За българската икономика 2025 г. беше особено динамична и политически нестабилна. Въпреки това изпращаме годината с ръст на БВП доста над средното – очакванията са за 3,5% растеж и хармонизирана инфлация също е в този диапазон. Ситуацията за бизнеса беше доста позитивна, а очакванията на бизнеса за 2026 г. са за леко забавяне, но позитивната нагласа остава. Безработицата остава на изключително ниски нива за България и ЕС, а заплатите нараснаха с 12,5%, обусловено основно от обществения сектор. Това каза Боряна Абаджиева, ръководител отдел "Икономически анализи и политика" към Българската търговско-промишлена палата (БТПП), в предаването „В развитие“ с водещ Георги Месробович.
Абаджиева посочи, че над 10-процентния ръст на възнагражденията се дължи основно на автоматичните механизми, заложени в бюджета, и повишенията на доходите в силовия сектор.
„Те повишиха вътрешното потребление и задвижиха икономиката в този позитивен аспект.“
Предизвикателствата пред българския бизнес
Абаджиева цитира проучване на БТТП от септември преди започването на бюджетната процедура и заложените в нея повишения на данъчно-осигурителната тежест, ръст на максималния осигурителен доход и данък дивидент.
„Въпреки тези негативни очаквания в първоначалния бюджет, българският бизнес посочи, че сред основните предизвикателства са високите разходи на труд – повишение не на база на инфлация, и ръст на БВП, а разходи от автоматични формули за минимална работна заплата, както и автоматизма в бюджетната сфера. То вдига доходите несъразмерно с ръста на икономиката и инфлацията.“
Освен това остават проблемите с липсата на квалифицирана работна ръка и несигурност във финансовите условия за кредитиране на компаниите.
Пазарът на труда: проблеми, а решения?
Боряна Абаджиева изтъкна, че кадри липсват и в промишлеността, търговията и услугите, като с вноса на чуждестранна работна ръка се решават част от проблемите с нискоквалифицирания труд. Освен това с повишените разходи в бюджетната сфера, кадри в малките население места се пренасочват към обществения сектор и силовите структури, защото заплатите там са по-високи.
Според нея е нужен синхрон с образованието за нуждите на бизнеса, дигитална трансформация и AI интеграция пред предприятията.
„Това ще помогне и ще подтикне за преструктуриране на работни места, окрупняване и автоматизация на процесите.“
Абаджиева коментира, че у нас изкуственият интелект се използва за автоматизация и оптимизация на търговски и складови процеси и машини от компании на добро техническо ниво. Въпреки активността обаче остават много пречки за свободно използване на технологията, посочи Абаджиева.
Необоснованите доходи и автоматизмът в процесите
Събеседничката обясни, че формулата за актуализация на минималната работна заплата се образува по Директивата за адекватни работни заплати, а в работните групи в Министерство на труда и социалната политика все още няма съгласие със синдикатите за формулата.
Според нея, дори формулата да се преправи на база растеж на БВП и инфлация, пак ще се стигне до автоматизъм. Тя заяви, директивата трябва да се транспонира спрямо механизъм, който да отразява актуалното състояние и очакванията и прогнозите за следващата година, за да се избегне автоматизъм и „доходи, които не са реален продукт на икономиката“ и добави, че дори с удъжителния бюджет минималната работна заплата за 2026 г. все пак ще бъде 1213 лева (620 евро).
Очакванията на бизнесите с приемането на еврото
По времето на преходния период, когато и двете валути ще са в обращение, бизнесите не могат да се очакват негативи, особено с влизането с удължителен бюджет, ще бъдат стопирани необосновани повишения на разходи и дефицити.
„Несигурна е обстановката, но бизнесът е подготвен и мисля, че няма да има сътресения в този период. Трябва максимално да успеем да вземем от възможностите на еврозоната и единния пазар и да повишим инвестиционния си рейтинг.“
Тя заяви, че бизнесът е обвързван с проблемите, и се надява на стабилно правителство, което да прокарва политики, които да направят конкурентна икономическата среда в България, за да се вземе максимума от еврозоната, да се повиши дигитализацията, за да се привлекат инвеститори във високотехнологични производства.