Има риск за снабдяването на ЕС със суровини, необходими за енергията от възобновяеми източници
Снимка: Европейска сметна палата
• ЕС се затруднява да преодолее зависимостта от няколко държави за вноса на суровини от критично значение
• Вътрешното производство и рециклирането не са развити
• Малко вероятно е до 2030 г. да се постигнат целите, свързани с осигуряването на тези суровини
ЕС среща трудности при снабдяването със суровините, от които се нуждае, за да постигне своите цели в областта на енергетиката и климата. Това е заключeнието в нов специален доклад на Европейската сметна палата (ЕСП). Действията на ЕС за диверсификация на вноса не дават осезаеми резултати, затруднения пречат на вътрешното производство, а рециклирането все още е в начален стадий. Предвид това одиторите считат, че много проекти, финансирани от ЕС, няма да спазят сроковете си.
Преходът на ЕС към енергия от възобновяеми източници зависи в голяма степен от техническо оборудване — батерии, вятърни турбини и слънчеви панели, като за всички тях са необходими суровини от критично значение като литий, никел, кобалт, мед и редкоземни метали. Повечето от тези суровини понастоящем са концентрирани в една или няколко държави извън ЕС, като Китай, Турция и Чили. За да се справи с тази уязвимост, през 2024 г. ЕС прие своя Законодателен акт за суровините от критично значение с цел да се гарантират дългосрочни сигурни доставки на 26 полезни изкопаеми, определени като критично важни за енергийния преход.
„Без суровини от критично значение няма да има енергиен преход, конкурентоспособност и стратегическа автономност. За съжаление в момента сме опасно зависими от няколко държави извън ЕС за доставката на тези суровини“, заяви г-жа Кейт Пентус-Розиманус, член на ЕСП, отговарящ за одита. „Поради това е от жизненоважно значение ЕС да навакса изоставането си и да намали уязвимостта си в тази област.“
Сигурността на снабдяването може да бъде постигната чрез диверсифициран внос, увеличаване на вътрешното производство и рециклиране. В Закона за суровините от критично значение се определят само необвързващи цели до 2030 г., които се прилагат за малък брой суровини, считани за „стратегически“ поради голямото им икономическо значение и рисковете за снабдяване с тях. Също така не е ясно как са определени равнищата, които трябва да бъдат достигнати до 2030 г. Одиторите считат, че все още предстои много работа за постигане на целите и ще бъде трудно ЕС да си осигури до края на десетилетието стабилно снабдяване с необходимите стратегически суровини.
Със Законодателния акт за суровините от критично значение ЕС се стреми да намали зависимостта си от няколко държави. Усилията за диверсифициране на вноса все още не са довели до осезаеми резултати,. Например през последните пет години ЕС е подписал 14 стратегически партньорства в областта на суровините, седем от които в държави с ниска оценка за държавното управление. Вносът от тези държави партньори е намалял в периода 2020—2024 г. за около половината от разглежданите суровини. Някои други действия на ЕС са в застой, като например преговорите със САЩ, които бяха преустановени през 2024 г., а други все още не са осъществени, като например споразумението между ЕС и Меркосур с богатите на суровини от критично значение Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай, което все още не е ратифицирано от всички държави от ЕС.
В Законодателния акт за суровините от критично значение се определя необвързваща цел до 2030 г. най-малко 25 % от потреблението на стратегически суровини в ЕС да се набавя от рециклирани източници. Ситуацията обаче не е обнадеждаваща — понастоящем 7 от 26 суровини, необходими за енергийния преход, имат нива на рециклиране между 1 % и 5 %, а 10 изобщо не се рециклират. Освен това повечето цели на ЕС за рециклиране не се отнасят до конкретни суровини. В резултат на това те не стимулират рециклирането на отделните суровини — особено на тези, които са по-трудни за извличане, като редкоземните елементи в електрическите задвижващи устройства или паладия в електрониката. Те също така не насърчават използването на рециклирани материали. Одиторите подчертават, че европейските рециклиращи предприятия страдат от високи разходи за преработка, малки налични количества и технологични и нормативни пречки, които намаляват тяхната конкурентоспособност.
ЕС също така се стреми да стимулира вътрешния добив на стратегически суровини, за да покрие 10 % от потреблението си. В действителност обаче проучвателните дейности не са достатъчно развити. Дори когато бъдат открити нови находища, може да отнеме до 20 години, докато започне да функционира даден миннодобивен обект на ЕС. Поради това е трудно да си представим конкретен принос до крайния срок през 2030 г. Преработвателните мощности, чрез които ЕС иска да осигурява 40 % от потреблението си до 2030 г., се закриват, отчасти поради високите разходи за енергия, които могат сериозно да намалят конкурентоспособността. Одиторите предупреждават, че ЕС може да се озове в порочен кръг, тъй като липсата на доставки не позволява да се разработват проекти за преработка, което от своя страна намалява стимула за осигуряване на доставки.
Обща информация
Суровините от критично значение са икономически важни суровини, за снабдяването с които съществува висок риск. В последния списък, включен в Законодателния акт за суровините от критично значение, са посочени 34 суровини от критично значение, 26 от които са необходими за ключови технологии за енергия от възобновяеми източници, а 17 се считат за стратегически суровини. С оглед на ангажимента на ЕС за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. и за постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г., значението на суровините от критично значение е решаващо за успешното декарбонизиране на енергийната система.