Социалният диалог – решаващ фактор за справедливата зелена и дигитална трансформация на металния сектор

Проектът SoDi – „Подкрепа за прилагането на Европейската индустриална сделка със засилен социален диалог в европейския металургичен сектор“, поставя в центъра на вниманието ролята на социалния диалог като ключов инструмент за справедлив и устойчив индустриален преход.

Инициативата, съфинансирана от Европейската комисия, обединява синдикати и работодателски организации от България, Полша, Сърбия, Франция и Северна Македония, в партньорство с европейските социални партньори CEEMET и IndustriAll Europe. Целта е да се оцени доколко съществуващите механизми на социален диалог реално подкрепят работниците и предприятията в условията на ускорена зелена и дигитална трансформация.

В рамките на проекта бе проведено проучване, базирано на анкети, фокус групи, интервюта и анализ на политики. Експерти на Българската търговско-промишлена палата обобщиха резулатите. Те разкриват общи тенденции в петте участващи държави:

⇒ Социалният диалог съществува формално, но е слаб по съдържание.
Макар да има тристранни съвети, колективно договаряне и консултативни органи, те рядко влияят върху стратегическите решения за индустрията и заетостта. В много случаи диалогът е процедурен и реактивен, вместо проактивен и ориентиран към бъдещето.

⇒ Големият пропуск: преходът без работниците
Един от най-сериозните проблеми, идентифицирани от проекта, е почти пълната липса на социален диалог относно зеления и дигиталния преход.
В страни като Франция и Сърбия трансформацията често се управлява едностранно от работодателите като „технически въпрос“, без ранно участие на синдикатите. Подобни практики се наблюдават и в България и Полша.

Резултатът?

• Повишена несигурност сред работниците;
• Страх от загуба на работни места;
• Пропуснати възможности за съвместно управление на промяната.

⇒ Качество на заетостта – две скорости
Докладът показва ясно разделение:

• В големите предприятия, особено с чуждестранна собственост, условията на труд обикновено са по-добри, заплатите – по-високи, а безопасността – по-добре гарантирана.
• В малките и средни предприятия по-често се срещат временни договори, нередовно заплащане и по-слаба защита на работниците.

Особено проблемни остават условията в Сърбия и Северна Македония, където прилагането на трудовото законодателство е непоследователно, а комитетите по здраве и безопасност често липсват.

⇒ Как се позиционира България?
В българския контекст докладът подчертава необходимостта от:

• По-силен институционализиран социален диалог;
• По-добро планиране на индустриалната трансформация;
• Инвестиции в преквалификация и обучение;
• По-добър достъп до национално и европейско финансиране за работници и предприятия.

⇒ Пет държави – общи предизвикателства
Въпреки различията, страните споделят сходни проблеми:

Държава	Основно предизвикателство
България	Необходимост от по-силен диалог и обучение
Франция	„Диалог по форма“, но не и по същество
Северна Македония	Слабо прилагане на трудовото право
Полша	Липса на ясна индустриална стратегия
Сърбия	Слабо участие на работниците в управлението

Ключовият извод е ясен: Без силен социален диалог няма справедлив индустриален преход.

Докладът препоръчва:

• Инвестиране в капацитета на синдикатите и работодателските организации;
• По-ранно включване на социалните партньори в решенията за зеления и дигиталния преход;
• По-добро прилагане на трудовото законодателство;
• Реално, а не формално тристранно сътрудничество.

Заключение
Металният сектор стои на кръстопът. Зеленият и дигиталният преход могат да донесат нови възможности, но само ако работниците, синдикатите и работодателите участват равноправно в процеса.

Проектът SoDi ясно показва, че социалният диалог не е бюрократично изискване – той е предпоставка за устойчив растеж, достойни работни места и конкурентоспособна индустрия.

Вижте целия доклад  на български, английски, македонски, сръбски и френски език  тук.