Иван Грозев

Някои гробове нямат нужда от епитафия.

Защото тези, които лежат в тях, вече са казали всичко за себе си с делата си приживе.

Могат да не бъдат многословни във Вечността.

Стореното, изживяното, постигнатото говори повече и от най-красивата епитафия.

„Дела трябват, а не думи“, казал е Апостолът на свободата Васил Левски.

Но ние, живите, трябва да пазим спомена за такива личности.

Не като епитафия, издълбана в студения камък, а като топъл, човешки разказ.

За стремежите, битките, възходите и ужасите на тези преди нас.

Хората, без които и нашият живот нямаше да е съвсем същият...

Ще ви разкажа историята на един такъв тих герой.

Точно от тези, които минават като светли нишки през тъканта на историята и я правят по-смислена и по-здрава.

Които използват ръцете си за да градят с тях, тухла по тухла, национално съзнание, вместо да се тупат в гърдите.

Казва се Иван Грозев.

Не знаете кой е?

Най-краткият отговор е: патриот, съзидател и почтен мъж.

Но по-дългият отговор е винаги по-интересен...

А коя съм аз ли?

Аз съм вашата Съвест.

Тази, която не оставя споменът да изчезне. 

Тази, която опъва мост между миналото и днешния ден, и иска да ви разходи по него.

Защото трябва да помним.

И да разказваме.