Назад

Всеки линк – по паричка. А свободата на словото?


Превръщането на Интернет в честно, равнопоставено и безопасно пространство изглежда е сред основните цели на ЕС. И докато за Общия регламент за защита на данните, повече известен като Джидипиар, се изписаха стотици страници, проведоха се десетки обучения и се разказаха поне толкова вицове, то тъй нареченият данък върху линковете и въвеждането на автоматични филтри върху информацията ще имат поне толкова голямо влияние върху бъдещето на Интернет, ако бъдат приети в настоящия си вид.
 
На линк по лиценз
 
Първата от двете проблематични регулации е член 11 от Директивата относно авторското право в единния цифров пазар, която в момента се обсъжда в Европейския парламент и бе гласувана в правната комисия на ЕП преди дни. Вкратце, той регулира ползването на цифрови публикации, като разпростира нуждата от договаряне, лицензиране и заплащане върху всички техни части. На практика новото правило се отнася най-вече до публикуването на линкове към публикации в социални мрежи и подобни. Понастоящем авторското право се прилага само при препубликуване на значителна част от материал. В резултат на новопредложеното правило, социалните мрежи, агрегаторите и търсачките ще се видят принудени да сключват лицензионни договори със създателите на съдържание, линкове към които се публикуват в тях. Основната причина, изтъквана за промяната на настоящия режим, е защитата на медиите и гарантирането на достъпа им до част от рекламните приходи, които днес отиват само у социалните мрежи и търсачките. На теория това би трябвало да им позволи да оцеляват в условията на все по-тежка конкуренция, намаляващи бюджети и все по-малко възможности за генериране на приход чрез качествено съдържание.
 
Потенциалните ефекти от въвеждането на това изискване са почти еднозначно отрицателни. Подобно на много други инициативи на ЕС през последните години, „данък линк“ е прицелен в онлайн гигантите като Google, Facebook и Twitter, които да споделят част от колосалните си приходи с тези, от чиито труд зависят. Изтъква се дори надежда, че ще се създаде по-конкурентен пазар и ще се разреши на по-малки играчи да се намесят в практическия монопол на днешните колоси. На практика обаче, резултатът ще е точно обратният – тъй като задължението за заплащане за публикуване на линкове ще оскъпи дейността на всяка фирма, която се опита да създаде конкурента търсачка, социална мрежа или агрегатор, то на пазара ще останат само тези, които разполагат с достатъчно средства за да си го позволят, т.е. днешните пазарни лидери. Така добрите намерения най-вероятно ще доведат до допълнително капсулиране на пазара, повишаване на пречките пред навлизането в него и бетониране на позициите на технологичните гиганти.
 
Вероятна жертва на „данък линк“ са и научните и енциклопедични проекти (Wikipedia е най-популярният сред тях), чиито модел се основава на свободното споделяне на информация и позоваване на източници. На практика публикуването на линк към текст или данни в статия не се различава значително от цитирането на източник в научна статия или журналистическо разследване. Нито едното от двете не би могло да работи без свободен достъп до източниците си, а новият данък заплашва да ги лиши от тях. В резултат може да пострада целият онлайн дискурс и дебат, лишен от основните си източници на информация.