Нов доклад на ЕК: свободните професии в България са прекалено регулирани

Автор: Зорница Славова, Институт за пазарна икономика

С нов доклад от септември 2014 г. Европейската комисия (ЕК) отново алармира за негативните ефекти от регулирането на т.нар. свободни професии.

В Европейския съюз доста голяма част от свободните професии се регулират тежко от правителствата (често подкрепени от професионалните организации). България не прави изключение. За редица „свободни” професии (виж таблицата по-долу) се създават нормативни актове, които регулират навлизането в браншовете и начина на работа на заетите в тях -  създават се Камари, предоставят се изключителни права, съществуват голям брой изисквания към практикуващите ги, определят се цени на услуги (максимални, минимални, фиксирани) и се установяват редица ограничения при упражняването на професиите. ЕК е изготвила множество доклади и предписания, които предупреждават за негативните ефекти от прекомерното регулиране на свободните професии. Тези доклади на ЕК посочват емпирични доказателства за намаляването на качеството и оскъпяването на услугите, както и за затварянето на достъпа до професията, а съответно и ограничаване на конкуренцията в сектора в резултат от свръхрегулирането[1]. С тази презумпция в края на миналата година Комисията прие съобщение, с което обяви започването на оценка на националните разпоредби за достъп до свободните професии поради съмнения, че съществуващите регулации са бариера за навлизане в професиите (особено за младите специалисти) и спъват конкуренцията.  

Новият доклад на ЕК се фокусира върху регулирането на четири свободни професии (адвокати, одитори, архитекти и инженери) и връзката му с ефективното разпределение на ресурсите и маржа на печалбите в периода 2008-2011 година. Резултатите от изследването потвърждават теоретичните очаквания, а именно, че намаляването на регулирането прави по-лесен входа в и изхода от професията, което подобрява разпределението на ресурсите и регулира свръхпечалбите. Нещо повече, намаляването на регулирането за тези професии би повлияло позитивно на дейността и на други свързани с тях професии (като строителството, например) и би довело до положителен ефект за голяма част от икономиката.

Изследването оценява и потенциалното влияние на настоящите промени в регулациите на национално ниво(реформи, проведени след 2011 г. и въздействащи на нивото на регулиране през 2013 г.) и отново доказва високото позитивно въздействие от либерализацията на четирите разглеждани свободни професии, особено в страните, които са направили най-големи реформи в тази посока (Италия, Гърция и Австрия). Така например, реформите в Италия, проведени през периода 2011-2013 г., чрез които са премахнати минималните цени на услугите, облекчени са условията за стаж, въведена е възможност за избор на структурата на фирмата и е предоставена свобода за рекламиране на адвокатската професия, са подобрили разпределението на ресурсите в адвокатските услуги с 2,6% и са намалили печалбите им с 2,4%.

На графиката е изобразен коефициентът на обновяването на икономическите агенти (той показва големината на пречките пред започването и приключването на бизнес като по-ниска стойност показва повече по-ниско регулиране и по-голяма конкуренция) в четирите разгледани професии за различните европейски държави. Докладът разделя държавите на три групи. В първата са страните, които регулират в по-малката степен достъпа до професиите - тук се включват Белгия, Италия, Унгария, Малта и Швеция. Страните от втората група поставят сериозни бариери пред навлизането в професиите и в нея попадат България, Дания, Испания, Латвия, Холандия, Португалия и Великобритания. В третата група влизат държави, където тенденциите в регулирането са по-малко ясни, т.е. тези страни не могат да се причислят към другите две групи. Ясно се вижда, че нивото на регулиране на анализираните професии е много високо в България.

Регулиране на достъпа до четири свободни професии в различните държави

*Червената линия показва медианата за включените страни

Източник: Erik Canton, Daria Ciriaci and Irune Solera, „The Economic Impact of Professional Services Liberalisation”, 2014, по данни на Евростат

Проблемите с прекомерното регулиране на свободните професии не се отнасят само до разглежданите в доклада на ЕК браншове. Многократно сме коментирали ограниченията, които поставя държавата пред различните специалисти. Таблицата показва основните типове регулации в различните свободни професии в България. Най-силно регулирани са фармацевтите, адвокатите и нотариуси, но всеки един отделен аспект на регулирането на достъпа до професията или начина на работа на професионалистите носи вреди на потребителите, конкуренцията и икономиката като цяло. Негативите от редицата ограничения се забелязват и от местните анализатори, и от международните институции. Докладът на ЕК е още едно напомняне за увличането на администрацията в регулирането на нормални пазарни отношения.

Регулиране на свободните професии в България

[1] COMMISSION OF THE EUROPEAN COMMUNITIES, Report on Competition in Professional Services, 2004 - тук; COMMISSION OF THE EUROPEAN COMMUNITIES, Professional Services - Scope for more reform, 2005 - тук; COMMISSION OF THE EUROPEAN COMMUNITIES, Progress by Member States in reviewing and eliminating restrictions to Competition in the area of Professional Services, 2005 - тук