Цените на горивата се покачват в Западните Балкани. Албания се откроява с най-висока цена на дизела и липса на нови мерки за облекчаване
Цените на дребно на горивата отново се покачват в Западните Балкани, което подтиква няколко правителства в региона да възобновят или удължат мерките, насочени към облекчаване на тежестта върху потребителите. Албания остава изключение засега, въпреки че има най-висока цена на дизела в региона. В Албания дизелът се продава на около 219 албански лека (ALL) за литър от близо седмица, приблизително 2,30 евро, в сравнение с около 2,06 евро през юли. Бензинът се продава на приблизително 2,10 евро за литър. В сравнение с юли цената на дизела се е повишила с около 0,24 евро за литър. Сравнителни данни, събрани от кореспондентите на Monitor в Западните Балкани, показват, че цените на горивата в Албания остават значително по-високи, отколкото в съседните страни, което съживява дебата относно високото данъчно облагане на горивата в страната. Дизелът в Албания е с около 41% по-скъп, отколкото в Северна Македония, която в момента е най-евтиният пазар в региона, и с около 17% по-скъп, отколкото в Сърбия, която е вторият най-скъп пазар след Албания. При приблизително 2,30 евро за литър, цените на дизела в Албания са с около 30% над средната за региона цена от 1,77 евро за литър, според изчисленията на списание Monitor. Докато повечето страни в региона прилагат сравнително опростена ценова структура - базова цена плюс акциз, като ДДС се начислява върху общата сума, Албания налага два допълнителни данъка в допълнение към акциза от 0,37 евро за литър и 20% ДДС: данък върху движението на автомобили в размер на 27 ALL за литър и данък върху въглеродните емисии в размер на 3 ALL за литър. В резултат на това данъците съставляват приблизително 50% от цената на дребно на дизела, или около 100 ALL за литър. Въпреки последното увеличение на цените, албанското правителство досега не е обявило нови фискални мерки за облекчаване на тежестта върху потребителите. През март то одобри механизъм, позволяващ 20% намаление на акцизите върху горивата, ако цената на дребно на дизела надвиши 220 ALL за литър или 200 ALL за литър за бензин. Механизмът е използван пестеливо: министърът на финансите Петрит Малай заяви пред парламента, че е бил активиран два пъти, с обща фискална цена от 37 милиона леи или около 400 000 евро. В Косово дизелът се е повишил до 1,76 евро за литър, спрямо около 1,56 евро през юли, което е увеличение с около 0,20 евро за литър, според кореспондента на „Монитор“, докато бензинът е достигнал около 1,53 евро за литър. Въпреки увеличението, правителството не е въвело нови данъчни облекчения, въпреки че регламент, приет през март, остава в сила, ограничаващ маржа на печалбата от продажбите на дизел до 0,12 евро за литър на дребно и 0,02 долара за литър на едро. В Сърбия, вторият най-скъп пазар в региона след Албания, дизелът е достигнал 1,96 евро за литър, спрямо диапазона от 1,82 до 1,87 евро през юли. След увеличението сръбското правителство удължи 20% намалението на акцизите върху петролните продукти до края на август.
Новото кредитиране на албанската икономика продължава силния си растеж през юли
Новото кредитиране на икономиката отбеляза поредно силно увеличение през юли. Според Банката на Албания (BoA), новите кредити са на стойност 38,2 милиарда албански лека (ALL), което е с 32% повече в сравнение със същия месец на миналата година. Тенденцията потвърждава, че кредитирането на икономиката продължава своя цикъл на растеж за шеста поредна година през 2026 г. За периода януари-юли общият обем на новите кредити достигна 261,1 милиарда албански лека, което е увеличение с 12,6% в сравнение със същия период на миналата година. Ръстът на кредитирането тази година изглежда относително балансиран между двата основни пазарни сегмента - бизнеса и физическите лица. Кредитирането на бизнеса през юли е на стойност 19,1 милиарда албански лека, което е с 26,7% повече на годишна база. Кумулативната цифра за седеммесечния период също се е увеличила, като частните компании са получили общо 172,9 милиарда албански лека под формата на кредити, което е с 14,3% повече в сравнение със същия период на миналата година. След по-бавния растеж през предходната година, бизнес кредитирането показва ускорени темпове на растеж през 2026 г., като новите кредити се разширяват със солидни темпове както в ALL, така и в евро. За втора поредна година обаче кредитирането, деноминирано в ALL, продължава да води портфолиото от нови кредити за бизнеса. Новото кредитиране на физически лица също се подобри през юли, продължавайки тенденцията, започнала през второто тримесечие. Новите кредити на физически лица възлизат на 13,9 милиарда ALL, което е с 41,8% повече в сравнение с юли миналата година. Това представяне повиши кумулативната сума за седем месеца до 87,3 милиарда ALL, което е увеличение с 13,4% спрямо предходната година. Кредитирането на физически лица е все по-доминирано от кредитиране в местна валута, което представлява почти 87% от всички плащания през седеммесечния период, докато кредитирането в евро продължава да намалява.
AIDA и Институтът Brain Nest стартират инициативата Bridge2EU в подкрепа на албанските МСП
Албанската агенция за инвестиционно развитие (AIDA), в партньорство с Институт Brain Nest, представи инициативата „Bridge2EU – От местен потенциал към европейски възможности“. Програмата е предназначена да помогне на малките и средни предприятия (МСП) в Албания да се ориентират и да имат достъп до европейско финансиране за развитие и финансови механизми. Министърът на икономиката и иновациите Делина Ибрахимай подчерта, че инициативата е насочена към практическите нужди на местния бизнес, като им помага да съгласуват възможностите за финансиране с дългосрочните си цели за растеж. Инициативата включва четири целеви семинара, предназначени да запознаят МСП с европейските схеми за финансиране, Програмата за единния пазар, възможностите за каскадно финансиране и корпоративните финансови инструменти. Участниците ще получат и насоки за възможностите, свързани с иновациите, цифровизацията и зеления преход, както и практическо обучение за идентифициране на партньори и подаване на заявления за покани на ЕС. Освен това рамката Bridge2EU подпомага бизнеса при изготвянето на концептуални бележки за потенциални проекти. Заинтересованите МСП са поканени да се регистрират и да завършат оценката на нуждите до 6 септември 2026 г.
Производството на електроенергия в Албания се е увеличило с 34,4% през второто тримесечие, като възобновяемите енергийни източници са с 19%
Нетното вътрешно производство на електроенергия в Албания се е увеличило с 34,4% на годишна база през второто тримесечие на 2026 г., достигайки 2361 GWh в сравнение с 1757 GWh през същия период на 2025 г., според данни, публикувани от Националната статистическа служба (INSTAT). Увеличението е съпроводено с 21,5% спад в брутния внос на електроенергия, който е спаднал до 569 GWh от 725 GWh. В същото време брутният износ се е увеличил с 55,4% до 991 GWh, в сравнение с 638 GWh година по-рано. Полученият баланс между износа и вноса е положителен с 422 GWh. Водноелектрическата енергия остава основният източник на вътрешно производство на електроенергия. Публичните водноелектрически централи са генерирали 1011 GWh, което е с 43,6% повече на годишна база, докато частните и концесионираните водноелектрически централи са произвели 903 GWh, което е увеличение с 18%. Комбинираното производство на водноелектрическа енергия достигна 1913 GWh. Производството от други възобновяеми източници, включително фотоволтаични централи, се е увеличило с 55,6% до 448 GWh от 288 GWh година по-рано. Тези източници представляват 19% от нетното вътрешно производство на електроенергия през второто тримесечие, в сравнение с 42,8% от публичните водноелектрически централи и 38,2% от частните и концесионираните водноелектрически централи. През периода не е регистрирано производство на електроенергия от топлоелектрически централи. Потреблението на електроенергия също се е увеличило. Потреблението на електроенергия от потребителите достигна 1619 GWh, което е с 6,2% повече от 1525 GWh през второто тримесечие на 2025 г. Потреблението на домакинствата се е увеличило с 5,6% до около 823 GWh, докато потреблението извън домакинствата се е увеличило с 6,9% до приблизително 796 GWh. Общите загуби на електроенергия в мрежата са останали като цяло непроменени на 320 GWh, в сравнение с 319,6 GWh година по-рано. Въпреки това, делът им от наличната електроенергия е спаднал от 17,3% до 16,5%. Загубите при пренос са се увеличили с 20,4%, докато загубите при разпределение са намалели с 3,1%. Цифрите показват по-силно вътрешно предлагане на електроенергия през второто тримесечие, подкрепено от по-високото производство на водноелектрическа енергия и нарастващото производство от фотоволтаични и други възобновяеми източници, докато вносът е намалял, а износът е нараснал.
Проектът за железопътна линия Вора – Хани-и-Хотит беше представен в Лежа, очаквано завършване до 2030 г.
Проектът за реконструкция на железопътната линия Вора (Албания) – Хани-и-Хотит (Черногорска граница) беше представен в Лежа по време на обществено обсъждане с общностите в районите по планирания маршрут. Железопътната линия с дължина приблизително 120 километра ще бъде реконструирана по съществуващия железопътен коридор и модернизирана до европейските стандарти. Линията ще бъде напълно електрифицирана, като се очаква влаковете да достигат скорости до 120 километра в час и да превозват както пътници, така и товари. Проектът е навлязъл във фазата на избор на изпълнител, като се очаква строителството да приключи до 2030 г. Плановете включват изграждането или реконструкцията на 12 железопътни гари, 12 моста и тунел с дължина приблизително 320 метра. Очаква се средното пътуване между Вора и Хани-и-Хотит да отнеме около два часа. Железопътният коридор и гарите ще бъдат оградени, а съществуващата инфраструктура ще претърпи цялостна реконструкция, за да се побере електрифицираната линия. Общата инвестиция се оценява на приблизително 356 милиона евро. Проектът е предназначен да подобри железопътния транспорт в Северна Албания и да укрепи връзката на страната с регионалните и европейските транспортни коридори.
Изготвил: Мирослав Миланов, СТИВ - Тирана