Назад

Power Barometer 2025: Европа на кръстопът между декарбонизация, сигурност и конкурентоспособност


И тази година Power Barometer на Eurelectric проследява развитието на електроенергийната система в Европа, като този път се фокусира върху един решаващ фактор: гъвкавостта на електроенергийната система.

Констатациите в доклада потвърждават, че електроенергийният сектор продължава да води в надпреварата за декарбонизация, 72% от електроенергията в ЕС от началото на годината е беземисионна, а изкопаемите горива отбелязват рекордно ниски нива. От решаващо значение е, че промишленият сектор в ЕС показва първите признаци на възстановяване. Докато енергоемките индустрии в Германия и Италия остават нестабилни, промишленото производство в Испания, Швеция и Финландия започва да се възстановява. Центровете за данни също стимулират ново и концентрирано търсене в целия континент.

Power Barometer 2025 показва също, че електрификацията в Европа остава твърде мудна: само 1% увеличение на електрификацията през миналата година е свидетелство за това. Енергийната система е изправена пред нарастващи предизвикателства от прекъсващото производство на енергия от възобновяеми източници и постепенното извеждане от експлоатация на централи, които традиционно са предоставяли спомагателни услуги.

В този контекст гъвкавостта на енергийната система, съчетана с по-силни сигнали за търсене, е от ключово значение за постигането на целите на Европа за декарбонизация, енергийна сигурност и достъпни цени.


Днес Eurelectric представи най-новото издание на своя ежегоден аналитичен доклад Power Barometer, който проследява трансформацията на електроенергийния сектор в Европа. Документът очертава напрегнатия баланс между ускорената нужда от електрификация и реалните темпове на промяна, като предлага ясни препоръки към политиците и инвеститорите.

Основни акценти и изводи

  • Бавен напредък в електрификацията: въпреки че електрификацията е призната като фундамент на конкурентоспособността и климатичната неутралност на ЕС, темповете остават в застой. Делът на електричеството в крайното енергийно потребление е едва 23% и почти не се е променил през последното десетилетие, докато целите изискват достигане на 35% до 2030 г. и 62% до 2050 г.
  • Понижаващи се емисии в енергетиката: електроенергийният сектор е лидер в декарбонизацията с 57% спад на емисиите от 2008 г. насам, докато транспортът почти не е отбелязал напредък.
  • Ръст на възобновяемите източници: делът на нисковъглеродното производство достига рекордните 72% през 2024 г., като за първи път слънчевата енергия изпреварва въглищата. В същото време изкопаемите горива падат до исторически минимум – едва 28% от електропроизводствения микс.
  • Инвестиционни предизвикателства: европейските електроразпределителни оператори са вложили 40 млрд. евро в развитие на мрежите през 2024 г., но реалните нужди са поне с 12–24 млрд. евро повече годишно, за да се гарантира интеграцията на ВЕИ, гъвкавост и цифровизация.
  • Фосилна зависимост и възможни икономии: ЕС е похарчил над 400 млрд. евро за внос на изкопаеми горива през 2023 г. – сума, която може да бъде намалена със 150 млрд. евро годишно чрез електрифициране на транспорта и отоплението.
  • Данни за нови тенденции:
    • Центровете за данни вече поглъщат над 3% от електропотреблението в ЕС, с прогнозирано утрояване до 2030 г., което ще натовари локалните мрежи.
    • Инсталираният капацитет на батерии е нараснал с над 50% през 2024 г. и ще надхвърли 13 GW до края на 2025 г., но до 2030 г. ще са нужни поне 60 GW, за да се постигне адекватна системна гъвкавост.
    • Продажбите на електромобили се възстановяват през 2025 г., като пазарният им дял достига 24% в първите месеци на годината, но високите цени и инфраструктурните ограничения остават съществена бариера.

Повтарящи се препоръки

  1. Ускорено нарастване на ВЕИ-мощностите – ЕС трябва да удвои инсталираните си ВЕИ мощности до 2030 г., добавяйки над 800 GW само за пет години.
  2. Стратегически инвестиции в мрежи – цифровизация, киберсигурност и изпреварващи инвестиции са ключови за справяне с масовото включване на ВЕИ и нови потребители.
  3. Засилване на политическите сигнали и финансирането – нужни са стабилни регулаторни рамки, които да стимулират инвестиции в мрежи, съхранение и гъвкавост.
  4. По-целенасочена подкрепа за индустрията – без ясни пазарни стимули, ЕС рискува да изостане в стратегически сектори като батерии и производство на ВЕИ компоненти.
  5. Подкрепата за съхранение и гъвкавост трябва да се приоритизира пред добавянето на повече соларна и вятърна енергия.
  6. Регионалните ценови различия трябва да бъдат намалени, за да се гарантира справедливост за потребителите.
  7. Потреблението на центровете за данни остава трудно за прогнозиране, което подчертава необходимостта от взаимосвързана мрежа. 
  8. Реакцията от страна на търсенето трябва да бъде основният приоритет за гъвкавост през следващите две години.
  9. И най-важното: данъчното облагане на електроенергията трябва да бъде намалено, за да се помогне на потребителите и да се отключи електрификацията.

Повече информация и линкове към доклада:

  1. Прессъобщение.
  2. Основни акценти.
  3. Power Barometer 2025 – пълен текст на доклада.

---

ИЗТОЧНИК: ИНСТИТУТ ЗА ЕНЕРГИЕН МЕНИДЖМЪНТ