По инициатива на Бюрото на Съвета на браншовите организации при БТПП бе проведена среща с участието на представители на браншови организации, членове на Съвета, за запознаване с теми, от значение за развитието на българския бизнес.
Темата „От енергиен преход към конкурентоспособност“ бе представена от д-р инж. Веселин Тодоров, председател на Сдружение „Соларна академия България“. В представянето си лекторът акцентира върху резултатите от проведения в началото на юни в София „Грийн транзишън форум“ /Green Transition Forum/, чийто официален старт бе даден от Енрико Лета, бивш премиер на Италия, инициатор на европейската кампания "Една Европа, Един пазар" – мегапроект за бързи действия със законодателни и политически инициативи. Амбицията е темата за единния пазар да излезе от рамките на експертния дебат и да се превърне в политически проект с широка подкрепа от бизнеса, академичните среди и националните правителства. Според Лета, проблемът на Европа не е липсата на капитал, а невъзможността той да бъде мобилизиран ефективно в рамките на общия пазар. Той счита, че от способността на ЕС да преодолее тази фрагментация ще зависи дали Съюзът ще успее да запази икономическата си тежест в свят, доминиран от големи и все по-консолидирани икономически блокове.
Според Лета Европейският съюз е изправен пред исторически избор - или да ускори интеграцията си и да изгради реален общ икономически капацитет, или постепенно да загуби способността си да влияе върху глобалните процеси.
"Не искаме да бъдем колония на Съединените щати и не искаме да бъдем колония на Китай. Искаме да бъдем европейци", заяви Лета в интервю за Euronews. превръщайки тази фраза в своеобразен политически слоган на новата инициатива.
Той счита, че Европейският съюз разполага с необходимите предпоставки, за да остане сред водещите световни икономически сили - индустриална база, технологичен капацитет, човешки ресурс и значителни финансови активи.
Реално Софийската инициатива стана платформа за диалог между институции, бизнес и гражданско общество в подкрепа на европейските реформи за ускоряване на конкурентоспособността.
Темите, поставени в София, бяха в синхрон с основните акценти в доклада на Лета - по-добра свързаност между държавите членки, по-лесен достъп до капитал, намаляване на регулаторните бариери и ускоряване на инвестициите в индустриална модернизация.
Фокусът на форума бе върху три ключови стълба на промяната:
• Конкурентоспособност
Европа трябва да се съревновава по свои правила. Разгледани бяха въпроси как може да се преосмисли индустрията, да се развие кръговата икономика, да се засили енергийната, регионалната и транспортната свързаност и как следващата Многогодишна финансова рамка може да отрази приоритетите на Европейския компас за конкурентоспособност и Зелената индустриална сделка.
• Иновации
Коментирано бе, че в Европа, която трябва да бъде конкурентна чрез креативност и технологии, иновациите са двигателят на напредъка. Подчертана бе ролята на изкуствения интелект, полупроводниците и дигиталната трансформация в преобразяването на индустрията и обществото. Място бе отделено на образованието, уменията и трудовите пазари, които да се адаптират, за да се възползват от новите възможности, да стимулират пробиви в здравеопазването и други стратегически сектори и да подготвят гражданите за професиите на бъдещето.
• Сигурност
Европа трябва да защити бъдещето си – от отбраната и енергетиката до водната сигурност, киберустойчивостта и ежедневната защита, чрез сътрудничество, инвестиции и индустриален капацитет, защитата на цифровата и енергийната инфраструктура, устойчивото управление на водните ресурси и предпазването на гражданите от климатични и природни рискове.
В заключение бе отбелязано, че Форумът в София се утвърди като платформа за стратегически разговор, която усилва гласа на Централна и Източна Европа в дебата за конкурентоспособността на ЕС. Значението на форума е голямо, за което говори фактът, че от създаването си към момента той събира над 20 000 участници и повече от 1 200 лектори от 40 държави – представители на институции, бизнес и академични среди, неправителствения сектор, иноватори и глобални партньори. Той се утвърждава като пространство за открит и съдържателен диалог за визията на Европа за зелена и икономическа трансформация.
Втората тема на срещата на браншовите организации - „ESG регулации - предизвикателства и възможности“, бе представена от инж. Мартин Янев, зам.-председател на Клъстер „Зелен транспорт“. Лекторът запозна участниците с Новата регулаторна реалност в ЕС – екологичното, социалното и корпоративно управление /ESG/, която вече е трансформирана в задължителен бизнес стандарт за устойчивост. Разгледани бяха основните ESG стълбове, а именно:
- Директива CSRD, която задължава над 50000 компании в ЕС да разкриват детайлна, одитируема информация относно въздействието си върху хората и планетата;
- Таксономия на ЕС, единна научна класификационна система за определяне кои икономически дейносте реално се считат за екологично устойчиви.
- Директива CSDDD – налага строг надзор и дължима грижа за правата на човека и опазването на околната среда по цялата световна верига на доставки.
Показана бе графика за готовността на бизнеса по сектори. Най-подготвени са секторите „енергетика“ и „комунални услуги“ – 75% отговарят на изискванията; следват секторите „финанси“ и „банкиране“ – 65%; на трето място са секторите „производство“ и „индустрия“ – 45%. При малките и средни предприятия /МСП/ само 25% са подготвени.
Като основни предизвикателства се посочват: високата административна тежест; проследяване на Scope 3 емисии; ефектът на домината, риск от „зелено промиване“.
Представени бяха възможностите за развитие: по-евтин и лесен капитал; конкурентоспособно предимство. В заключение лекторът запозна присъстващите с Графика за въвеждане на директивата по години: 2024, 2025, 2026 и 2028 – пълно въвеждане.
Инж. Мартин Янев запозна участниците в срещата с предложения от Асоциация по железопътна сигнализация, автоматика, комуникация и индустрия, изготвени от д-р Людмил Иванов, на тема „Предложения за повишаване конкурентоспособността на железопътния транспорт в Р България“. Документът ще бъде предоставен на вниманието на Министерство на транспорта.
При завършване на срещата участниците изразиха задоволство за представените и дискутирани теми, изключително полезни за развитие на българския бизнес.