Валутен риск и текущи проблеми на ливанската икономика

СТИВ - Бейрут

От началото на ноември т.г. икономиката на Ливан следва тенденция на ускорен спад. Поради значително понижената валутна ликвидност на финансово-кредитната система и на FX резервите на Централната банка на Ливан (ЦБЛ), националната валута (ливанска лира, LBP) отчете обезценяване с около 38% в началото на декември. Банковите операции се извършват при неформалнен капиталов контрол и временна забрана за изходящи международни транзакции. 

Масовата протестна вълна в страната, оставката на правителството и блокираният политически процес, забавянето на фискалните реформи и липсата на мерки за насърчаване на потреблението, кредитирането и инвестициите, са предпоставки за трайното влошаване на икономическата среда в Ливан към края на 2019 г. Дефицитът на платежния баланс е около 4,4 млрд. щ.д., сравнен с 1,3 млрд. щ.д. в периода на 2018 г. Това води до нарушена регулярност в изплащането на възнагражденията в публичния сектор. Повечето администрации превеждат заплатите частично, като в някои ограничението е 50%.  

Ливанската лира е фиксирана към щатския долар при съотношение USD/LBP 1507,5, в сила от 1999 г. Вследствие на политическата нестабилност, високия публичен дълг (154,5% от БВП към август 2019 г.), матуритета на държавни валутни облигации (евробондове) през 09, 11 м. на 2019 и предстоящия през март 2020 г. за общо около 6,8 млрд. щ.д., както и на отчетения през август и септември 2019 г. значителен спад на частните валутни депозити в банките, ливанската лира започна ускорено да се обезценява. Към 02.12.2019 г. неофициалната търговия на валута е при стойности USD/LBP 1950 „купува“ и 2050 „продава“. Пикът на инфлацията беше 28 ноември, когато доларът се обменяше за 2650-2750 л.л. Временното стабилизиране се дължеше на изпълнението от Бейрут (28.11.2019 г.) в пълен обем на задълженията по 5-годишни евробондове за 1,4 млрд. щ.д.

От средата на октомври банките, а от началото на ноември и лицензираните бюра не извършват обмяна на ливански лири в долари и евро. Сделките за купуване на долари „на черно“ са при цена с между 35 и 42% над официалния фиксинг.

Банките позволяват на ФЛ и ЮЛ теглене на валута в брой с лимит до 300-500 щ.д. седмично, в зависимост от условията на конкретната банка. Превалутирането е рамките около официалния курс – 1500-1515 л.л. за щ.д. Към 02.12 банките в страната все още отказват изходящи валутни трансфери към местни и чуждестранни лица, в т.ч. и към собствените си клоновете в чужбина. Забраната блокира разплащанията на ливанските търговци към международните им доставчици. По указания на ЦБЛ се оторизират единствено плащания по вноса в Ливан на горива и фармацевтични продукти. По изключение, на ЮЛ се разрешават преводи за покриване на текущи задължения към доставчици в чужбина, когато задълженото лице внесе на каса в банката пълния размер на задължението и представи доказателство за неговата изискуемост. В тази връзка, търговските дружества се принуждават да обменят местната в международна валута „на черно“, свързано със значителни загуби. 

Очакваме, до средата на декември т.г. местната валута да продължи с обезценяването си, като при липса на целева външна помощ или спешни мерки за стабилизиране на инфлацията, до края на годината доларът да се обменя за около 30003200 л.л. В контекста на ниската ликвидност, в краткосрочния период банките ще продължат да прилагат рестриктивни мерки спрямо трансферите в чужбина. В тази връзка българските дружества следва да очакват забавяне или частично неизпълнение по плащанията на ливанските им контрагенти. С оглед на повишения валутен риск и ускорения ръст на инфлацията е възможно някои от компаниите в Ливан да претърпят преструктуриране или да обявят неплатежоспособност. 

В средносрочен план се очаква пазарът в Ливан да претърпи трансформация, която да засегне трайни търговски отношения между местни и чуждестранни фирми. В тази връзка се очаква ливанските вносители да търсят алтернативни доставчици при оптимални параметри и съотношение цена/качество, което да разшири достъпа на български стоки на пазара в Ливан. Във висока степен това се отнася до пазара на машини и оборудване за лекопромишлените производства, високотехнологични уреди, фармацевтични продукти, обработен дървен материал, работно облекло, торове, химикали за селското стопанство, пестициди, биохрани, както и за туристическите услуги, особено ловния и СПА-туризма. 

На настоящия етап оценяваме инвестициите в краткосрочен държавен дълг на Ливан като високорискови. През март 2020 г. предстои падеж по дългови инструменти за общо 3,4 млрд. щ.д., като според анализа на международните рейтингови агенции на този етап по-скоро се очаква принудително преструктуриране.