Одобрен е проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси
Актуализиране на данъчните оценки на недвижимите имоти в три поредни години предвиждат изменения в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), които бяха приети от Министерския съвет вчера.
През 2027 г. актуализацията ще бъде с 30 на сто, а през 2028 и 2029 г. - с по 35 процента. Ще бъдат обхванати сградите, земите, подобренията и земеделските земи.
Във връзка с получено становище от страна на Европейската комисия се отменят текстове, свързани с облагане с патентен данък на доходите на юридическите лица от дейност като заведения за хранене и развлечения, тъй като мярката е определена като държавна помощ.
Измененията в ЗМДТ са насочени към осъвременяване и прецизиране на действащата нормативна уредба, повишаване на ефективността на местното имуществено облагане, укрепване на собствените приходи на общините и създаване на предпоставки за по-голяма финансова самостоятелност на местното самоуправление. Въвеждат се и правила, произтичащи от документи на Европейския съюз и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
С цел да се отразят ефектите от инфлацията и за да се засили превенцията, се осъвременява и размерът на глобите и имуществените санкции в административно наказателните разпоредби
До 200 евро ваучери за храна ще могат да дават работодателите
Работодателите ще могат да осигуряват на работниците и служителите си до 200 евро месечно ваучери за храна. Досега максималната стойност на ваучерите за 1 човек беше 102,26 евро (равностойност на 200 лева). Сумата над 102,26 евро ще се облага с окончателен данък, но ставката ще е 7 на сто. Това предвиждат промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, които правителството прие на заседанието си днес.
Законопроектът въвежда още ускорена данъчна амортизация за технологии за изкуствен интелект или за високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура, с което дружествата могат да приложат двойния размер на годишната данъчна амортизационна норма за посочените активи, но не повече от 100 на сто.
От 700 лева на 1000 евро се вдига стойностният праг за данъчни дълготрайни материални и нематериални активи. Двойно - от 5 на 10 години, се увеличава срокът, в който данъчните загуби могат да се погасяват, като се въвежда ограничение до 70 на сто от положителния данъчен финансов резултат. Актуализира се и режимът на облагане на разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване с оглед по-справедливо и последователно данъчно третиране на личното потребление, предоставено чрез предприятието.
С проекта се предвижда през 2027 г. да бъде обложена с 33 % свръхпечалбата в някои икономически сектори - банки, застрахователни дружества, търговия с храни с нетни приходи от продажби за 2026 г. не по-малко от 5 млн. евро, телекомуникационни компании, обменни бюра и дружества за бързи кредити. 30% от данъка ще може да бъде преотстъпват за конкретни цели - напр. инвестиции или формиране на резерви. Текстовете в проектозакона не променят режима на корпоративното подоходно облагане и марката не засяга облагането на стандартната печалба.
Урежда се също редът за деклариране на корпоративния данък за последния данъчен период в случаите на преобразуване чрез прехвърляне на имуществото върху едноличен търговец, уточнява се изрично срокът за деклариране на корпоративния данък за последния данъчен период в случаите, когато датата на преобразуването е преди изтичането на срока за подаване на годишната данъчна декларация за предходната година и същата не е подадена. Предлагат се мерки, свързани с уточняване на лицата, задължени да декларират и внасят данък при източника за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове и за доходи на чуждестранни лица, данък върху разходите и алтернативен данък в случаите на преобразуване на дружества, както и на срока за това.
Актуализирани са санкциите в административно-наказателните разпоредби на закона, така че да отговарят на настъпилите социално икономически промени през последните години.
По-високи данъчни облекчения за деца предвиждат промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица
Правителството предлага ново данъчно облекчение за детско развитие и по-висок размер на съществуващите данъчни облекчения за деца. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица бе приет на заседание на Министерския съвет днес.
Новото облекчение за развитие е 2000 евро на дете, като средствата ще покриват разходи за здравни, образователни и спортни дейности. Размерите на съществуващите и досега данъчни облекчения се вдигат значително - 5 000 евро за едно дете, 10 000 евро - за две деца, 15 000 евро - за три и повече деца. За дете с увреждания облекчението ще е 12 000 евро. Запазва се възможността те да се ползват авансово през данъчната година, като така се увеличава разполагаемият доход на семействата.
Уреждат се редът, лицата и сроковете за деклариране на дължимите данъци и предоставяне на информация за изплатени доходи при преобразуване на предприятия, включително за целите на автоматичния обмен на информация. Така ще има по-голяма яснота и правна сигурност при изпълнението на тези задължения в случаите на преобразуване.
Предвижда се и на интернет страницата на Националната агенция за приходите да се публикува формата, подавана от пенсионноосигурителните и застрахователните дружества за целите на автоматичния обмен на информация с държавите членки на Европейския съюз. Досега тя се обнародваше в „Държавен вестник“. В проекта се актуализират размерите на глобите и имуществените санкции, предвидени в закона, тъй като част от тях не са променяни от 2007 г. Целта е административните наказания да имат превантивен и възпиращ характер и да насърчават доброволното спазване на данъчното законодателство
Одобрени са промени в Закона за акцизите и данъчните складове
Леките автомобили с максимална полезна мощност на двигателя с вътрешно горене равна или по-голяма от 250 KW (340 к. с.) да се облагат с акциз, в размер определен в зависимост от конкретната мощността на двигателя. Това предвиждат част от промените в Закона за акциза и данъчните складове (ЗАДС), одобрени от Министерския съвет. Стъпките на акцизната ставка са четири и са както следва:
- За автомобили с мощност на двигателя от 250 kW до 300 kW - 500 евро;
- За автомобили с мощност на двигателя от 301 kW до 350 kW - 1500 евро;
- За автомобили с мощност на двигателя от 351 kW до 500 kW - 3000 евро;
- За автомобили с мощност на двигателя над 500 kW - 6000 евро.
Предлаганата мярка е мотивирана от необходимостта от допълнителни бюджетни приходи и няма да се прилага за изцяло електрическите превозни средства и специализираните автомобили със служебно предназначение (линейки, противопожарни автомобили и автомобилите със специален режим на движение). При определяне на данъчната основа за облагане с акциз на хибридните електрически превозни средства, ще се взема предвид само максималната полезна мощност на двигателя с вътрешно горене, равна на или по-голяма от 250 kW, посочена в ЕО сертификата за съответствие или друг приложим официален документ.
Предлагат се и изменения, свързани с движението, съхранението и използването на енергийните продукти, електрическата енергия и други акцизни стоки. Целта е да се отстранят съществуващи неясноти и да се създаде нормативна уредба, която да позволява ефективен контрол, без да се създават допълнителни административни тежести за добросъвестните икономически оператори.
Създаден е ред по отношение на реализацията в търговската мрежа на акцизни стоки, облепени с бандерол, действащ до датата на въвеждане на нов образец на бандерол, чрез определяне на законово регламентиран краен срок за реализация на акцизните стоки (тютюневи изделия и алкохолни напитки).
Предложени са и мерки за повишаване на ефективността на митническия контрол и ограничаване на възможностите за отклоняване от облагане с акциз, както и актуализиране на размера на глобите и имуществените санкции свързани с нарушения на акцизното законодателство.
Промени в Закона за счетоводството намаляват значително административната тежест за бизнеса
Само предприятия, които имат едновременно нетни приходи от продажби от 450 млн. евро и средна численост на персонала 1 000 души за отчетния период ще са задължени за изготвят отчети за устойчивостта. Това предвиждат промени в Закона за счетоводството, одобрени от Министерския съвет.
В момента отчети за устойчивостта задължително изготвят предприятия, които са с нетни приходи от продажби над 50 млн. евро и 500 души персонал. У нас това са около 650 големи предприятия. С вдигането на прага ще останат около 40. И през 2026 г. предприятията, които не покриват заложените по-високи критерии, няма да подават отчети за устойчивостта. Основната цел е да се намали административната тежест за бизнеса и да се приведе националното законодателство в съответствие с европейското.
С промените се коригира дефиницията за „нетни приходи от продажби“ за предприятията от трети държави във връзка с отчитането на устойчивостта. Въвежда се законово определение за „средна численост на персонала за отчетния период“ за счетоводни цели. Удължава се срокът за приемането на Национален счетоводен стандарт за счетоводно отчитане на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и на фондовете за извършване на плащания по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
Актуализирани са и са посочени в евро всички стойности, установени в закона. С цел запазване на превантивната и наказателна функция, със законопроекта се актуализират стойностите на глобите и имуществените санкции.
Одобрени са промени в Закона за данък върху добавената стойност
Поетапно увеличение на прага за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) - до 60 000 евро през 2027 г., 70 000 евро през 2028 г. и 75 000 евро през 2029 г., предвиждат част от промените в закона, одобрени от Министерския съвет. Измененията са обосновани от инфлационните процеси, нивата на икономически растеж и текущата икономическа реалност. Чрез въвеждането на ясен тригодишен график за нарастване на прага се осигурява предвидимост за бизнеса и възможност за дългосрочно планиране на дейността. Запазва се възможността малките предприятия, чийто оборот не надвишава прага, и занапред да имат възможност да упражняват правото си да прилагат общия режим за ДДС.
Сегашният праг, въведен на 1 април 2025 г., беше намален с цел облекчаване на бизнеса, но предвид кумулативната инфлация и нарастването на оборотите на малките и средни предприятия, той бързо изчерпи своя позитивен ефект. Съгласно общото европейско законодателство, всяка държава сама определя своя праг за регистрация по ДДС спрямо специфичните особености на икономиката и оценен ефект върху административната тежест, разходите на икономическите оператори и приходната администрация, бюджетните приходи и др.
Новият праг дава възможност на приходната администрация да насочи повече ресурси за предотвратяване и борба с данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, както и за подобряване на качеството на услугите за данъкоплатци и ефективността на събирането на ДДС от големите стопански субекти.
Други основни промени в проекта са свързани с въвеждането на задължително електронно фактуриране и отчитане в реално време за местни доставки от 2028 година. В хода на обществените консултации първоначалният централизиран модел бе заменен с децентрализиран модел на оперативна съвместимост. Промяната е във връзка с уеднаквяване на изискванията с европейската рамка ViDA („ДДС в цифровата ера“), съгласно които от 1 юли 2030 г. държавите членки трябва да въвеждат в националната законодателство задължително електронно фактуриране за трансгранични доставки. Установяват се и правила за задължително издаване на структурирани електронни фактури за местни доставки и авансови плащания между фирми, организации и държавни органи, установени в страната.
Въвежда се задължителна регистрация по ЗДДС преди първата доставка за данъчно задължени лица, извършващи продажби на нови сгради и урегулирани поземлени имоти (УПИ). Целта на тази промяна е елиминиране на сивия сектор при бързи разпоредителни сделки със земя и сгради, извършвани в кратък период непосредствено преди регистрацията на лицата по общия ред. Мерките са насочени изцяло към ефективна борба с данъчните измами и ограничаване на възможностите за укриване на ДДС при прехвърляне на недвижими имоти, включително - нови сгради, части от тях, прилежащи терени и урегулирани поземлени имоти.
С промените в Закона за ДДС ще се постигне модернизация на данъчната система, намаляване на административната тежест, борба с данъчните измами и хармонизиране на българското законодателство с европейското право