Автор на изследването е доц. Пламен Ненов, секретар на Съвета за икономически анализи.
На 1 януари 2026 г. България ще приеме еврото като национална валута – важна стъпка в процеса на европейска интеграция. Това е логична стъпка след повече от четвърт век валутен борд. Същевременно тя поставя въпроса за потенциалните макроикономически ефекти от самия присъединителен процес.
Настоящият анализ представя факти от опита на други страни от Източна Европа, които показват, че основният канал на въздействие от приемането на единната европейска валута върху макроикономиката преминава през елиминирането на валутния риск. Това води до по-ниски лихви, по-високи цени на активите и повишен интерес от страна на чуждестранни инвеститори. Краткосрочните и средносрочни ефекти са аналогични на ефектите от стимулираща парична политика: ръст на съвкупното търсене, по-високо потребление и инвестиции. За разлика от стимулиращата парична политика, обаче, тези макроикономически ефекти са по-трайни.
Опитът на други страни от Източна Европа приели еврото показва, че на пазара на труда се наблюдава увеличение на заетостта и заплащането на труд, като ефектите върху заетостта са особено изразени в т.нар. нетъргуеми сектори: строителство, търговия на дребно, хотелиерство и ресторантьорство. При инвестициите в трайни активи се откроява средносрочно повишение не само на инвестициите в сгради и инфраструктура, но и в активи, свързани с иновации и дигитализация. Ефектите върху външната търговия са по-умерени – отчетливо нараства вносът, докато износът остава стабилен. Това е индикатор, че стимулиращите въздействия от еврото се проявяват най-вече чрез вътрешното търсене, а не чрез увеличаване на експортния потенциал.
За България се очаква по-ограничен стимулиращ ефект в сравнение с други нови членки на еврозоната, тъй като десетилетията със стабилен валутен борд вече са редуцирали валутния риск в по-голямата му част. Въпреки това ръстът на цените на жилищата и фондовия индекс преди и около положителния конвергентен доклад подсказва, че ефектите биха могли да бъдат и по-значими.
В условията на висока икономическа активност, която е вече над потенциала на икономиката, е необходима по-консервативна фискална политика, включително постепенна консолидация на публичните финанси, за да се смекчат рисковете от прегряване на икономиката. Допълнително внимание следва да се отдели на политики за повишаване на производителността. В тази връзка, е важно да се насочат усилия към създаване на условия за инвестиции и иновации в по-продуктивни, експортно ориентирани отрасли.
Необходими са и мерки за развитие на капиталовия пазар, така че фондовата борса да поеме по-голяма част от потенциалния ръст в инвестиционна активност, както и политики за ограничаване на прекомерното нарастване на цените на жилищата. Такива политики биха подпомогнали средносрочната финансова стабилност посредством преодоляване на натрупването на дисбаланси на пазара на недвижими имоти.
Целият анализ може да бъде намерен на страницата на Съвета за икономически анализи – тук.