Преразглеждане на управлението на Енергийния съюз: по-опростено отчитане и по-силна връзка с инвестициите

Материалът представя резюме на анализа „Revision of the Regulation on the Governance of the Energy Union and Climate Action“ на Liselotte Jensen и Agnieszka Widuto, Европейска служба за парламентарни изследвания (EPRS), октомври 2026 г., PE 796.987. Публикацията разглежда подготвяна инициатива на Европейската комисия, а не вече представено законодателно предложение.

Европейската комисия планира да представи предложение за преразглеждане на Регламента относно управлението на Енергийния съюз и действията в областта на климата през четвъртото тримесечие на 2026 г. Целта е действащата рамка да бъде актуализирана и опростена, като същевременно се засили способността ѝ да подпомага постигането на енергийните и климатичните цели след 2030 г.

Регламентът обединява изискванията за планиране, отчитане и наблюдение на напредъка. Основен инструмент са националните планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК). Според разгледания в анализа преглед на Комисията от 2024 г. рамката като цяло е изпълнила първоначалното си предназначение: подобрила е съгласуваността на енергийното и климатичното планиране, координацията и достъпността на информацията.

Прилагането обаче показва устойчиви слабости. Качеството и обхватът на националните планове се различават значително, представянето им често закъснява, а информацията в някои области остава непълна или несъгласувана. Само четири държави членки са представили окончателните си актуализирани НПЕК до крайния срок през юни 2024 г. Оценка на окончателните планове от 2020 г. показва, че 53% от препоръките на Комисията са били изпълнени частично, а 13% – не са били изпълнени.

Обсъждани направления за промяна

Една от разглежданите възможности е опростяване на структурата на целите чрез ограничен брой водещи цели и набор от ключови показатели за изпълнение (KPI). Комисията обсъжда работен диапазон от около 20-40 показателя. Те биха могли да обхващат възобновяемата енергия, първичното и крайното енергийно потребление, електроенергийната междусистемна свързаност, електрификацията, зависимостта от изкопаеми горива и поглъщанията на въглерод. Конкретният подбор остава открит.

Друго направление е намаляването на дублиращите се изисквания за отчитане. Сред обсъжданите идеи са по-широко автоматично използване на данни от Евростат, по-гъвкави образци и по-ясно разграничаване между информацията за стратегическо планиране и данните за наблюдение на изпълнението. Разглежда се и по-тясно съгласуване или обединяване на НПЕК, дългосрочните стратегии и двугодишните доклади за напредъка в обща рамка за планиране.

Особен акцент се поставя върху превръщането на НПЕК в по-практически насочени инвестиционни и реформени стратегии. Плановете често не съдържат достатъчно подробности за инвестиционните потребности, източниците на финансиране и макроикономическите ефекти на мерките. Комисията разглежда възможности за по-тясна връзка с Европейския семестър и с предложените национални и регионални планове за партньорство по многогодишната финансова рамка за 2028–2034 г.

Обсъжда се също по-системно използване на моделиране, общи референтни сценарии и прогнозни анализи. Това би позволило да се оценява не само постигнатият напредък, но и дали планираните политики и мерки могат да осигурят бъдещите резултати. Отчитането на адаптацията към изменението на климата би могло да отразява по-ясно устойчивостта на критичната инфраструктура, включително енергийната система.

Възможни промени се разглеждат и по отношение на недостатъчния напредък. Действащата рамка разчита в значителна степен на оценки и необвързващи препоръки на Комисията. Сред обсъжданите варианти са по-структурирани оценки на изпълнението и по-ясна връзка между установените пропуски и коригиращите действия, но конкретният подход все още не е определен.

Различия в позициите

Анализът отчита различни виждания за необходимия обхват на реформата. Полша подкрепя запазване на действащия регламент без допълнителни задължения за планиране, а Унгария също смята съществуващия механизъм за до голяма степен достатъчен. Словения настоява за по-съществено преразглеждане.

Различия има и относно енергийните цели след 2030 г. Петнадесет членове на Ядрения алианс, включително България, подкрепят технологично неутрална и гъвкава рамка с обща цел за чиста енергия, обхващаща ядрената и възобновяемата енергия. Други организации, сред които CAN Europe и EREF, настояват за запазване на обвързващи цели за възобновяемата енергия.

Eurelectric предлага цел за чиста електроенергия на равнище ЕС, съчетана с необвързващи национални показатели за електрификация. Организацията подкрепя и по-подробна инвестиционна информация в НПЕК, по-добро отразяване на потребностите от развитие на мрежите и засилена доброволна регионална координация. ENTSO-E препоръчва по-силно регионално сътрудничество, съпоставими данни и опростено отчитане, като националните планове за развитие на мрежите останат основните инвестиционни планове за мрежовата инфраструктура.

Европейският парламент последователно подкрепя по-интегрирано управление, съгласуване между мрежовото планиране и НПЕК, по-добро наблюдение и по-ефективни механизми за прилагане. В свои резолюции той поставя акцент и върху отчитането и постепенното премахване на субсидиите за изкопаеми горива, както и върху финансирането на чистата енергийна инфраструктура.

Източник: Liselotte Jensen и Agnieszka Widuto, EPRS, октомври 2026 г., PE 796.987. Изразените в анализа становища са отговорност на авторите и не представляват непременно официална позиция на Европейския парламент.

Източник: Институт за енергиен мениджмънт