ИСС: Работата от разстояние може да бъде практически по-широко приложим модел за работа
Въпросът за полагане на труд от разстояние е уреден в българското законодателство и присъства в практиката на колективното трудово законодателство, констатира Икономическият и социален съвет (ИСС) в становището си „Ефекти от прилагане на работата от разстояние в България“, което прие на пленарната си сесия на 28 май 2021 г. Възникналите нови предизвикателства от широкото приложение на работата от разстояние е необходимо да се анализират задълбочено и на основата на препоръките от становището, да се предложат евентуални нормативни промени.
В становището се разглеждат предизвикателствата, свързани с работата от разстояние по отношение на организацията на работното време, равновесието между професионалния и личния живот, производителността на труда и други аспекти, проявили се в практиката по време на кризата Ковид-19. В тази връзка, ИСС цитира изследване, според което делът на работещите от разстояние през периода на здравната криза в ЕС от 5% преди кризата, се е увеличила на 40%. Друго проучване в България сочи, че около 25% от работещите сега от разстояние биха продължили да работят така поне 2-3 дни седмично. На този фон дигиталните умения и дигиталното обучение и на работниците, и на работодателите, са важна предпоставка, за да се даде още по-широка възможност за работа от разстояние.
В документа се разглеждат както добрите възможности, така и рисковете на тази форма на труд. Тя може да улесни съчетаването на професионалния и личния живот, да намали разходите за пътуване до работното място, да създаде условия за по-висока производителност. Отчита се също така, че работата от разстояние дава възможност за някои дискриминирани групи от обществото да бъдат включени в пазара на труда. Становището разглежда и практически проблеми при прилагането на работа от разстояние и препоръчва възможности за преодоляване им. Такива препоръки ИСС прави относно определянето на концепцията за надомна работа и работа от разстояние. ИСС напомня също, че работата от разстояние е форма на работа, а не на работно време и установеното такова трябва да се спазва. Поставят се и актуални въпроси, свързани с трудовата злополука в условията на работа от разстояние, защитата на личните данни, комуникацията между работниците и работодателите.
