Моника Панайотова в дебат за технологичния суверенитет на ЕС: „Европа трябва да определя технологичните правила, но и да създава собствени технологии“

Технологичният суверенитет е въпрос на икономическа сигурност, демократична устойчивост и способност на ЕС да взема самостоятелни решения. Европейските инвестиции трябва да достигат и до малките и средните предприятия, стартиращите компании и всички държави членки.

По време на пленарния дебат на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), посветен на за технологичния суверенитет на Европейския съюз, с участието на заместник-председателят на Европейската комисия Хена Виркунен, представителят на БТПП в ЕИСК и университетски преподавател в УНСС, д-р Моника Панайотова акцентира върху необходимостта Европа да укрепва собствените си технологични способности, като същевременно защитава конкурентоспособността, сигурността и основните човешки права.

Дебатът бе свързан с две ключови становища на ЕИСК - INT/1127 относно Chips Act 2 и TEN/878 относно преодоляването на цифровите зависимости, защитата на правата на работещите и данните и суверенитета на ЕС в облачните технологии.

„Технологичният суверенитет на ЕС е много повече от въпрос на конкурентоспособност. Той е въпрос на икономическа сигурност, демократична устойчивост и свобода да вземаме самостоятелни решения“, подчерта Моника Панайотова.

По думите ѝ технологичният суверенитет не означава изолация, а способност Европа да управлява зависимостта си от критични ресурси, да прави собствени стратегически избори и да си сътрудничи с надеждни международни партньори.

Инвестиции, които дават възможности на цяла Европа

Панайотова приветства усилията на Европейската комисия за насърчаване на инвестициите в облачна инфраструктура, изграждането на екосистема за полупроводници, изчислителен капацитет, центрове за данни и изкуствен интелект. Тя обаче обърна внимание, че европейската подкрепа трябва да бъде достъпна за по-широк кръг участници и да създава възможности за и във всички държави членки.

„Европейското финансиране и механизмите за подкрепа трябва да гарантират по-добър достъп за малките и средните предприятия и стартиращите компании, както и реални възможности за участие на всички държави членки“, заяви тя.

Според нея е необходимо инвестициите и цифровата инфраструктура да се разпределят географски по-балансирано в Европа, като се избягват прекомерната концентрация в ограничен брой държави и региони, излишната административна тежест, възпрепятстваща МСП и потенциалният риск от фрагментиране на Единния пазар.

Изкуственият интелект: баланс между иновациите, сигурността и основните права

В изказването си Панайотова постави въпроса как ЕС може да се превърне в световен технологичен лидер, без да прави компромиси със своите ценности, конкурентоспособност и сигурност.

Тя открои две предизвикателства: как да се регулира изкуственият интелект, без да се възпрепятстват иновациите, и как ЕС да отговори на нарастващото значение на изкуствения интелект в отбраната.

„Не можем да си позволим нито да изоставаме в глобалната технологична надпревара, нито да допуснем тя да изпревари способността ни да създаваме законодателство, чрез което да управляваме рисковете“, посочи Панайотова.

Тя подчерта и необходимостта ЕС да играе водеща роля в международния дебат за регулирането на военните приложения на изкуствения интелект, като отстоява ориентирания към човека и човешките права европейски подход в условията на нарастваща технологична конкуренция и липса на обща международна рамка.

Европа трябва да бъде и създател на технологии

В заключение Панайотова подчерта, че Европа не трябва да противопоставя конкурентоспособността на регулирането, иновациите на сигурността или технологичното развитие на основните права.

„Нашата задача е да ги превърнем във взаимно подсилващи се приоритети. Европейският съюз трябва се стреми не само да определя правилата на технологичното развитие, но и да разполага с капацитета да създава технологии и сам да оформя бъдещето си“, заяви тя.

Този подход поставя в центъра необходимостта от силна европейска технологична и индустриална база, която да подкрепя конкурентоспособността на Съюза, да намалява критичните зависимости и да гарантира, че цифровият преход се развива в съответствие с европейските ценности.

Председателят на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) Шеймъс Боланд подчерта, че „технологичният суверенитет не означава технологична изолация. Той означава Европа да разполага с необходимия капацитет, устойчивост и свобода на избор, за да защитава ценностите си, да укрепва конкурентоспособността си и да определя самостоятелно своето технологично бъдеще“. По думите му технологичният напредък трябва да допринася за създаването на по-качествени работни места и за подобряването на условията на труд, като същевременно защитава основните права и гарантира пълноценното участие на работниците и гражданското общество във формирането на цифровия преход. „Необходим е подход, който поставя хората в центъра“, заяви Боланд.

Представяйки позицията на Европейската комисия, заместник-председателят на ЕК Хена Виркунен подчерта, че „технологичният суверенитет не означава Европа да се затваря в себе си. Не означава и да правим всичко сами. Означава европейците сами да вземат решенията си. Болниците, фабриките, публичните администрации и демокрацията ни не бива да зависят от решения, взети другаде. Днес твърде често това е именно така“.

От своя страна генералният директор на DIGITALEUROPE Сесилия Бонефелд-Дал предупреди за препятствията от създаването на различни национални рамки за развитието на технологичния суверенитет и обърна внимание на факта, че 98% от предприятията в ЕС са малки и средни. Според нея Европа трябва „да изгражда бариери там, където съществуват рискове, и да поддържа отворени пазари, да насърчава иновациите и да развива собствения си капацитет там, където това е в наша полза“.

Пленарната сесия на ЕИСК бе проведена в периода 21-22 октомври 2026г., в залата на Европейския парламент в Брюксел, като другият важен дебат бе посветен на борбата с бедността и подписването на меморандум между Европейската комисия и Европейският икономически и социален комитет за разбирателство за сътрудничество при изпълнението на стратегията на ЕС за борба с бедността. Документът бе подписан от заместник-председателят на ЕК Роксана Мънзату и председателя на ЕИСК Шеймъс Боланд по време на конференцията „Премахване на бедността до 2050 г.: изпълнение на нашата колективна отговорност“, проведена в рамките на октомврийската пленарна сесия на ЕИСК.

#EESCPlenary