Power Barometer 2025: Европа на кръстопът между декарбонизация, сигурност и конкурентоспособност
И тази година Power Barometer на Eurelectric проследява развитието на електроенергийната система в Европа, като този път се фокусира върху един решаващ фактор: гъвкавостта на електроенергийната система.
Констатациите в доклада потвърждават, че електроенергийният сектор продължава да води в надпреварата за декарбонизация, 72% от електроенергията в ЕС от началото на годината е беземисионна, а изкопаемите горива отбелязват рекордно ниски нива. От решаващо значение е, че промишленият сектор в ЕС показва първите признаци на възстановяване. Докато енергоемките индустрии в Германия и Италия остават нестабилни, промишленото производство в Испания, Швеция и Финландия започва да се възстановява. Центровете за данни също стимулират ново и концентрирано търсене в целия континент.
Power Barometer 2025 показва също, че електрификацията в Европа остава твърде мудна: само 1% увеличение на електрификацията през миналата година е свидетелство за това. Енергийната система е изправена пред нарастващи предизвикателства от прекъсващото производство на енергия от възобновяеми източници и постепенното извеждане от експлоатация на централи, които традиционно са предоставяли спомагателни услуги.
В този контекст гъвкавостта на енергийната система, съчетана с по-силни сигнали за търсене, е от ключово значение за постигането на целите на Европа за декарбонизация, енергийна сигурност и достъпни цени.
Днес Eurelectric представи най-новото издание на своя ежегоден аналитичен доклад Power Barometer, който проследява трансформацията на електроенергийния сектор в Европа. Документът очертава напрегнатия баланс между ускорената нужда от електрификация и реалните темпове на промяна, като предлага ясни препоръки към политиците и инвеститорите.
Основни акценти и изводи
- Бавен напредък в електрификацията: въпреки че електрификацията е призната като фундамент на конкурентоспособността и климатичната неутралност на ЕС, темповете остават в застой. Делът на електричеството в крайното енергийно потребление е едва 23% и почти не се е променил през последното десетилетие, докато целите изискват достигане на 35% до 2030 г. и 62% до 2050 г.
- Понижаващи се емисии в енергетиката: електроенергийният сектор е лидер в декарбонизацията с 57% спад на емисиите от 2008 г. насам, докато транспортът почти не е отбелязал напредък.
- Ръст на възобновяемите източници: делът на нисковъглеродното производство достига рекордните 72% през 2024 г., като за първи път слънчевата енергия изпреварва въглищата. В същото време изкопаемите горива падат до исторически минимум – едва 28% от електропроизводствения микс.
- Инвестиционни предизвикателства: европейските електроразпределителни оператори са вложили 40 млрд. евро в развитие на мрежите през 2024 г., но реалните нужди са поне с 12–24 млрд. евро повече годишно, за да се гарантира интеграцията на ВЕИ, гъвкавост и цифровизация.
- Фосилна зависимост и възможни икономии: ЕС е похарчил над 400 млрд. евро за внос на изкопаеми горива през 2023 г. – сума, която може да бъде намалена със 150 млрд. евро годишно чрез електрифициране на транспорта и отоплението.
-
Данни за нови тенденции:
- Центровете за данни вече поглъщат над 3% от електропотреблението в ЕС, с прогнозирано утрояване до 2030 г., което ще натовари локалните мрежи.
- Инсталираният капацитет на батерии е нараснал с над 50% през 2024 г. и ще надхвърли 13 GW до края на 2025 г., но до 2030 г. ще са нужни поне 60 GW, за да се постигне адекватна системна гъвкавост.
- Продажбите на електромобили се възстановяват през 2025 г., като пазарният им дял достига 24% в първите месеци на годината, но високите цени и инфраструктурните ограничения остават съществена бариера.
Повтарящи се препоръки
- Ускорено нарастване на ВЕИ-мощностите – ЕС трябва да удвои инсталираните си ВЕИ мощности до 2030 г., добавяйки над 800 GW само за пет години.
- Стратегически инвестиции в мрежи – цифровизация, киберсигурност и изпреварващи инвестиции са ключови за справяне с масовото включване на ВЕИ и нови потребители.
- Засилване на политическите сигнали и финансирането – нужни са стабилни регулаторни рамки, които да стимулират инвестиции в мрежи, съхранение и гъвкавост.
- По-целенасочена подкрепа за индустрията – без ясни пазарни стимули, ЕС рискува да изостане в стратегически сектори като батерии и производство на ВЕИ компоненти.
- Подкрепата за съхранение и гъвкавост трябва да се приоритизира пред добавянето на повече соларна и вятърна енергия.
- Регионалните ценови различия трябва да бъдат намалени, за да се гарантира справедливост за потребителите.
- Потреблението на центровете за данни остава трудно за прогнозиране, което подчертава необходимостта от взаимосвързана мрежа.
- Реакцията от страна на търсенето трябва да бъде основният приоритет за гъвкавост през следващите две години.
- И най-важното: данъчното облагане на електроенергията трябва да бъде намалено, за да се помогне на потребителите и да се отключи електрификацията.
Повече информация и линкове към доклада:
---
ИЗТОЧНИК: ИНСТИТУТ ЗА ЕНЕРГИЕН МЕНИДЖМЪНТ