Председателят на БТПП с коментар относно подписания Меморандум за сътрудничество между работодатели, синдикати и правителство

На 9 юни 2025 г. беше подписан Меморандум за сътрудничество между АОБР (Българската търговско-промишлена палата КРИБ, АИКБ, БСК), синдикатите КТ „Подкрепа“, КНСБ, и правителство във връзка с въвеждането на еврото за недопускане на необосновано повишаване на цените на стоките и услугите.

Работодателските организации поеха ангажимент да съдействат за коректно отразяване на плюсовете и минусите от въвеждането на еврото, и да съдействат за предотвратяване на спекулативни търговски практики.

БТПП следи развитието на европейската валута внимателно още от нейното създаване. Досега се констатира, че като цяло ползите за съответна страна, въвеждаща еврото, са в преобладаващата си част положителни, като разбира се, се отчитат известни затруднения основно в дейността на търговията и главно заради паралелното функциониране на две валути.

В публичното пространство се изказват мнения, че трябва да вземем пример от страни, като Полша, Чехия, Унгария, Румъния, които са членки на ЕС, но нямащи планове към скорошно присъединяване към Еврозоната. Статистиката за последните години показва за тези държави, в периода, когато пътят за присъединяване на България към Еврозоната стана по-ясен, че ръстът на БВП на България през 2024 г. е 2.8 %, за разлика от Румъния и Унгария, където той е под 1 %. Единствено Полша постига ръст на БВП от 2.9 %.

При показателя брутен държавен дълг, като процент от БВП, през 2024 г. България показва 24.1 %, докато Унгария – 73 %, Полша – 55 %, Румъния – 54 %. Данните  показват, че страни, които не предприемат политика за присъединяване към Еврозоната, а продължават да използват собствена валута, са сериозно задлъжнели. Големият дълг от макроикономическа гледна точка е тежест за бъдещите поколения на тези държави.

Подобна е и ситуацията с инфлацията. През 2024 г. България има 2.6 % инфлация, докато Унгария – 3.7 %, Полша – 3.7 %, а Румъния – 5.8 %.

При дефицита на платежния баланс България отново е по-добре, отколкото групата на посочените страни – само с 3 % дефицит, докато Унгария е с 4.9 %, Полша – 6.6 %, Румъния – 9.3 %. Данните показват трайна тенденция за увеличаване на дълга на тези страни.

По адрес на притесненията за паралелното действие на две валути в кратък период от време, БТПП е длъжна да опресни паметта на българите, връщайки се назад във времето, когато „добри“ специалисти и финансисти свалиха драстично себестойността на българския лев и вкараха страната в хиперинфлация. За периода от средата на 1996 г. до средата на 1997 г. инфлацията достигна 500 %.

Длъжни сме да припомням, че на помощ за спасението на българската икономика дойде първо германската марка, а впоследствие и възприетото от Германия евро. Благодарение на тези две валути, курсът на българския лев не се измени с нито цент от първоначално заложения през 1997 г. във валутния борд 1.95583 лева за марка/евро.

Можем спокойно да заявим, че притесненията от въвеждането на еврото са безпочвени.

Опирайки се на опита ни от 1997 г., БТПП не се съмнява, че както гражданите, така и банките ще се справят успешно с превръщането на своите левове в евро. Апелираме за мобилизация на всички фактори, влияещи върху обществените нагласи за по-безболезнено преминаване към еврото, а не да засилваме притесненията на хората, нямащи задълбочени познания във финансовия сектор.

По отношение на спорния въпрос дали трябва сега да влезем в еврозоната или след време, трябва да отбележим, че по време на престоя си във валутния борд България спазваше всички изисквани показатели. Дори успяхме за определен период от години да имаме бюджетен излишък. Годините, в които бяхме във валутния борд, ни спираха да реализираме по-висок икономически растеж.

БТПП изразява удовлетворение от подписването на Меморандума и ще положи усилия той да бъде изпълнен.