Назад

Кръгла маса „Диалог Иновации.бг 2040“ в Русе: бизнесът и образованието очертаха пътя към работещ технологичен трансфер


На 9 октомври 2025 г. в Областна администрация – Русе се проведе кръгла маса от поредицата „Диалог Иновации.бг 2040: Регионални хъбове и финансиране на иновациите“. Събитието събра представители на предприятия, университета и институции с една обща цел: да ускорят прехвърлянето на знание от академичната среда към бизнеса и да улеснят пътя на иновациите до пазара. Форумът е част от инициативата на Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ (Иновации.бг) и се осъществи със съдействието на Русенската търговско-индустриална камара (РТИК) и Бизнес иновационен център „Инобридж“.

Откриване: обща рамка и конкретни очаквания

Официалното начало поставиха Милен Добрев, председател на БИЦ „Инобридж“ и изпълнителен директор на Русенската търговско-индустриална камара, и Руслан Стефанов, координатор на Иновации.бг към Фондация „Приложни изследвания и комуникации“. Те очертаха нуждата от по-ясни механизми за сътрудничество между университети и фирми, споделена инфраструктура за изпитвания и прототипиране, както и практични модели за съвместни проекти, които да водят до реални внедрявания в производството и услугите.

Панел I: Изграждане на регионални иновационни и технологични хъбове

Дискусията акцентира върху трите опорни точки на един „жив“ иновационен хъб:

  1. Обща визия и координация – необходимост от ясни роли между участниците в екосистемата: университет, фирми, местна власт и посредници (технологични паркове, иновационни центрове).
  2. Достъпна инфраструктура и компетентности – лаборатории, изпитвателни съоръжения, цифрови платформи и мрежи от ментори, до които бизнесът да достига без излишна администрация.
  3. Проекти с измерим резултат – пилоти и демонстратори, свързани с конкретни индустриални нужди: дигитализация на процеси, автоматизация и роботизация, устойчиви технологии и енергийна ефективност.

От страна на академичните среди бе подчертано, че ранното включване на преподаватели и студенти в реални фирмени задачи ускорява обучението и съкращава времето до внедряване. От страна на индустрията бе подчертано, че бизнесът търси готови за приложение решения и очаква прагматични партньорства – от съвместно дефиниране на изследователски теми до бързи тестови цикли и измерим ефект върху производителността.

Панел II: Финансиране на иновациите – как Европа да спечели глобалното състезание за технологично лидерство?

Вторият панел премина през пълния цикъл на финансирането – от грантови схеми и европейски финансови инструменти до банкови продукти за растеж. Акцент бе поставен върху:

  • Подготовката на проекти: ясно формулиране на проблема, пазарна приложимост, индикатори за резултат и устойчивост;
  • Комбинирано финансиране: съчетаване на различни източници за ускоряване на внедряването и мащабиране на решенията;
  • Ролята на МСП: живи примери как малки екипи могат да реализират пилоти и да достигнат до първи клиенти чрез подкрепящи инструменти и партньорства.

От практическа гледна точка бе отбелязано, че стабилната връзка между фирма и университет улеснява достъпа до финансиране – защото проектите стъпват на реални индустриални предизвикателства и използват налична научна компетентност.

Закриване и разговори лице в лице

В заключителната част организаторите обобщиха основните послания на деня:

  • Бизнес–образование е ос: общото планиране на теми, съвместни екипи и споделени ресурси са ключът към по-бърз технологичен трансфер.
  • Фокус върху пилотите: малки на обем, но добре дефинирани пилотни проекти създават доверие и доказват ефект – след което финансирането и мащабирането идват по-лесно.
  • Достъп до знания и инструменти: информираност за актуалните програми и финансови продукти спестява време и увеличава успеваемостта при кандидатстване.

Последвалите разговори очертаха няколко идеи за съвместни инициативи между Русенския университет и регионални компании – от дигитализация на производствени етапи до обучения, насочени към нови технологии и управленски умения, пряко свързани с внедряването.

Какво означава това за региона

Русе има силни предпоставки да развива работещ регионален иновационен и технологичен хъб: университет с доказани компетентности, активни предприятия в индустрията и технологиите, и институции, готови да съдействат за приоритизиране на теми с икономически ефект. Следващата стъпка е да се структурират пилотни проекти и общ график за изпълнение, подкрепени от подходящи програми и финансови инструменти.

Събитието е част от инициативата на Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ (Иновации.бг) и се проведе със съдействието на Русенската търговско-индустриална камара и БИЦ „Инобридж“.