Какво обединява Астана и София и какви са перспективите за сътрудничество между двете страни
Анализ на Цветозар Генчев, Икономически съветник в СТИВ, Астана
Казахстан и България установяват дипломатически отношения преди 33 години, през 1992 г. През 1994 г. българското посолство в Казахстан открива първата си дипломатическа мисия, а през 2004 г. е създадена дипломатическата мисия на Казахстан, която през 2019 г. е преобразувана в посолство на Република Казахстан в България.
Български президенти са посещавали Казахстан три пъти: 23–31 юли 1994 г. от Желю Желев на официално посещение; 25–27 септември 2003 г. от Георги Първанов на официално посещение; и 1–2 декември 2010 г. от Георги Първанов на работно посещение за участие в срещата на върха на ОССЕ. Освен това държавните глави на двете страни са провеждали срещи в кулоарите на много международни събития. Касъм - Жомарт Токаев се среща с президента Румен Радев на 74-ата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк на 24 септември 2019 г. Важна стъпка в сътрудничеството между страните е подкрепата на България за председателството на Казахстан на ОССЕ през 2010 г. Освен това страна ни подкрепи членството на Казахстан в СТО, домакинството на международното изложение ЕКСПО-2017 и непостоянното членство на Казахстан в Съвета за сигурност на ООН за периода 2017-2018 г.
На 7 ноември 2019 г. България отбеляза напредъка на Казахстан в защитата на основните човешки права и свободи на 34-ата сесия на Работната група за универсален периодичен преглед на Съвета на ООН по правата на човека.
Казахстан, от своя страна, подкрепил присъединяването на България към Съвета на ООН по правата на човека за периода 2019-2021 г.;
Двустранните търговски данни, които се увеличават година след година, демонстрират взаимния интерес между Казахстан и България. Търговският оборот през 2024 г. възлиза на 375,2 милиона долара, което е 3,9 пъти повече от същия период на миналата година (95,2 милиона долара).
Според Министерството на търговията и интеграцията на Република Казахстан, износът от Казахстан за България се е увеличил 11 пъти през 2024 г., /данните до и вкл. 2024 г. са най-пълни и обхватни/ достигайки 303,6 милиона долара. Важно е да се отбележи, че петролът е най-големият ни износ за балканската държава.
Петролът е рекордна износна стока за Казахстан.
Увеличението на износа за България се дължи на увеличените доставки на суров петрол (48 пъти, или 242,2 милиона долара); необработен алуминий (41,4 милиона долара); части за електрическо контролно оборудване (161 пъти, или 1,2 милиона долара); електронни интегрални схеми (443 300 долара); феросплави (398 000 долара); етерични масла и резиноиди (329 300 долара); и бинокли, монокуляри, други зрителни тръби и техните аксесоари (157 100 долара).
Според Министерството на търговията и интеграцията на Република Казахстан, износът от Казахстан за България се е увеличил 11 пъти през 2024 г., достигайки 303,6 милиона долара. Важно е да се отбележи, че петролът е най-големият износ за нашата държава.
Преките чуждестранни инвестиции са надхвърлили 76 милиона долара.
Според Националната банка на Казахстан, България е привлякла 7,8 милиона долара инвестиции в Казахстан през 2024 г., което е увеличение с 86,5% в сравнение с 4,2 милиона долара през 2023 г. Освен това, от 2005 до 2024 г. брутният приток на преки инвестиции от България в Казахстан достигнал 76,3 милиона долара.
Брутният отлив на преки инвестиции от Казахстан към България от 2005 до 2024 г. възлиза на 13,6 милиона долара.
Към 1 март 2025 г. в Казахстан са регистрирани 107 предприятия с български капитал, от които 61 са действащи.
Между Казахстан и България действа Междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество (МПК). До момента са проведени пет заседания на МПК с участието на вицепремиера и министър на националната икономика, както и министъра на икономиката на България.
На 20 май 2025 г. в София, се проведе 5-то заседание на Междуправителствената комисия. В рамките на заседанието на Казахстанско-българската междуправителствена комисия се проведе бизнес форум, на който присъстваха държавни служители и представители на бизнеса от двете страни. Според Kazakh Invest NC, Казахстан предлага на България осезаеми инструменти за разполагане на експортно ориентирани производствени мощности, особено в агропромишления комплекс, машиностроенето, фармацевтиката, логистиката и зелената икономика.
„Каним българските компании да си сътрудничат и сме готови да предоставим цялостна подкрепа на всички етапи – от избора на място до регистрацията и стартирането на проекти“, заявил на форума Алтънай Муканова, външен представител на Kazakh Invest NC JSC за Южна Европа.
Според Министерството на външните работи на Република Казахстан, дневният ред тогава включва и установяване на сътрудничество между градовете Астана и София и побратимяване на отношенията между градовете Шимкент и Пловдив.
През 2015 г. България подписва Споразумение за културно сътрудничество с Казахстан. Документът осигурява правната рамка за сътрудничество в тази област. В момента в България функционират три казахстански културни центъра: към катедра „Тюркология“ в Софийския университет от 2015 г.; към Техническия университет в София от 2018 г.; към Централната библиотека в София от 2017 г. Също така, в чест на 20-годишнината на столицата на Казахстан, през 2018 г. улица в София е наречена „Астана“.
На 10 август 2020 г., в чест на 175-годишнината от рождението на Абай Кунанбаев, в град Свети Влас официално е открит барелеф на Абай, а през септември същата година Общинският съвет на Варна решава да кръсти една от улиците в града на „Абай“.
На 19 ноември 2020 г., по случай 175-годишнината от рождението на Абай Кунанбаев и 1150-годишнината от рождението на Ал-Фараби, се провежда представяне на новоиздадената книга на Жакбек Алтаев за Ал-Фараби на български език.
Заслужава да се отбележи, че през 1995 г. в Павлодар, Казахстан, е създаден Българският етнокултурен център. В Павлодарска област успешно функционира и български клон на Училището за национално възраждане „К. Б. Даржуман“.
В Казахстан са регистрирани множество етнокултурни обществени сдружения: „Вяра“ в Актюбинска област, „Злата“ в Астана, „Славяне“ в Павлодарска област и „Възраждане“ в Атирауска област. Висшите учебни заведения в двете страни организират съвместни сътрудничества: в резултат на това приблизително 60 казахстански студенти учат в български университети в София, Варна, Плодовид, Бургас, Благоевград, Русе и Стара Загора.
През септември 2022 г. са подписани допълнителни меморандуми за разбирателство между университетите: Меморандум за разбирателство между Университет „Торайгюров“ и Бургаски свободен университет, и Меморандум за разбирателство между Университет „Торайгюров“ и Университет „Проф. А. Златаров“. На 13 декември 2022 г. Централната библиотека на България провежда тържествено откриване на казахстанския кът, на което присъстват културни дейци и дипломатическият корпус на Казахстан.
През 2023 г., по време на Международния форум в Астана, страните подписват Меморандум за сътрудничество между Националната академия на науките при президента на Република Казахстан и Българската академия на науките.
На 27 май 2024 г. е проведена международна конференция с участието на Университета „Сатбаев“ и Техническия университет в София, посветена на 125-годишнината от рождението на изключителния казахстански учен, геолог и академик Канъш Сатпаев. Тази конференция установява бъдещо сътрудничество между водещите изследователски центрове на Казахстан и България. Също през октомври 2024 г. в Частното езиково училище-лицей „Г. С. Уланова“ в София провежда представяне на сборник „Казахски народни приказки“ на български език.
Какво се знае за България в Казахстан
България е парламентарна република, разположена в Югоизточна Европа. Граничи с Румъния на север, Северна Македония и Сърбия на запад, Гърция и Турция на юг и Черно море на изток. Населението е 6,7 милиона души. Страната се състои от 28 региона, подразделени на 265 общини. БВП на България през 2024 г. се оценява на 103,7 милиарда евро. Основните сектори на икономиката са услугите (71,8%), промишлеността (25,8%) и селското стопанство (2,4%).
През 2025 г. България и Румъния официално се присъединяват към Шенгенското пространство, а България приема еврото на 1 януари 2026 г.
„Изключително важно е всички стартирани днес проекти да бъдат завършени в строго установените срокове – не по-късно от 2029 г. Създадени са всички необходими условия за това. Сега е време да преминем към тяхното изпълнение. Уверен съм, че с обединените ни усилия ще изпълним успешно тази задача“ - изказване на президента Касим Жомар Токаев.
С това Президентът на Казахстан Касим - Жомарт Токаев обявви началото на нови инфраструктурни проекти за развитие на транспортните коридори на страната. Държавният глава обяви, че ще започне работа по разширяване на капацитета и цялостна реконструкция на магистралите Кизилорда - Саксаулск и Улгайсин - Саксаулск, които са с обща дължина 774 километра. Къзълорда – Саксаулск и Улгайсин – Саксаулск, чиято обща дължина е 774 километра
Местни компании ще участват в проектите, създавайки над 10 000 работни места. След като магистралите заработят, товарният трафик ще се увеличи 2,5 пъти, достигайки 13,2 милиона тона годишно. Тези проекти несъмнено ще допринесат за развитието на националната икономика и туризма, както и за подобряване на благосъстоянието на населението. Всеки проект е безпроблемно интегриран в транспортната система на Казахстан. Исторически установените вертикални транспортни мрежи сега се допълват от хоризонтални връзки. Основната цел е страната ни да се превърне във водещ логистичен център, свързващ Европа и Азия. Автомобилният транспорт в Казахстан почти се е изравнил с железопътния транспорт по отношение на приходите. Следователно важна задача е не просто изграждането на пътища, а създаването на модерна дигитална екосистема. Приемането на Националната програма за подкрепа на местните превозвачи, с участието на местната автомобилна индустрия, значително ще подобри съществуващия потенциал.
Всичко това ще разшири транзитните възможности на Казахстан. Очакванията са, че жизненоважните пътища в неразвитите степи на региона на Аралско море ще превърнат преди това задънените маршрути във важни кръстовища на ключови транспортни коридори на Евразия.
Коментар: Основната цел е страната да се превърне в един от водещите логистични центрове между Европа и Азия. Все повече се забелязва явният сремеж на Република Казахстан да бъде мост между ЕС и ЦА регион във всяко едно направление.
Изготвил: Цветозар Генчев, Икономически съветник в СТИВ, Астана