Международна научна конференция с участие на учени от Испания, Румъния, Литва, Турция, Италия, Португалия, Северна Македония и България се проведе в Института за икономически изследвания при Българската академия на науките. Тя е традиционна за икономистите на БАН, като събитието се фокусира върху злободневни проблеми в национален, регионален, европейски и световен мащаб, свързани с предизвикателствата пред България, интеграцията в ЕС, финансовата, демографските и социални политики, регионалното и секторно развитие, икономиката на съвременните фирми и др.
Тази година конференцията е на тема: „Икономическо развитие и политики: Реалности и перспективи. Устойчивост в условията на глобални промени“. Тя бе открита от проф. д-р Ирена Зарева, директор на ИИИ при БАН, а приветствие към участниците отправи изп. директор на Българска фондова борса доц. д-р Маню Моравенов. Пленарният доклад на тема: “В навечерието на еврото: фискална устойчивост и средносрочни перспективи пред икономическото развитие на България“ бе изнесен от проф. Виктор Йоцов от ИИИ при БАН, който очерта няколко сценария пред България след приемане на еврото от догодина.
Най-голям системен риск за държавния дълг на България след влизането в еврозоната се очертава при сценарий на продължителна глобална стагнация, при който дългът нараства по-бързо и преминава от „ниско“ към „средно“ ниво, с възможност за нестабилна траектория при отсъствие на корективни мерки. Това се посочва в доклад на Проф. Виктор Йоцов, представен на международната научна конференция.
В доклада се подчертава обаче, че благодарение на ниското изходно ниво и наличието на фискален резерв България все пак разполага със значим буфер: дори при сериозни търговски и климатични сътресения съотношението дълг/БВП остава под 50% в краткосрочен хоризонт.
Докладът разглежда динамиката на публичния дълг, макроикономическата стабилност и рисковете пред българската икономика в контекста на предстоящото въвеждане на еврото. В него се посочва още, че България навлиза в еврозоната с относително благоприятна фискална позиция, но без гаранция за "имунизация“ срещу външни и вътрешни шокове. Имаме нисък дълг, наличен резерв и относително умерени дефицити, което е реален актив. Сама по себе си тази изходна позиция обаче не гарантира автоматична устойчивост – необходима е фискална дисциплина и стратегическо ориентиране на фискалната политика. Трябва да мислим за устойчивостта не като статичност, а като процес на активно управление – чрез буфери, реформи и интелигентно използване на възможностите, които членството в еврозоната предоставя.
Проф. Виктор Йоцов проследява и пътя на българската икономика от хиперинфлацията, банковия колапс и тежкия дефицит през 1997 г. до постигането на макроикономическа стабилност и подготовката за членство в еврозоната. Представени са данни за значителен ръст на реалния БВП и БВП на глава от населението (по ППС), овладяване на инфлацията, спад на безработицата и поддържане на един от най-ниските показатели за публичен дълг в ЕС. Особено внимание е отделено на външния сектор и банковата система.
Българската икономика премина от предкризисен свръхдефицит по текущата сметка към модел, в който нетният износ се превръща в устойчив източник на растеж, заяви проф. Йоцов пред участниците в конференцията. Според него банковият сектор е добре капитализиран, с висока ликвидност, исторически ниско ниво на необслужвани кредити и стабилна рентабилност – ключов фактор за устойчивостта на финансовата система.
Наред с постигнатите успехи, докладът акцентира и върху хроничните слабости на българската икономика и институции. Сред тях са: системната корупция, слабата ефективност на администрацията, непоследователното бюджетно планиране, регресивната данъчно-осигурителна система, както и задълбочаващият се демографски срив и „изтичане на мозъци“. Ниската производителност, ограничените инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и слабото взаимодействие между наука и бизнес са посочени като ключови бариери пред догонващото развитие и реалната конвергенция спрямо по-развитите страни в ЕС.
Дискусиите протекоха в четири тематични панела. Първият бе посветен на новите реалности и международни политики от гледна точка на геоикономиката, интеграцията и устойчивостта, вторият – на устойчивото развитие на регионите и секторите, а третият – на адаптивността и устойчивостта на предприятията. В четвъртия панел участниците дискутираха макроикономически и социални измерения на устойчивото развитие.