На работна среща в БАН бяха формулирани послания към изпълнителната власт във връзка с предизвикателствата пред технологичното ни развитие

Крайно време е държавата да избистри приоритетите си в областта на иновациите и да насочи към тях основния си ресурс, стимулирането на изследванията и образованието в областта на природните и инженерните науки да стане фокус на усилията, а законовите и нормативните актове да бъдат изчистени от всичко, което спъва сътрудничеството наука–бизнес. С тези три послания, формулирани от председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров, приключи работна среща с модератор акад. Благовест Сендов, състояла се вчера, 30 ноември, и посветена на иновациите и ускоряването на икономическия растеж.

Форумът „Предизвикателствата за технологичното развитие на България“, под патронажа на министъра на икономиката Божидар Лукарски, се проведе в Големия салон на Българската академия на науките и предизвика подчертан интерес у представители на изпълнителната власт, научните среди и индустрията.

Министърът на икономиката заяви, че е необходим модел на динамично взаимодействие между академичната общност и бизнеса, като в развитието на иновациите и технологичния трансфер централно място заемат научните среди. Министърът информира, че  насърчаването на иновациите е приоритетна задача в новия програмен период, тъй като те са основен фактор за ускорен растеж и повишаване на добавената стойност.  

БАН винаги и била наш естествен партньор, беше категоричен новият ректор на Софийския университет проф. Анастас Герджиков. Той апелира да се инвестира и във фундаменталната наука, а на БАН да се отпускат средства за целта.

В експозетата си ръководители на висши училища и на стопански организации наблегнаха колко е важно студентите да могат да работят пълноценно с научно-изследователската база на университетите, да отделят време и за чуждоезиково обучение, така че  да са подготвени за чуждестранно партньорство, а бизнесът да участва в съвместното разработване на учебни програми.  Подчертано беше, че научният ни потенциал все още е фрагментиран, а интердисциплинарността е недостатъчно застъпена. Не беше спестено и обстоятелството, че предприемаческият дух все още не е преобладаващ, че в България липсва икономическа принуда за въвеждане на иновации. Освен това, голяма част от разработките стигат до прототип и не се внедряват, много фирми предпочитат да печелят в сивия сектор и са необходими и разработки и на ниво общини.

Във втората част на форума бяха представени конкретни технологични предложения на учени от БАН:

• Технологии за производство на водоразтворими полимери и хидрогелове, акад. Христо Цветанов.
• Електроовлакняването – върхова технология за получаване на микро- и нановлакнести материали – стратегически области на приложение, чл.-кор. Илия Рашков.
• Интелигентно оползотворяване на български биоресурси за икономическо развитие и устойчив растеж, чл.-кор. Вася Банкова.
• Нови възобновяеми източници на енергия, проф. Венко Бешков.
• Проблеми на съвременните лазерни технологии, чл.-кор. Петър Атанасов.
• Роботиката в БАН и националната индустрия – приоритети и предизвикателства, акад. Чавдар Руменин.

Източник: Българска академия на науките