Автор: Адриан Николов, Институт за пазарна икономика
Надали има индикатор от официална статистика, по-често подлаган на съмнение от ценовите индекси. Аргументът против тях обикновено е нещо от типа на „НСИ лъже – твърди че инфлацията е 5%, пък сиренето в моя магазин миналата година беше 9 евро килото, днес е 12“. С други думи има силно разминаване между отчетената динамика на цените от официалната статистика и възприятието за инфлация, която всеки един потребител си създава въз основа на стоките и услугите, които купува ежедневно.
И двете наблюдения могат да са верни – и сиренето да скача с една трета за година, и общото ценово равнище да нараства с 5, а не с 30%. Причините за това са няколко, като тук ще се спрем на основната: цените в икономиката не нарастват с един и същи темп, но когато се съсредоточаваме само върху стойността на общия инфлационен индекс това остава скрито. В известен смисъл, индексите на потребителски цени са прекалено абстрактни – доколкото се основават на среднопретеглената динамика на голяма кошница[1] от стоки и услуги, те не отговарят точно на нито една от тях. По тази причина разглеждаме дългосрочния тренд на ключови компоненти на Хармонизирания индекс на потребителски цени (ХИПЦ)[2].
Към края на 2025 г. стойността на общия инфлационен индекс при начална база 2015 г. е 144% – с други думи, натрупаното общо увеличение на цените в рамките на десет години е 44%. Възходящата динамика е почти изцяло съсредоточена в периода след пандемията – между 2015 и 2020 г. увеличението е едва 5%, от тогава насам – почти 40%. Силно неравномерния тренд, впрочем, също има своето влияние върху по-острото възприятие за инфлация, което не отговаря на реалността: липсата на промяна в цените на фона на растящи доходи (2015-2020 г.) се възприема като нормалност, което усилва психологическия ефект на последвалия ценови шок (2022-2023 г.).
Инфлацията при храните, обаче – именно това, което купуваме най-често и гледаме ежедневно в магазина, въпреки че съставлява под 1/3 от цялата потребителска кошница – е почти два пъти по-висока, като натрупаното увеличение спрямо равнището от 2015 г. е 82%. Още по-видим е ръстът в хотелите и ресторантите, друг сегмент от потреблението, чиито цени са чест пред очите ни (но едва около 5% от кошницата), до 95% в пика на туристическия сезон миналото лято. Не липсват обаче и стоки и услуги с почти пълна липса поскъпване през същия период – десетгодишният ръст при облеклата и обувките е едва 10%, при здравето 17%. При информацията и комуникациите пък има отчетлив тренд към спад на цените, като натрупаната дефлация за 10 години надхвърля 20%.
Хранителните стоки – най-големият сегмент на инфлационния индекс – заслужават отделно внимание. При тях тенденциите са по-равномерни, което потвърждава анекдотичното наблюдение за „поскъпване на всичко в магазина“. Изключение правят рибата и морските храни, където десетгодишният ръст е 50%. Лек спад на цените в последно време има при маслата и мазнините, от пика си от почти 100% натрупан ръст от средата на 2022 г. С най-висок ръст на цените пък, въпреки всички правителствени мерки и ограничения, са зърнените храни, към които спада и хлябът – 103% за десетилетието. Редно е да напомним също, че има и няколко групи стоки – маслата, мазнините, млякото и млечните продукти, яйцата – чиито цени са трайно над средноевропейското ниво[3]; това обяснява често срещаните в социалните мрежи сравнения на цените на сирена в български и западноевропейски супермаркети.
Динамиката в основните компоненти на туризма от своя страна разкрива значителни разлики. Докато при услугите за настаняване повишението на цените в сравнение с 2015 г. достига 75% в летата на 2024 и 2025 г. (тук има и много силен сезонен елемент и промени в рамките на 25-30 пр. п. между активния сезон и останалата част от годината), то при ресторантите и кафенетата ръстът е постоянен от пандемията насам, като натрупаното поскъпване вече надхвърля 105%. Тук, впрочем, особено липсва регионален компонент, тъй като за разлика от стоките при услугите има големи отклонения в цените според местните заплати и покупателната способност на домакинствата.
Не по-малко значение за възприятието за инфлация има и личното потребление. Инфлационните индекси ползват средностатистическа кошница, но различията в разходите на конкретното домакинство означават и отлики във влиянието на динамиката на отделните цени върху личния бюджет[4]. В заключение – напълно е възможно личното ни преживяване на цените и статическият индекс да се разминават; това не означава непременно, че едно от двете е грешно, но със сигурност могат да се обяснят от множество съвсем реално действащи фактори.
[1] Повече за състава на кошницата за 2025 г. тук
[2] Избран тук тъй като е пряко достъпен с база 2015 г.
[3] Подробен преглед на относителните ценови равнища и тенденциите при тях тук
[4] По тази причина НСИ има и калкулатор на лична инфлация: https://www.nsi.bg/nsipic/