия и само 1 тон за Беларус. Вносът в този сегмент е незначителен: 394 тона фосфатни торове са внесени от Узбекистан, 75,5 тона от Холандия, 10,3 тона от Русия и 3,5 тона от Обединеното кралство.
Динамиката на цените на пазара на торове също е изключително волатилна през последните години. През декември 2021 г. експортните цени на азотните торове са се повишили с 36,4% в сравнение с декември на предходната 2020 година, отразявайки глобалното покачване на цената на агрохимическите продукти. След стабилизиране през 2022–2024 г., през 2025 г. е регистрирано умерено увеличение от 3,3%.
Вносните цени показват още по-драматични колебания: след скок от 66,7% през декември 2022 г., те рязко падат с 33,9% през 2023 г., а след това отново се повишават с 18,3% през 2025 г. Тази волатилност е пряко свързана със световния пазар на торове, който е чувствителен към разходите за енергия, логистичните ограничения и геополитическите рискове.
Ситуацията около Ормузкия проток може да създаде допълнителна несигурност. Световният пазар на минерални торове се сблъсква със сериозни логистични заплахи в началото на 2026 г. Според Bloomberg ескалацията на ситуацията в Ормузкия проток е застрашила критични маршрути за доставки. Приблизително 45% от световния износ на карбамид и подобен дял на сяра, необходима за производството на комплексни торове, преминават през този тесен проток. Анализаторите смятат, че блокирането на този маршрут може да предизвика рязък недостиг на азотни съединения и следователно глобално покачване на цените на храните.
За Казахстан подобни рискове също имат определено значение, предвид значителния дял на вноса на азотни торове за вътрешния пазар. В случай на глобални логистични смущения и покачване на световните цени, вносният компонент може да стане по-скъп, което потенциално може да повлияе на цената на селскостопанските продукти в страната. В същото време наличието на местно производство и частичното преразпределение на доставките към вътрешния пазар осигуряват на индустрията известна степен на устойчивост в условията на външни сътресения.
Пълният доклад, ТУК.