Според доклада на Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA) за 2025 г., озаглавен „Разходи за производство на енергия от възобновяеми източници през 2024 г.“, възобновяемата енергия вече е навлязла във фаза на устойчива конкурентоспособност по отношение на разходите, предефинирайки глобалните пазари на електроенергия. Докладът констатира, че възобновяемите източници не са само най-евтиният източник на нова енергия, но и стратегически актив за енергийна сигурност и икономическа устойчивост.
Рекордно разгръщане
През 2024 г. глобалният капацитет на възобновяемата енергия достига 582 GW, което представлява увеличение с 19,8% в сравнение с 2023 г. и най-голямото годишно разширение, регистрирано досега. Слънчевата фотоволтаична енергия (PV) съставлява почти 452 GW (78% от общото количество), запазвайки доминиращ дял в новоизградения ВЕИ капацитет. Вятърната енергия добави още 114 GW, докато водноелектрическата, биоенергията, геотермалната и концентрираната слънчева енергия (CSP) заедно допринасят с около 15 GW.
Това бързо разширяване увеличава общия инсталиран капацитет на възобновяеми енергийни източници до 4443 GW в световен мащаб. Азия остава двигател на растежа, като само Китай отбелязва над 60% от глобалното увеличение на фотоволтаичните мощности и почти 70% от новите вятърни мощности. Съединените щати, Индия, Бразилия и Германия също са със значителен принос.
Въпреки тези рекордни постижения, докладът подчертава, че настоящите нива на внедряване остават недостатъчни за постигане на целта от COP28 за утрояване на капацитета на възобновяемите енергийни източници до над 11 000 GW до 2030 г. За да се преодолее тази разлика, ще са необходими не само продължително намаляване на разходите, но и системни решения за преодоляване на пречките пред финансирането, издаването на разрешения и мрежовата интеграция на ВЕИ проекти.
Конкурентоспособност на разходите между различните технологии
На базата на усреднените разходи за електроенергия (LCOE) възобновяемите енергийни източници запазват предимство спрямо други енергийни алтернативи – през 2024 г. 91% от нововъведените възобновяеми енергийни мощности произвеждат електроенергия на цена, по-ниска от най-евтиния вариант на нови мощности на изкопаеми горива.
- Вятърната енергия на сушата остава най-евтината възобновяема технология със средна претеглена LCOE от 0,034 USD/kWh, с примери за конкурентни проекти в Китай (0,029 USD/kWh) и Бразилия (0,030 USD/kWh).
- Слънчевата фотоволтаична енергия следва с 0,043 USD/kWh, като Китай и Индия постигат доста под средните разходи от 0,033 USD и 0,038 USD/kWh съответно.
- Водната енергия се задържа на 0,057 USD/kWh, което подчертава нейната устойчива роля като надежден диспечеруем възобновяем източник.
- Разходите за офшорна вятърна енергия се стабилизират на 0,080 USD/kWh в Европа и 0,078 USD/kWh в Азия, което отразява предимствата на индустриалната зрялост и икономиите от мащаба.
- По-нишовите технологии показват смесени резултати: разходите за концентрирана слънчева енергия (CSP) спадат с 46%, за геотермална енергия – с 16%, докато разходите за биоенергия бележат ръст от 13% на фона на натиска върху суровините и финансирането.
Като цяло, между 2010 и 2024 г. капиталовите разходи отбелязват драстичен спад. Общите разходи за инсталиране (TIC) на фотоволтаични инсталации спадат до 691 USD/kW, на наземните вятърни инсталации – до 1041 USD/kW, а на а морските вятърни инсталации – до 2852 USD/kW. Тези тенденции в разходите подчертават дълбочината на технологичното обучение, ефективността на производството и глобализираните вериги на доставки, които са в основата на растежа на сектора на възобновяемата енергия.
Съхранение и системна интеграция
Технологиите, които правят възможно широкото проникване на ВЕИ стават все по-важни за поддържането на конкурентоспособността на разходите за тяхното производство. Докладът подчертава, че разходите за съхранение на батерии на ниво електроразпределителни мрежи са спаднали с 93% от 2010 г. насам, достигайки 192 USD/kWh през 2024 г. Този спад отразява бързия напредък по отношение на материалите, производствените процеси и мащаба на производството.
Интеграцията на съхранението със слънчевата и вятърната енергия се оказва трансформираща. Хибридните системи, комбиниращи производство, съхранение и дигитализация, подобряват капацитетните фактори, подобряват диспечерската способност и ускоряват ролята на възобновяемите енергийни източници в изместването на производството на енергия от изкопаеми горива. Тези развития подкрепят и устойчивостта на системата при променливо предлагане, проправяйки пътя за по-голямо проникване на възобновяемите енергийни източници.
Икономическа и стратегическа стойност
Освен чисто икономическите съображения, възобновяемите енергийни източници носят огромни макроикономически ползи. През 2024 г. използването на възобновяеми енергийни източници спестява около 467 милиарда щатски долара разходи за изкопаеми горива. Тази икономия подчертава стратегическата стойност на възобновяемите енергийни източници за предпазване на икономиките от колебанията в цените на горивата, като същевременно намалява емисиите на парникови газове и укрепва енергийната сигурност.
За правителствата и регулаторните органи тези констатации засилват необходимостта от съгласуване на политиките и инвестиционните рамки с икономическите аспекти на ВЕИ. Финансовите разходи остават ключов фактор за жизнеспособността на проектите. Среднопретеглената стойност на капитала (WACC) варира значително в различните региони, което води до съществени разлики в LCOE. Страните с високи капиталови разходи са изправени пред по-високи цени на електроенергията от възобновяеми източници, дори когато технологичните разходи са ниски. Стабилните регулаторни и договорни рамки за гарантиране на възвращаемост на инвеститорите, правилата и механизмите за осигуряване на предвидимост на паричните потоци, дългосрочните договори за закупуване на електроенергия и механизмите за хеджиране на риска са от решаващо значение за разгръщането на потенциала на възобновяемите източници в нововъзникващите пазари.
Краткосрочни рискове и дългосрочни перспективи
Въпреки положителните тенденции, докладът предупреждава, че краткосрочните рискове могат да забавят бъдещото намаляване на разходите. Пречките в веригата на доставки, търговските мита върху компонентите и геополитическото напрежение в ключови производствени центрове, по-специално в Китай, могат да доведат до колебания в цените. Ограниченията в инфраструктурата на електроенергийната мрежа и забавянията в издаването на разрешения също се очертават като сериозни пречки в много региони.
Въпреки това IRENA прогнозира по-нататъшно намаляване на разходите през следващите пет години, като се очаква общите разходи за инсталиране в световен мащаб да спаднат до 388 USD/kW за фотоволтаични инсталации, 861 USD/kW за вятърни инсталации на суша и 2316 USD/kW за офшорни вятърни инсталации. Тези прогнози се основават на продължаващото технологично усъвършенстване, матюритета на веригите за доставки и конкурентните механизми за възлагане на обществени поръчки.
Докладът на IRENA заключава, че възобновяемите източници на енергия вече са не само екологична необходимост, но и икономическа необходимост. Тяхната конкурентоспособност по отношение на разходите е достигнала етап на структурна устойчивост, което гарантира, че новите мощности ще бъдат предимно от възобновяеми източници. Успоредно с това съхранението, хибридизацията и цифровизацията ускоряват интеграцията в енергийните системи.
Предизвикателството не е в технологиите или икономиката, а в скоростта на внедряване. Увеличаването на инвестициите, преодоляването на пречките пред инфраструктурата и разрешителните и осигуряването на достъпно финансиране са от решаващо значение за съгласуването на глобалния напредък с целите за 2030 г. Ако те бъдат постигнати, резултатът ще бъде не само по-ниски разходи за електроенергия, но и по-голяма енергийна сигурност, икономическа стабилност и решителна стъпка към постигането на глобалните климатични цели.
Източник: Институт за енергиен мениджмънт