Снимка: Служба за централни комуникации на Казахстан
Изготвил: Атанас Ненов, Ръководител на СТИВ – Алмати
Преструктурирането на световната търговия увеличи значението на Каспийския регион и отвори нови възможности за сътрудничество между Казахстан и Азербайджан. Днес двете страни постепенно излизат отвъд традиционното транзитно сътрудничество, развивайки търговия, логистика и съвместни проекти. Една от ключовите цели е удвояване на взаимния търговски оборот до 1 милиард долара.
Транскаспийският международен транспортен маршрут (ТМТМ), или т.нар. Среден коридор, свързващ Китай, Казахстан, Каспийско море, Азербайджан, Грузия, Турция и европейските страни, постепенно се превръща в един от основните транспортни маршрути в Евразия. Той формира основата за растежа на търговския оборот между Астана и Баку.
През последните седем години обемът на превозите по маршрута са се увеличили повече от пет пъти, достигайки 4,5 милиона тона. През 2026 година се очаква растежът да достигне 5,2 милиона тона, а до 2029 г. контейнерният трафик може да се увеличи четири пъти, достигайки 300 000 TEU ((Twenty-foot Equivalent Unit е стандартна условна мерна единица в международната логистика и морския транспорт, като един TEU се равнява на обема на един стандартен 20-футов транспортен контейнер), в сравнение със 77 000 през 2025 г.
Растежът вече е очевиден в оперативната динамика: само през първото тримесечие на 2026 година 125 контейнерни влака са преминали през Казахстан по Средния коридор, което е увеличение с 34,4% в сравнение с предходната 2025 година.
За Казахстан развитието на Средния коридор означава не само увеличени приходи от транзит, но и разширен достъп до нови пазари. Обемът на претоварване на товари през пристанището Курик се е увеличил с 22%, достигайки 2,45 милиона тона. Същевременно страната разширява търговския си флот в Каспийско море – до 2028 г. планира да го увеличи до 32 кораба (търговският флот на Казахстан в момента се състои от 18 кораба). Азербайджан от своя страна също засилва логистичните си позиции. Международното морско търговско пристанище Баку в Алят очаква да достигне рекорден обем на обработка от 120 000 TEU през 2026 година.
Модернизираната железопътна линия Баку-Тбилиси-Карс дава допълнителен тласък за развитието на маршрута. Обновеният участък от железопътната линия е бил официално пуснат в експлоатация в началото на юни 2026 г. в Ахалкалаки, Грузия. След като заработи напълно, капацитетът ѝ за превоз ще се увеличи от 1 на 5 милиона тона товари годишно.
Едно от предимствата на маршрута остава скоростта на доставка: пътуването на товари от Сиан, Китай, до границата между Турция и ЕС отнема 13-14 дни. Това е значително по-бързо от морския превоз и по-евтино от въздушния.
Дигитализацията се превръща в допълнително конкурентно предимство. Казахстан и Азербайджан внедряват системи за дигитализация на документооборота и нови системи за обмен на данни между митническите служби. Това ускорява оформянето на товарите, намалява времето за транзит през Каспийско море и превръща маршрута не само в транспортен, но и в дигитален мост между Азия и Европа.
Инвестиции в инфраструктурата
Увеличението на трафика по Средния коридор изисква мащабно подобрение на транспортната инфраструктура. И двете страни активно разширяват капацитета на пристанищата, железопътните линии и логистичните центрове.
Казахстан се фокусира върху модернизирането на пристанищната и железопътната си инфраструктура. Един от ключовите проекти е създаването на контейнерен хъб в пристанище Актау, съвместно с китайската компания Lianyungang Port. След завършването му, капацитетът на контейнерния терминал ще се увеличи повече от четири пъти - от 70 000 на 300 000 TEU годишно. В ход е и драгиране на дъното в акваторията на пристанището, за да се приемат едротонажни кораби.
Продължава и развитието на пристанището Курик. Съвместният проект между KazMunayGas и AD Ports Group предвижда разширяване на капацитета на флота и терминала, което ще позволи увеличаване на обема на превозите през Каспийско море.
Едновременно с това Казахстан модернизира железопътната си мрежа. За да се увеличи капацитетът и да се намалят логистичните забавяния, се изграждат над 1300 км втори коловози по стратегическите участъци Достък-Мойънтъ и Дарбаза-Мактаарал.
Азербайджан също така разширява инфраструктурния си капацитет. В ход е втората фаза на разширение на пристанище Алат, като капацитетът му за обработка ще се увеличи от 15 на 25 милиона тона товари годишно. Контейнерният капацитет също ще се увеличи до 500 000 TEU.
Развитието на Средния коридор се подкрепя и от външни партньори. Китай осигурява увеличен товарен трафик и инвестира в логистичната инфраструктура, Европейският съюз финансира транспортни и дигитални проекти чрез инициативата „Глобален портал“, ОАЕ участва в развитието на пристанищната инфраструктура, а Турция укрепва железопътната свързаност на маршрута с Европа.
Именно тези мащабни инвестиции в инфраструктурата позволяват Средният коридор да се разглежда не само като транзитен маршрут, но и като основа за по-дълбоко икономическо сътрудничество между страните в региона.
Каспийско море не разделя двете страни, а ги обединява. През последните години сътрудничеството между Казахстан и Азербайджан се разширява далеч отвъд традиционната търговия и обхваща транспорта, логистиката, корабостроенето и развитието на инфраструктурата. Един от примерите са поръчките на Казахстан за строителство на контейнеровози и специализирани плавателни съдове в азербайджанските корабостроителници.
На фона на промените в световната търговия и продължаващата геополитическа несигурност, значението на алтернативните маршрути между Азия и Европа само ще нараства. Днес Средният коридор вече не може да се разглежда единствено като регионален проект. Той постепенно се превръща в част от световната транспортна система.
Кои отрасли формират стокообмена
Развитието на Средния коридор оказва влияние не само върху транспортния сектор. Увеличеният товарен трафик, разширената търговия и изпълнението на съвместните проекти създават нови възможности за енергетиката, селското стопанство, промишлеността и цифровите икономики на Казахстан и Азербайджан.
Енергийният сектор остава един от основните бенефициенти. През 2026 година Казахстан планира да изнесе приблизително 1,6 милиона тона петрол през нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, с 400 000 тона повече от предходната 2025 година. Същевременно Казахстан, Азербайджан и Узбекистан разработват проект за „зелен“ енергиен коридор през Каспийско море, насочен към създаване на нови маршрути за доставка на електроенергия и развитие на възобновяема енергия в региона.
Агроиндустриалният комплекс получава значителен тласък. Казахстан увеличава износа си на зърно, ечемик, ориз и други селскостопански продукти за Азербайджан.
Азербайджан, от своя страна, засилва позицията си на регионален център за дистрибуция на храни за страните от Южен Кавказ.
Индустриалното сътрудничество също се разширява. Казахстан увеличава износа си на алуминий, стомана и релсова железопътна продукция, докато Азербайджан изнася тръби, нефто-химикали и материали за строителната и енергийната промишленост.
Развитието на дигиталната инфраструктура е отделно направление. Проектът „Дигитален път на коприната“ предвижда изграждането на първата подводна оптична комуникационна линия по дъното на Каспийско море, с дължина приблизително 380 километра. Тя ще свърже дигиталните мрежи на Казахстан и Азербайджан, ще ускори обмена на данни и ще създаде основа за развитието на дата-центрове и дигитални услуги в региона.
Икономическото сътрудничество между Казахстан и Азербайджан продължава да се засилва. След рекорден търговски оборот от 556 милиона щ. долара през 2023 г., обемът на взаимната търговия се е запазил на сравнимо ниво – 533 милиона щ. долара през 2024 г. и приблизително 470 милиона щ. долара до края на 2025 г.
Въпреки лекия спад в показателите след рекордната 2023 г., страните очакват нов етап на растеж с въвеждането в експлоатация на инфраструктурните съоръжения и увеличаването на капацитета на Средния коридор. На този фон Астана и Баку са си поставили нова цел – да увеличат взаимния търговски стокообмен до 1 милиард щ. долара.
Първите резултати за 2026 г. показват положителна динамика. От януари до март обемът на двустранната търговия е достигнал 81,1 милиона щ. долара. Износът на Казахстан е 67 милиона щ. долара, докато доставките от Азербайджан възлизат на 14,1 милиона щ. долара.
Потенциалът за по-нататъшен растеж остава поради разширяването на географията на товарните превози и появата на нови възможности за износ за страните в региона.
Ставаме свидетели на появата на нова логистична архитектура в Евразия и на виртуално възраждане на историческите търговски връзки между Изтока и Запада. Средният коридор сега се използва не само за транзитни товари, но и за развитието на нови експортни маршрути за страните в региона.
На лице са и мащабните инвестиции в инфраструктурата по целия маршрут – от каспийските пристанища до железопътните линии. Изпълнението на текущите проекти значително ще увеличи пропускателния капацитет на Средния коридор и ще разшири бизнес възможностите през следващите години.
Развитието на Средния коридор постепенно променя характера на отношенията между Казахстан и Азербайджан. Докато сътрудничеството преди се е фокусирало предимно върху транзита, днес то все повече обхваща търговията, индустриалното сътрудничество, цифровата инфраструктура и енергетиката.
Разширяването на тези области осигурява основата за постигане на заявената цел за увеличаване на търговския оборот до 1 милиард щ. долара и засилване на ролята на Каспийския регион като ключов център за търговия и транзит между Азия и Европа.
Изготвил: Атанас Ненов, Ръководител на СТИВ – Алмати