Фискалният съвет оцени като положителни промените в Кодекса за социално осигуряване, с които се въвеждат мултифондове за втора пенсия

Фискалният съвет публикува становище относно предлаганите промени в Кодекса за социалното осигуряване, публикувани от Министерството на финансите за обществено обсъждане на 17.12.2025 г.

В становището се дава оценка доколко предвижданите изменения обосновават необходимостта, целесъобразността и ефективността на предлаганите изменения в законодателството на допълнителното пенсионно осигуряване. При изготвянето на становището Фискалният съвет се е ръководил от следните основни принципи на пенсионното осигуряване: дългосрочна финансова устойчивост на системата, ефективно взаимодействие между трите стълба на пенсионната система, защита на осигурените лица като икономически по-слабата страна в релацията дружество, осигурители и осигурени, съответствие на промените с европейските стандарти и доказаните добри практики.

Сред изброените положителни моменти във втория стълб – допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) са посочени:

• подобрение на индивидуалния избор и риск-мениджмънт, което ще позволи на осигурените лица да избират инвестиционна стратегия според профила и възрастта си;
• стремежа към по-добро информирано решение на осигурените за управление на собствените средства;
• обвързване на изплащането с определени прагове на средства, което повишава предвидимостта за осигурените лица;
• намерението за по-детайлна регламентация на фазата за изплащане на пенсиите от УПФ, както и по-ясното дефиниране на правата на осигурените лица;
• засилването на сигурността и предвидимостта за бъдещите пенсионери, чрез създаването на балансирани и финансово устойчиви варианти за изплащане;
• стремежа към повишаване на прозрачността в дейността на ПОД и в засилването и укрепването на надзора върху тях;
• съгласуване в по-голяма степен с европейските стандарти за защита на потребителите на финансови услуги.

В становището са идентифицирани слабости и предизвикателства:

⇒ Въпросът за адекватността на втория стълб остава недостатъчно разгърнат. В мотивите и предложенията за промени не е поставен в достатъчна степен един от ключовите въпроси за устойчивостта на втория стълб – именно какъв реален ресурс се очаква да бъде акумулиран и каква допълнителна пенсия може обосновано да се очаква от него. При действащия към момента общ размер на осигурителната вноска от 5%, както и предвид непълните или прекъснати трудови биографии на значителна част от осигурените, натрупванията по индивидуалните партиди обективно са ограничени. Това създава необходимост от по-ясно поставяне на темата за адекватността като водещ приоритет на реформата.

⇒ Необходимост от по-задълбочена аналитична и актюерска обосновка. Предложенията за законодателни промени не са подкрепени от достатъчно подробен икономически и актюерски анализ, който да даде отговор на няколко съществени въпроса, а именно: а) какъв ще бъде очакваният ефект върху разходите за управление на пенсионноосигурителните дружества и върху реалната възвръщаемост за осигурените лица; б) какъв би бил приблизителният размер на втората пенсия при различни доходни и осигурителни профили; в) как предвижданите изменения ще се отразят върху нетната доходност по индивидуалните партиди.

⇒ Поведение на осигурените лица и нуждата от засилена защита. При наличие на ограничена инвестиционна култура и при липса на достатъчно ясни защитни механизми, част от осигурените лица биха могли след първоначалното си разпределение да преминат към инвестиционни профили, които не съответстват на техния възрастов и рисков профил – било към по-рискови, било към прекалено консервативни подфондове. Това би могло да доведе до по-ниски реални пенсии и съответно до обществено недоволство и напрежение.

⇒ Потенциално нарастване на таксите и разходите. Сложността на мултифондовите решения предполага възможност за въвеждане на допълнителни такси – за управление на отделни подфондове, за прехвърляния между тях или за други свързани услуги. Подобно развитие би могло да се отрази неблагоприятно върху крайния размер на натрупванията и съответно върху дохода при пенсиониране, което следва да бъде внимателно оценено и предварително ограничено чрез регулации.

⇒ Индексация на пожизнените пенсии. Методът за индексация на пожизнените пенсии се нуждае от допълнително прецизиране. Това е от съществено значение, за да се избегне обезценяване на тези пенсии спрямо инфлацията и очакваната продължителност на живота след пенсиониране. Ясните и предвидими правила в тази област са важен елемент за доверието в системата.

⇒ Натоварване на контролните органи. Не на последно място, следва да се отчете и допълнителното натоварване върху контролните органи, основно Комисията за финансов надзор. Мултифондовите пенсионни схеми изискват по-интензивен надзор, по-строга отчетност и по-чести регулаторни действия с цел предотвратяване на нелоялни инвестиционни практики и злоупотреби.

Пълният текст на становището  ТУК