СТИВ - АЛМАТИ
В Казахстан отдавна говори за необходимостта от намаляване на зависимостта от руските експортни маршрути. Резултатите от първото тримесечие на 2026 г. разкриха обаче неприятна реалност: все още няма алтернатива на КТК. Междувременно страната се готви да увеличи производството в Тенгиз и Кашаган, което само увеличава зависимостта ѝ от система, намираща се извън нейния контрол. Дългогодишните разговори за диверсификация все още не са се превърнали в реална алтернатива и това са рискове за казахстанската икономика.
През първото тримесечие на 2026 г. два ключови експортни маршрута за казахстански петрол едновременно са показали спад в обемите. Причините за спада обаче са били напълно различни.
От една страна, износът през нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан (БТД), който Казахстан разглежда като основен алтернативен маршрут, заобикалящ Русия, е спаднал с почти 10%. От друга страна, доставките през Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК), който обработва по-голямата част от износа на казахстански петрол, са спаднали с почти една четвърт.
На пръв поглед ситуацията изглежда тревожна. Но тези цифри прикриват подълбоки процеси, свързани с геополитиката, инфраструктурните ограничения и бъдещето на цялата петролна индустрия на Казахстан.
По данни на BOTAŞ (отговорна за експлоатацията на турския участък на БТД) и Държавния статистически комитет на Азербайджан, приблизително 47 милиона барела петрол са били транспортирани през БТД от януари до март 2026 г., което е намаление с почти 10% в сравнение със същия период на миналата 2025 година. Общият обем на транзита е възлизал на приблизително 6,2 милиона тона петрол, като азербайджанският петрол формира над 82% от този обем. Останалите обеми са били от Казахстан и Туркменистан.
Този спад може да изглежда като влошаване на ситуацията с алтернативния маршрут, но за Казахстан картината е малко по-различна. Обратно, доставките на казахстански петрол през Азербайджан продължават да растат. Според KazTransOil, претоварването на петрол през БТД от януари до март 2026 година се е увеличило с 26 000 тона в сравнение с предходната година, достигайки 346 000 тона.
Според Азербайджан, натрупаният обем на казахстански петрол (2023–2026 г.), транзитиран през БТД, вече е достигнал приблизително 4 милиона тона, включително 3,8 милиона тона от Тенгиз и 200 000 тона от Кашаган.
Всъщност, спадът в общото използване на БТД се дължи предимно на намаляване на азербайджанските обеми и колебания в регионалния добив, а не на спад на казахстанския износ.
Проблемът е другаде: дори 4 милиона тона изглеждат незначителни в сравнение с целия износ на петрол от Казахстан. За сравнение, 13,4 милиона тона петрол са били превозени през КТК само през първото тримесечие на 2026 г. В нормални години над 80% от целия износ на казахстански петрол преминава през този маршрут. По този начин БТД все още не замества КТК, а само го допълва.
Много по-сериозно събитие е намаляването на доставките по КТК. През първото тримесечие на 2026 година консорциумът е транспортирал 13,4 милиона тона петрол, в сравнение със 17,8 милиона тона година по-рано. Този спад възлиза на почти 25%. Причините за този спад не е намаляване на добивите в казахстанските находища. Основният фактор е последствията от атаките срещу инфраструктурата на морския терминал на КТК близо до Новоросийск.
В края на 2025 г. едно от трите изнесени едноточкови швартовни места (Оutrigger mooring device-2) е било сериозно повредено при атака на морски дронове. Оттогава терминалът на практика работи само с два кея вместо с три. Бурните метеорологични условия в Черно море също са оказали влияние.
За Казахстан това събитие е поредното напомняне колко силно износът му зависи от инфраструктурата, разположена в Русия и е пряко свързана с военните рискове в Черноморския регион. Важно е да се отбележи, че дори временното спиране само на един OMD веднага довежда до многомилионни загуби при изпомпваните обеми. И въпреки всичко, именно през тази система преминава по-голямата част от петрола, добиван в Тенгиз, Кашаган и Карачаганак – основните добивни активи на страната.
През първото тримесечие на 2026 г. само националната компания КазМунайГаз (KMG) е транспортирала през КТК приблизително 2,8 милиона тона. От началото на руско-украинската война Казахстан многократно е заявявал необходимостта от диверсификация на експортните си маршрути. Ясно е обаче, че това е практически невъзможно да се постигне бързо. КТК има капацитет да транспортира 72,5 милиона тона казахстански петрол годишно (общият капацитет на системата, включително руските обеми, е 83 милиона годишно). В момента няма алтернативен маршрут със сравним капацитет. Дори ако Казахстан увеличи доставките чрез БТД до 8–10 милиона тона годишно, това пак ще бъде само малка част от обема на износа на страната.
Допълнителни ограничения създава недостигът на танкерни флотилии в Каспийско море, ограничения капацитет в пристанищата Актау и Курик, както и от азербайджанската инфраструктура, необходимостта от координация със SOCAR, Азербайджан, Грузия и Турция, и по-високите логистични разходи в сравнение с Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК). В резултат на това КТК остава найевтиният, най-мощният и технологично най-удобният маршрут за износ на казахстански петрол.
Въпреки това усилията за диверсификация продължават. Казахстан постепенно увеличава обемите на превозите през БТД, развива Транскаспийския международен транспортен маршрут (TМТМ), модернизира морските си пристанища, разглежда разширяването на танкерния си флот в Каспийско море и проучва възможността за увеличаване на превозите през нефтопровода Баку-Супса (Каспийско-Черно море) и други маршрути. Повечето от тези проекти обаче изискват многомилиардни инвестиции и няколко години реализация.
На фона на спада в обемите на транспортирането на петрол се появявя и друг чувствителен въпрос. През май министърът на енергетиката на Казахстан потвърди, че акционерите на КТК обсъждат промени в тарифите за транспортиране на петрол. За вземането на решение е необходим консенсус между всички членове на консорциума. Казахстан е за запазване на сегашните условия.
Дискусиите за тарифите започват на фона на няколко едновременни събития. Украйна наскоро е започнала често да атакува руските терминали за износ на петрол. Тя обаче не засяга КТК по препоръка на Съединените щати. КТК се готви за големи инвестиции и модернизация на своя морски терминал, а консорциумът планира рекордни обеми на претоварване на петрол.
Настоящата дискусия около тарифите на КТК вероятно няма да е еднократна. Това е първият знак, че през следващите години Казахстан ще трябва да избира: или да инвестира десетки милиарди долари в създаването на жизнеспособни алтернативи, или да приеме, че цената на достъпа до световния пазар на петрол няма да се определя в Астана.
През 2024 г. КТК е транспортирал приблизително 63 милиона тона петрол, генерирайки приходи от приблизително 2,3 милиарда долара. Тарифата е приблизително 37 долара на тон петрол. Приходите на КТК през 2023 г. са били приблизително 2,3 милиарда долара, като дивидентите за акционерите са възлизали на 1,34 милиарда долара. КТК е една от най-печелившите инфраструктурни системи в постсъветското пространство.
Ако хипотетично се приемат увеличението на тарифите с поне 10%, тогава при настоящите обеми на транспортиране (63-72 милиона тона годишно), допълнителните приходи за консорциума биха могли да достигнат 230-250 милиона долара годишно. А ако обемите се увеличат до планираните 72 милиона тона, ефектът би бил още по-голям.
Акционери в КТК са: Русия – 31%, Казахстан – 20,75%, Chevron – 15%, Lukoil – 12,5%, ExxonMobil – 7,5%, Shell – 7,5%, Rosneft – 3,75%, Eni – 2%.
Настоящото противопоставяне на Казахстан срещу увеличението на цените косвено подсказва, че Астана се опасява от нарастващи логистични разходи за Тенгиз, Карачаганак и Кашаган, точно когато се очаква вътрешното производство да се увеличи рязко след разширяването на Тенгиз.
Казахстан в момента се намира в стратегическо затруднение. От една страна, страната активно разработва алтернативни маршрути и се опитва да намали зависимостта си от Русия. От друга страна, по-голямата част от износа на петрол продължава да преминава през Русия. Освен това, стартирането на нови проекти в Тенгиз и по-нататъшният растеж на добива в Кашаган обективно ще увеличат нуждата от капацитет на КТК.
Следователно е в интерес на Казахстан да съхрани стабилната работа на КТК, тъй като без нея петролната индустрия на страната просто няма да може да изнася необходимите обеми и постепенно да разширява алтернативните маршрути през Каспийско море, дори ако те в момента са икономически по-малко ефективни.
Изготвил: Атанас Ненов, Ръководител на СТИВ – Алмати