МФР 2028–2034, бъдещите програми на ЕС и изкуственият интелект във фокуса на януарската пленарна сесия на ЕИСК

Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз (2028-2034) и свързаните с нея програми за следващия програмен период бяха във фокуса на внимание на изминалата януарска пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет.

В присъствието на представители на Европейската комисия и на кипърското председателство на Съвета на ЕС, членове на трите групи – работодатели, синдикати и неправителствени организации от всички държави-членки представиха становищата на ЕИСК за следващия европейски бюджет – 2028-2034, както и за Еразъм+, „Свързана Европа“, Общата селскостопанска политика (ОСП) и системата за така наречените „собствени ресурси“.

За читателите на Инфо Бизнес, представителят на БТПП в ЕИСК и преподавател в УНСС – Моника Панайотова, споделя акцентите от проведените дискусии, за да може както казва тя: „българският бизнес и заинтересовани организации да получават навременна информация за случващото се в европейския дневен ред и бъдейки в сърцето на Европа, да формират пулса на европейската политика за конкурентоспособност “.

 

По отношение на МФР (2028-2034), Европейският икономически и социален комитет подчерта, че предложението на Европейската комисия не осигурява достатъчно ресурси за справяне с нарастващите икономически, социални и геополитически предизвикателства.

Комитетът изрази категорично несъгласие с идеите за намаляване на средствата за кохезионната политика и Общата селскостопанска политика, както и със сливането на ключови европейски фондове (КФ, ЕСФ+, ОСП, рибарство, миграция и сигурност) в един общ инструмент. Според ЕИСК това ще отслаби ефективността на политиките и ще намали подкрепата за регионите, земеделието и социалната политика. Комитетът подчерта, че

Европейският социален фонд+ и Фондът за справедлив преход трябва да останат самостоятелни и с увеличено финансиране.

ЕИСК настоя също така европейските средства в националните и регионални партньорски планове да не се обвързват с т.нар. макроикономическа условност и с нямащи пряко отношение към тях структурни реформи.

Експлицитен акцент бе поставен върху социалните партньори, гражданското общество и местните власти, които трябва да бъдат реално включени в процеса на вземане на решения.

Комитетът подкрепи по-силния фокус върху научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността, както и увеличаването на бюджета за външната дейност на ЕС. ЕИСК изрази и подкрепа за създаването на Европейски фонд за конкурентоспособност и настоя за засилено финансиране на програмата „Хоризонт Европа“, тъй като това е ключово за устойчивия растеж, стратегическата автономия, зеления и цифровия преход.

По отношение на системата за така наречените „собствени ресурси“, Европейският икономически и социален комитет призова дебатът за новите собствени ресурси на Европейския съюз да излезе извън рамките на техническите промени и да се превърне в стратегическа дискусия за бъдещето на европейските финанси и приходната част в европейския бюджет.

Основният фокус на внимание е върху това откъде и как ЕС ще събира приходите в бюджета си в бъдеще, така че да намали зависимостта си от вноските на държавите членки, изчислявани на база брутен национален доход, и да изгради по-голяма финансова автономност, справедливост и устойчивост. ЕИСК подчерта, че въпросът не е просто как да се „настрои“ и моделира бюджетът, а как ЕС да изгради по-голяма финансова автономност, кохезия и конкурентоспособност.

В становището си по предложението на Европейската комисия за пакета от нови собствени ресурси, Комитетът подчерта необходимостта от ясна пътна карта за намаляване на зависимостта от вноските на държавите членки и за механизми, които гарантират справедлив принос според икономическата сила на всяка държава. ЕИСК настоя всяко ново предложение за собствен ресурс да бъде оценявано и през призмата на въздействието върху бизнеса и малките и средни предприятия.

Синдикатите на свой ред настояват финансирането по новите правила да бъде обвързано със социални критерии, разработени съвместно със социалните партньори на национално ниво, което поражда бдителност в групата на работодателите в ЕИСК.

Комитетът подкрепя част от предложенията, които имат готовност за бързо прилагане, като ресурса, свързан с „Механизма за въглеродна корекция на границите (CBAM/ МКВЕГ)“, модернизирания принос от отпадъците от опаковки от пластмаса и Реформата на митническите приходи в ЕС. ЕИСК оценява положително и потенциала на механизмите, свързани с несъбрани отпадъци от електрическо и електронно оборудване. Според Комитета механизмите за МКВЕГ и електронните отпадъци допринасят както за устойчивостта, така и за кръговата икономика. Комитетът предлага въвеждане на междуинституционална клауза за преглед – всички нови ресурси да бъдат оценени в рамките на две години от въвеждането им, за да се оцени тяхната ефективност и въздействие.

В същото време ЕИСК изрази сериозни резерви относно предложението за корпоративен ресурс за Европа (CORE - годишна еднократна вноска от всички дружества, с изключение на МСП, извършващи дейност и продажби в ЕС, с нетен годишен оборот от най-малко 100 милиона евро) поради липса на яснота как ще функционира на практика, и призова за внимателен дизайн на предложенията, свързани с тютюневите акцизи, за да се избегнат нежелани ефекти.

Комитетът изрази подкрепа за намаляване на задържаните митнически приходи до 10%, като подчерта, че подкрепя тази мярка, при условие че има компенсаторни механизми за засегнатите държави. ЕИСК се обяви за премахване на прага (de-minimis) от 150 евро за пратки от трети държави и за въвеждане на такса за електронна търговия, за обработка на електронни пратки от ноември 2026 г., която в бъдеще може да се превърне в нов собствен ресурс за бюджета на ЕС.

По отношение на „Свързана Европа“, ЕИСК призовава за значително увеличаване на бюджета на Механизма за свързване на Европа (CEF) в периода 2028–2034 г., като настоява финансирането да достигне поне 100 милиарда евро. Механизмът за „Свързана Европа“ е ключов инструмент на ЕС за финансиране на стратегическа инфраструктура в областта на транспорта (TEN-T), енергетиката (TEN-E) и цифровата свързаност. Чрез него се изграждат транспортни коридори, енергийни връзки и цифрови мрежи, които гарантират функционирането на единния европейски пазар, териториалната свързаност, сигурността и отбраната на Съюза.

Според Комитета инвестициите в транспортна, енергийна и цифрова свързаност вече са въпрос не само на развитие, но и на устойчивост и сигурност на Европейския съюз, особено в контекста на войната в непосредствена близост до границите на ЕС.

ЕИСК подчертава, че приоритет трябва да получат регионите с най-сериозни инфраструктурни дефицити, държавите по кохезионната политика и граничните райони с Русия и Беларус. Комитетът подкрепя и разширяването на TTM/TEN-T коридорите към страните кандидатки за членство в ЕС.

В становището си ЕИСК настоява да се гарантира довършването на вече започнати проекти, да се въведат социални и екологични критерии при финансирането, както и да се опростят процедурите за кандидатстване и разплащане, за да се ускори реалното изпълнение на проектите.

По отношение на Еразъм+ , Европейският икономически и социален комитет подчертава, че бъдещата програма, която „променя живота и разширява хоризонти“ за периода 2028–2034 г., трябва да запази ясната си структура и видимостта на основните си направления, а именно - младеж, образование, професионално обучение и спорт.

Комитетът настоява най-малко 15% от бюджета да бъде насочен към младежки дейности, а поне 26,2% към професионално образование и обучение (VET). Според ЕИСК преструктурирането на програмата не трябва да води до намаляване на видимостта на ключови дейности (като структурния диалог, свързан с „подкрепа развитието на политики“, който следва да е отделен съставен елемент от „сътрудничество между организациите и институции“) и до намаляване на възможностите за ангажиране и демократично участие на младите хора.

ЕИСК акцентира върху необходимостта от по-добър мониторинг, участие на заинтересованите страни и запазване на самостоятелната роля на Европейския корпус за солидарност. Програмата трябва да остане достъпна за млади хора в неравностойно положение, включително NEETs, (младежи, които нито учат, нито работят, нито се обучават) и да засили връзката между образованието и пазара на труда.

Според Комитета Еразъм+ има ключова роля за изграждането на умения, социално включване и европейска идентичност и трябва да засили социално-икономическото си въздействие в следващия програмен период.

По отношение на Общата селскостопанска политика (ОСП), ЕИСК изразява сериозно несъгласие с предложението на Европейската комисия, тъй като според Комитета то не предлага ясна визия за бъдещето на европейското земеделие и на практика води до сериозно намаляване на бюджета за ОСП. Комитетът настоява за самостоятелен, по-силен и адекватно финансиран бюджет за земеделие, достигащ 0,5% от БВП на ЕС и съобразен с инфлацията и реалните нужди на сектора.

ОСП е една от най-старите и най-важни политики на Европейския съюз. Тя гарантира продоволствената сигурност, подкрепя доходите на фермерите, развитието на селските райони и устойчивото управление на природните ресурси.

Според ЕИСК земеделието и кохезионната политика не трябва да бъдат поставяни в конкуренция за едни и същи средства.

ЕИСК подкрепя въвеждането на таван от 100 000 евро за директни плащания, по-силна подкрепа за млади и жени фермери, както и мерки за устойчиво и екологично земеделие. Комитетът настоява също за по-справедлива хранителна верига, забрана на продажбите под себестойност и по-добри механизми за управление на кризи.

Според ЕИСК европейските фермери спазват значително по-високи стандарти от тези в трети държави и това трябва да бъде отчетено в бъдещата ОСП. Социалната условност трябва да се прилага стриктно за всички стопанства без изключения.

В рамките на пленарната сесия бяха представени г-жа Marilena RAOUNA, заместник-министър по европейските въпроси и приоритетите на Кипърското председателство на Съвета на ЕС 2026г., което е под мотото: „Автономен Съюз – отворен към света“ и поставя акцент върху петте взаимносвързани стълба на „автономността“ – 1) автономност чрез сигурност, отбрана и подготвеност; 2) автономност чрез конкурентоспособност; 3) съюз, отворен към света и автономен; 4) автономен съюз на ценности за всички, в който никой не е изоставен; 5) многогодишен бюджет, необходим за подкрепата на автономен Европейски съюз.

Други ключови теми, които заеха своето място в пленарните дебати, бяха свързани със стратегиите на ЕС за изкуствения интелект (ИИ) и за квантова Европа.

По отношение на Стратегията „Прилагане на ИИ“, ЕИСК призова за конкретни и бързо приложими мерки за ускоряване на комерсиализацията на изкуствения интелект, особено за МСП и бързоразвиващи се компании, чрез по-лесен достъп до финансиране, намалена административна тежест, по-ясни правила за интелектуалната собственост и подкрепа за трансгранично разширяване на дейността в рамките на Единния вътрешен пазар. Комитетът подчерта значението на регионалните клъстери за компетентност, ролята на Европейските цифрови иновационни хъбове и включването на по-слабо представени сектори като финанси, туризъм и електронна търговия във визията за прилагане на по-цялостен и приобщаващ подход към ИИ. Необходими са сериозни инвестиции в умения и повишаване на грамотността за ИИ, с ясни дефиниции за надграждане и преквалификация, за да се гарантира безопасното и ефективно внедряване на технологиите в сектори като здравеопазване, отбрана, сигурност и публична администрация. ЕИСК настоя и за регулаторна яснота и пропорционалност, укрепване на рамките за споделяне на данни и защита на интелектуалната собственост, както и за приобщаващо управление с балансирано участие на заинтересованите страни, при което изискванията са съобразени с възможностите на МСП и стартиращите компании.

В дългосрочен план Комитетът подчерта, че са необходими устойчиво финансиране и стратегически подход в обществените поръчки, включително предвидима подкрепа в рамките на МФР 2028–2034 г., за да се укрепят европейската екосистема за ИИ, цифровият суверенитет и индустриалната база при гарантирана прозрачност и лоялна конкуренция.

По отношение на квантовите технологии, ЕИСК подчерта необходимостта от целево финансиране, по-добър достъп до капитал за растеж и подкрепа от големите компании за изграждане на конкурентоспособна и интегрирана европейска квантова екосистема. Комитетът призова за разширяване на публичните квантови инфраструктури и създаване на отворени тестови среди, които да позволят експериментиране, трансфер на технологии и широко участие, включително на МСП и научни институти.

Акцент бе поставен върху стратегическото значение на квантовите технологии за сектори като отбрана, сигурност, космос, здравеопазване, естествени науки и автомобилна индустрия, както и върху нуждата от стабилни рамки за защита на интелектуалната собственост, които да защитят европейските иновации. ЕИСК настоя за сериозни инвестиции в умения и развитие на таланти, включително чрез Европейска академия за квантови умения и стипендии за докторанти, за да се задържат висококвалифицираните специалисти и да се ускори практическото приложение на научните изследвания. Необходими са ефективни инструменти за мониторинг, ясни индикатори за изпълнение (KPIs) и приобщаващо европейско управление, което да гарантира координация и синхронизиране на инвестициите между държавите членки в областта. Крайната цел според социалните партньори е изграждането на координирана и интегрирана европейска квантова екосистема, която съчетава научни изследвания, иновации, инфраструктура, таланти и добро управление в подкрепа на технологичния суверенитет и индустриалната конкурентоспособност на Европа.

Пленарната сесия бе проведена в залата на Европейския парламент в Брюксел в периода 21-22 януари 2026г. Следващата февруарска сесия е насрочена за периода 18-19.02.2026г.