Становище на БТПП относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда

БТПП изпрати становище до Комисията по труда и социалната политика относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен в Народното събрание от Волен Сидеров и група народни представители. В Законопроекта се предлага чл. 244 от Кодекса на труда да се измени така:

„Министерският съвет  определя:

1. Минималната работна заплата за страната, която не може да бъде по-малка от средната минимална работна заплата за държавите от Европейския съюз
2. Видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения и на обезщетенията по трудовото правоотношение, доколкото не ас определени с този кодекс, които не може да са по-малки от средните за ЕС.”

БТПП не подкрепя посочения по-горе законопроект по следните съображения:

1. Минималната работна заплата (МРЗ) не е социална помощ, а финансова равностойност (престация) за положен труд.

Поради това МРЗ в България следва да бъде определена на база икономическите предпоставки в страната, определящи финансовата равностойност на положения труд. От тази гледна точка сравнителните данни между показателите за България и средните показатели на държавите от ЕС показват следното:

• По данни на ЕВРОСТАТ за 2011 г. България е на последно място сред държавите от ЕС по БВП на глава от населението в стандарти на покупателната способност (България=45, при ЕС27=100) – прилагаме разпечатка от материала на ЕВРОСТАТ.
• И през второто тримесечие на 2012 г. в България се запазва изпреварващата тенденцията в увеличението на работната заплата в сравнение с другите държави от ЕС. Страната ни е на второ място по ръст на заплати - с 5,9% се увеличават възнагражденията за 1 отработен час  през второ тримесечие на 2012 г. спрямо второ тримесечие на 2011 г., при средното им нарастване от 1,9% в ЕС.

Следователно икономическите резултати показват, че финансовата равностойност на труда (вкл. и на най-нискоквалифицирания труд, за който се получава МРЗ) не е пропорционална на производителността, респ. – на ръста на БВП.

2. Сравнителният анализ с другите европейски държави не дават основание за увеличаване на МРЗ:

По справка на ЕВРОСТАТ, отнасяща се до държавите в Европа:

• в 12 от държавите се определя МРЗ за всички браншове/отрасли, както в България (Испания, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Холандия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия и България);
• в 9 държави няма нормативно определяне на МРЗ или на минимална часова ставка (Австрия, Дания, Финландия, Италия, Швеция, гърция, Исландия, Норвегия и Швейцария);
• в 5 държави има определена МРЗ и/или минимална часова ставка, но различна за различните отрасли/браншове или само за отделни отрасли/браншове/специалисти (Белгия, Чехия, Франция, Германия – само за отделни браншове/отрасли и Кипър – само за отделни  браншове/отрасли);
• в 4 държави е определена по нормативен път само минимална часова ставка (Ирландия, Франция, Малта, Англия).

Следователно в по-голяма част от държавите в Европа правоотношенията, свързани с МРЗ/минималната часова ставка, са уредени по начин различен от този в България.

Ако следва да се нормира по някакъв начин минималното трудово възнаграждение в България, то следва да се определи само минимална часова ставка и то различна за различните отрасли.

3. Ако въпреки всичко се възприеме подходът за нормиране на МРЗ от Министерски съвет, това следва да се направи по предварително утвърден механизъм, който да определя критериите/показателите, въз основа на които да се нормира МРЗ на база икономическите показатели в страната ни. Всеки друг подход, вкл. и определянето на база средни показатели на МРЗ в ЕС, няма да бъде съобразен със стопанските условия в страната, респ. – ще има негативен икономически резултат.

4. В проучване през 2011 г. опасенията на членовете на БТПП, че увеличението на МРЗ ще доведе до увеличаване на безработицата или неформалната икономика, намират израз в продължаващата негативната тенденция за заетостта: По данни на Евростат за второто тримесечие на 2012 г. България е на първо място по най-голям спад на заетостта с -1,3% спрямо предходното тримесечие.

Повишаването на МРЗ ще натовари бизнеса допълнително, което ще наложи предприемането на мерки за неговото компенсиране.