Националната карта на висшето образование в Република България (НКВОРБ) е разработена, приета и се актуализира в съответствие със Закона за висшето образование. Картата се актуализира ежегодно с решение на Министерския съвет. Тя съдържа актуална информация за съответствието на съществуващата профилна и териториална структура на висшето образование със социално-икономическото развитие и потребностите на пазара на труда. НКВОРБ за 2025 година е приета с решение на МС от 9 април 2026 година. Електронната версия на НКВОРБ за 2025 г. е публикувана на rsvu.mon.bg/#/map
В актуалната профилна и териториална структура на висшето образование в България продължават да съществуват различни по своя характер и дълбочина дисбаланси, включително по отношение на търсенето и предлагането на образователни услуги и реализацията на завършилите на пазара на труда. Това става ясно от Национална карта на висшето образование в Република България (НКВОРБ) за 2025 година.
Картата съдържа информация за актуалното състояние на висшето образование в страната и категоризира различните професионални направления, специалности от регулираните професии и висши училища в зависимост от интереса на кандидат-студентите и реализацията на завършилите на пазара на труда, включително на регионално ниво и определя насоките на националните политики спрямо тях.
Местата за обучение на студенти във висшите училища са над два пъти повече от броя на студентите през учебната 2024/2025 година, но две поредни година се отбелязва намаление
Броят на местата за обучение на студенти в българските висши училища е над два пъти по-голям от броя на действащите студенти. Общият капацитет за обучение на студенти, определен от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) през 2025 година е 409 345 места спрямо 418 104 през предходната година и 419 159 студенти през 2023 г. Тенденцията на постоянно увеличение на капацитета се пречупи и вече втора поредна година се отчита намаление на капацитета. Спадът се ускорява от 0.3% през 2024 г. до 2% през 2025 г.
Броят на действащите студенти представлява едва 46.6% от определения от НАОА капацитет при 43.7% през 2024 година и 42.9% през 2023 година. Неизползваният капацитет е неравномерно разпределен по професионални направления. В общо 12 професионални направления и 7 специалности от регулираните професии се използват под 30% от наличния капацитет. От тези 12 професионални направления почти всички са приоритетни, а две са сред направленията с най-висок очакван бъдещ недостиг на пазара на труда.
В най-висока степен се използва капацитетът в някои от здравните направления (вкл. ПН „Медицина“, ПН „Дентална медицина“ и някои регулирани професии от ПН „Здравни грижи“), както и ПН „Педагогика“, ПН „Теория и управление на образованието“, ПН „Изобразително изкуство“ и ПН „Театрално и филмово изкуство“.
В 10 висши училища се наблюдава превишаване на утвърдения капацитет в отделни направления, като в седем случая превишението е над 10%. В повечето случаи става въпрос за краткотрайни отклонения, но в три случая превишението продължава три поредни години. По-разпространен е обратният случай, на слаба запълняемост на капацитета по професионални направления във ВУ – в над 90 случая (в 33 ВУ) се наблюдава запълняемост под 25%, като в повечето случаи това продължава три поредни години.
Броят на регистрираните действащи студенти през пролетта на учебната 2024/2025 година е 190 650, от които 16 532 (8.67%) са чуждестранни граждани.
Най-масовите професионални направления в национален мащаб са „Икономика“, „Педагогика“, „Медицина“, „Администрация и управление“, „Педагогика на обучението по …“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Информатика и компютърни науки“ и „Право“. В тези осем направления се обучават над половината действащи студенти в национален мащаб. В останалите 44 направления се обучават общо по-малко от половината студенти в страната.
Пълните данни ТУК