Централна Азия се преориентира от продажба на суровини към производство на нефтохимически продукти
СТИВ – Алмати
В продължение на десетилетия Централна Азия е съществувала по простата формула: добиване на петрол и газ, изпращане на суровините в чужбина и получаване на доходи от износа. Но ерата на лесните печалби от суровини приключва. На фона на енергийния преход, ценовите турбуленции и ожесточената конкуренция за пазари, регионът се опитва да пренапише собствения си икономически модел, фокусирайки се върху нефтохимическата промишленост.
Казахстан, Узбекистан и Туркменистан едновременно се опитват да преминат от износ на суровини към производство на продукти с висока добавена стойност – полимери, химикали и промишлени компоненти. Това е по същество опит за създаване на нова индустриална основа за икономиките в Централна Азия.
Централна Азия престава да е само регион, доставящ суровини. Казахстан, Узбекистан и Туркменистан се опитват да се интегрират в световната верига за производство на полимери и нефтохимикали. Регионът разчита на евтини суровини – природен газ, етан, пропан-бутан, преработка на петрол и дори въглища.
Но в същото време става ясно и нещо друго: вътрешните пазари на региона са твърде малки за заявените мощности. Това означава, че съдбата на повечето проекти ще зависи не толкова от изграждането на заводи, колкото от способността да се утвърдят на чуждестранни пазари – предимно в Турция, Европа и Азия.
Следователно, развиването на новата нефтохимическа индустрия в Централна Азия е въпрос за глобалната конкуренция, експортните пазари и борбата за място в световната индустрия на бъдещето.
В анализ на Атанас Ненов, Ръководител на СТИВ – Алмати, се проследява развитието на нови проекти, технологии и мощности в Централна Азия, както промените в географията на износа.