Българската наука спечели от 2007 г. досега 138 млн. евро от Рамковите програми

Български организации печелят 138 млн. евро за научни из­следвания и иновации от началото на членството на страната ни в ЕС. Средствата са по 6. и 7. Рамкова програма (2006 – 2014), от техния наследник – „Хоризонт 2020“, и от програма COST. В тази сума влизат както европейските сред­ства, така и национално съфинансиране. Това по­казват обобщените данни на дирекция „Наука“ на МОН – национален коор­динатор на участието ни в програмите.

В момента тече третата година на изпълнение на Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“. По последни данни участниците от България са 134 органи­зации, които работят по 180 проекта.

Те са спечелили над 23 млн. евро. Най-ак­тивната българска орга­низация е Софийският университет „Св. Климент Охридски“ със 7 проек­та. Работата по тях носи близо 1,5 млн. евро.

Според статистиката на ЕК страната ни все още е плах иноватор и е сред държавите с най-слаб процент на успеваемост при кандидатстването за финансиране.

„След излизането на до­клада на Сметната палата за „Хоризонт 2020“ дирек­ция „Наука“ изготви план за действие, в който са включени конкретни мерки по всяка от 11-те препоръки на одита. През последните 5 месеца работим активно за тяхното изпълнение“, съобщава за „Аз-буки“ главният експерт от Ди­рекцията Димитър Асенов. Той подчертава, че като национален координатор, МОН може да популяри­зира Програмата и да под­крепя желаещите да канди­датстват, но инициативата за писането на проекти е изцяло в ръцете на екипи­те. В момента се обявяват покани за конкурсни пред­ложения от двугодишната програма за 2016 – 2017 г. В края на тази година започва дискусията за след­ващата – 2018 – 2020 г. Предстоят заседания на програмните комитети с представители на страните членки по всяко едно от 18- те тематични направления на „Хоризонт 2020“, където ще стане ясно как ще бъдат разпределени оставащите 30 млрд. евро.

„На тези заседания е ключова ролята на бъл­гарските представители в програмните комитети. Очакваме от тях да аргументират предложения по работ­ната програма, така че българската наука да се припознае в поканите за кандидатстване – да бъдат определени теми, в които нашите учени са силни. Разбира се, те трябва да са в съответствие с об­щоевропейските цели за развитие. След това идва ролята на националните контактни лица. Те участ­ват в специализирани обу­чения в Брюксел за канди­датстването по програмите и трябва да популяризират у нас получената информа­ция“, казва Асенов.

От дирекция „Наука“ вече са провели срещи с програмните комитети и с националните контактни лица по всяко едно от 18-те направления.

Търсят се и нови представители в тематичните комитети и за контактни лица, които да са по-ефективни в ангажиментите си към българските учени.

Целта е всеки от българ­ските представители да бъде максимално активен в популяризирането на Програмата, създаването на контакти с потенциални чуждестранни партньори и подкрепата на родните кандидати. Дирекция „На­ука“ организира и инфор­мационни дни по всяко от 18-те тематични направ­ления. А през октомври и ноември са проведени над 10 практически обучения с над 200 учени и предста­вители на бизнеса.

„Конкуренцията по Про­грамата безспорно е огро­мна. Ненапразно се казва, че тя е програма за отлич­ници. Има сформирани партньорства между воде­щите западноевропейски държави още от 1. и 2. Рам­кова програма, които имат много силни позиции“, казва Асенов. Но 180-те проекта с българско учас­тие потвърждават, че „Хоризонт 2020“ не е не­достъпна за нашите учени. От огромно значение за успеха на един проект е да се изпълнява от кон­сорциум от партньори от различни държави, в който да присъстват най-силните научни центрове в света. „Българските учени имат контакти с най-добрите в съответното направление. Пример за това е Институ­тът по информационни и комуникационни техноло­гии при БАН, който работи с Техническия университет във Виена. Такива връзки са устойчиви и носят ог­ромни ползи на родните научни институции“, под­чертава Асенов. От голямо значение за създаването на подобни коалиции имат нашите представители в програмните комитети, които по време на заседа­нията могат да създадат контакти с колегите си от други страни.

Източник: в. "Аз-буки"