Автор: Дияна Металова, главен асистент в УНСС и главен експерт във Фискалния Съвет
сп. Мениждър, бр. 10/2025
Обикновено месец октомври е време за оживени дебати относно държавния бюджет. От една страна, е приключило деветмесечието на текущата година и данните позволяват да се правят сравнително реалистични прогнози за изпълнението на бюджета и дали се очакват големи отклонения. От друга страна, процедурата предвижда до края на месеца бюджетът за следващата година да бъде внесен за разглеждане в НС.
Изготвянето на бюджета на държавата винаги е комплексен въпрос, но понякога се превръща в истинско предизвикателство. По всичко изглежда, че и съставянето на Бюджет 2026 ще бъде изключително трудна задача. Трудна е, защото фискалната дисциплина е влошена от няколко години (финансовият министър Теменужка Петкова дори се изказа, че публичните финанси са в колапс). До пандемията от Ковид-19 България следваше консервативна фискална политика, ориентирана към балансиран бюджет. През 2020 и 2021 г. бяха допуснати дефицити около 2,9%, но през 2022 г. той се сви под 1% от БВП. Последиците от пандемията бяха преодолени, но следващите две години дефицитът отново се приближи до максимално възможното ограничение от 3% от БВП. Същевременно икономиката се развиваше възходящо през тези две години и реалният ръст беше около 2–3% годишно. Освен с популизъм и предизборно наддаване през държавния бюджет няма как иначе да си обясним тези дефицити. Тази политика подсили още повече инфлационните процеси, като по този начин бюджетите през тези две години бяха подкрепени и от „инфлационен данък“, на който вече не може да се разчита предвид мерките за овладяване на инфлацията.
Раздути разходи
Раздутите разходни ангажименти се превръщат в най-големия проблем пред фиска към момента. Планираните разходи в Бюджет 2025 са в размер на 96,7 млрд. лв., което е 45% от очаквания БВП (при 38,5% за 2024 г. и ограничение в Закона за публичните финанси от 40%). Разходната експанзия от над 6% от БВП за една година е безпрецедентна. Нещо повече, това е в година, в която икономиката се развива добре и генерира реален икономически растеж. Няма обективна икономическа предпоставка за такова рекордно увеличение на държавните разходи. Ако се изпълнят разходите за 2025 г. (по данни на МФ към края на август изпълнението им е 60%), възможностите за увеличението им в следващия бюджет ще бъдат силно ограничени.
Другият проблем е, че ако по-високите капиталови разходи могат да послужат като буфер и голяма част от инфраструктурните проекти да бъдат отложени за по-добри времена (макар че изпълнението им към август вече е 43%, а те традиционно се повишават в края на годината), то увеличението на текущите разходи като пенсии и заплати е необратимо. Те имат условно-постоянен характер и няма как да бъдат намалени при необходимост. Освен това стимулират директно потреблението и създават допълнителен натиск върху инфлацията.
Управителят на БНБ вече предупреди за опасност от по-висока инфлация у нас от средната за ЕС през 2026 г. За да внесем яснота за какви темпове на ръст говорим, ще припомним, че разходите за персонал през 2025 г. са се увеличили с 26% спрямо Бюджет 2024. Друг проблем е, че разходите за персонал се увеличават неравномерно и някои сектори остават доста назад в заплащането спрямо други, което е източник на протести и искания за по-високи възнаграждения. Всичко това показва, че разходите за персонал трябва да бъдат на фокус при подготовката на Бюджет 2026 и да се търсят всякакви резерви за оптимизирането им. Надценени приходи
По отношение на приходите виждаме, че в Бюджет 2025 те са надценени и изпълнението към края на август (58,3%) показва, че няма да бъдат изпълнени. Това е една от основните критики към бюджета. Например за да „напасне“ дефицитът, правителството заложи ръст на приходите от ДДС с 33%, което е абсурдно при запазване на ставката. Трябва да отбележим обаче, че събраните приходи от ДДС спрямо август 2024 г. са с 14% повече, което е много добра събираемост и говори добре за работата на приходната агенция. След като оптимистичната прогноза на МФ за ръста на приходите от ДДС няма да се сбъдне при настоящата ставка, възниква въпросът дали догодина няма да се предложи увеличение на ставката, каквито предложения се чуват вече (Симеон Дянков, Милен Велчев, Владислав Горанов предлагат да стане 22%).
Пътят към фискална консолидация
Смятам, че пътят към фискална консолидация трябва да минава през оптимизация и задържане на разходите вместо през вдигане на данъчната тежест. Данъчно-осигурителната тежест в Бюджет 2025 е 33% от БВП, но заедно с неданъчните приходи и помощите, планираните приходи в бюджета за тази година възлизат на 42% от БВП, т.е. те вече са над 40-процентното ограничение за публичния сектор, което ЗПФ изисква. Допълнителното увеличаване на приходите ще увеличи още повече държавната намеса в икономиката, за което няма обществен консенсус. На обществото не се предлагат повече или по-качествени публични блага срещу увеличението на данъците, което ще породи сериозно обществено негодувание.
Няколко съображения против увеличаването специално на ставката на ДДС
- Данъчната система в България и без това е изявено потребителска – по данни на Евростат за 2023 г. данъците върху потреблението у нас са 14,8% от БВП при средно за еврозоната 12,6%;
- приходите само от ДДС представляват 1/3 от данъчно-осигурителните приходи и 9,1% от БВП при 7% средно за еврозоната;
- ДДС е регресивен по отношение на доходите и натоварва в най-голяма степен най-бедната част от обществото (няма ефект, ако с едната ръка им даваме пенсии и помощи, а с другата ръка им ги вземаме през ДДС);
- ДДС се включва в цената и увеличението му ще се отрази директно върху инфлацията, която се опитваме да овладеем след присъединяването към еврозоната.
Разбирам предпочитанието на правителството да се насочи към вдигане на косвените данъци, при които обществената съпротива е най-ниска, но ако се налага реформа на данъчната система, то тя трябва изцяло да се преразгледа и да е насочена към постигане на определена цел – повече ефективност или повече справедливост.
Дефицитът за 2025 г. е планиран точно на 3% от БВП, т.е. на ръба на фискалното правило за дефицит по консолидираната фискална програма. Препоръките на Фискалния съвет към Бюджет 2025 бяха да се предвидят буфери и да не се планира максимално възможният дефицит в годината, в която ще бъдем одобрявани за членство в еврозоната и бюджетът на България ще бъде гледан внимателно от ЕК. При липса на буфери и очаквано неизпълнение на приходите правителството ще трябва да отложи или откаже извършването на някои разходи, за да не наруши ограничението за дефицита. Проблемът е, че такава гъвкавост позволяват най-вече капиталовите разходи, а тяхното изпълнение върви добре засега. По последни данни от МФ към края на август дефицитът вече е 2,4% и по-всяка вероятност към края на годината ще е по-голям от планираните 3%. Финансисти дори очакват, че той ще възлезе на 5–6% от БВП.
Увеличаващ се държавен дълг
Ежегодните бюджетни дефицити увеличават държавния дълг. За последните 6 години дефицитите са увеличили държавния дълг с над 21 млрд. лв. Към края на 2024 г. консолидираният дълг възлиза на 49 млрд. лв. (24% от БВП). Притеснителен е темпът на растеж на задлъжнялостта – за 5 години се удвоява. Само с Бюджет 2025 беше одобрено поемането на 19 млрд. лв. нов дълг и достигане до 61,3 млрд. лв. на консолидирания дълг, което е 28,5% от БВП. С такива темпове на задлъжнялост България скоро ще трябва да се притеснява и за спазване на фискалното правило по отношение на дълга.
Към момента финансовото министерство трябваше вече да е публикувало есенната си макроикономическа прогноза, която ще очертае макрорамката за Бюджет 2026. Според очакванията от пролетната макроикономическа прогноза икономиката ще расте с 2,5% (при потенциален темп от 2,6%), безработицата ще е ниска (4%), инфлацията ще се овладее (2,2%). Това показва, че икономиката е на ръба на потенциала си и започва да прегрява. При тази хипотеза антицикличната фискална политика предполага да се реализира бюджетен излишък или поне да се следва неутрална политика на бюджетен баланс. Напоследък дискусията се свежда до това ще успеем ли да задържим бюджетния дефицит в 3-процентното ограничение, сякаш това е някаква дългосрочна цел на бюджетната политика, а не граница на бюджетната експанзия в случай на необходимост от такава. Очевидно е, че икономическата ситуация не изисква бюджетни дефицити, а точно обратното.
Първи бюджет в евро
Бюджет 2026 ще бъде първият бюджет за България, изготвен в евро. Като нов член на еврозоната фискалната ни политика ще бъде по-строго наблюдавана от ЕК. През май месец ЕК оцени положително внесения Средносрочен фискално-структурен план за България за периода 2025–2028. В него България пое фискален ангажимент под формата на ограничение на растежа на нетните първични разходи, финансирани на национално ниво. Според този ангажимент в Бюджет 2026 максималният ръст на разходите трябва да бъде до 4,9% спрямо 2025 г.
Предстои да разберем по кой път ще поеме правителството – по лесния път на тегленето на дългове или по трудния, но правилен път на фискалната консолидация. Засега управляващото мнозинство дава заявка, че няма да се вдигат данъците, но не дава сигнали, че има намерение да съкращава разходи. Това ме кара да предполагам, че ще бъде внесен бюджет с дефицит, по-голям от този за текущата година, и бюджетната експанзия ще продължи за сметка на заеми, които рано или късно ще доведат до увеличаване на данъците. Времето ще покаже.
Материалът е достъпен на: https://manager.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/biznes/nakade-ste-tragne-budzet-2026-